Съдът на ЕС в  Люксембург постановява осъдително решение срещу България по дело на ЕК срещу нас за териториите около Калиакра на 14 януари 2016 г., след като Еврокомисията е изчерпала всички други възможности. Поне няколко твърдения, намерили отзвук от официалните родни власти през последните дни обаче, меко казано, се плъзгат около истината:

Например, че България е "клекнала" твърде пораженчески по онова време (към датата на влизането в ЕС) да признае огромни защитени зони. Всъщност е точно обратното - и тогава тарикатуваме, и едни от основанията на съда са, че не сме вкарали към т. нар. Специална защитена зона (СЗЗ) достатъчно терени, които се оказват обаче "орнитоложки важни"...

Не е вярно и твърдението, че всичко е по вина на предните правителства - това личи най-очевидно от датите, в които са ни пращани уведомителни и откровено заплашителни писма от ЕК и от това кога влизат в експлоатация някои от ветрогенераторните съоръжения, които са действащи (в материалите по делото фигурират и други три, които така и не се реализират, б.р.), и голф игрището „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, свързвано обичайно с рекламния бос Красимир Гергов. И което Бойко Борисов лично открива като премиер...

Борисов открива лично "Трейшън клифс.." - един от обектите, които стават повод България да бъде осъдена в Люксембург.

Неистина е, че едва ли не решението ни сварва "по бели гащи" - по повода тече минимум 6 години задълбочена кореспонденция, взета под внимание от съда, а ЕК дори приема, че с нея сме опитали да се оправдаваме, т.е. сме признали вина. Накрая ни дава на съд чак през 2014 г.

Отделен въпрос са аргументите и практиките на Съда на ЕС в Люксембург, които сигурно звучат екзотично за обикновения човек: че ни признават вина дори за неосъществени проекти за ветропаркове (само защото не им е направен ОВОС), както и за обекти с разрешителни, издадени отпреди членството на България в ЕС от 1 януари 2007 г., когато за нас не са важали директивите, за които ни осъждат.

Както и че дори не е нужно да се доказва вреда на перките върху птиците, а че само се допуска потенциално, че те могат да ги обезпокоят. 

Какви са фактите по делото?

Най-опростенчески казано, България е осъдена за нарушения на три директиви - Директива за птиците и Директива за местообитанията, както и една Директива 2011/92, която по-общо казва, че държавите членки трябва да правят всичко необходимо, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени проекти, "които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда", те трябва да получат оценка за въздействие.

Тричленният състав на съда приема, че страната не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места (наричани по-нататък ОВМ) в специалната защитена зона (наричана СЗЗ) в района на Калиакра (наричана по-нататък СЗЗ „Калиакра“) и така не е класифицирала като специално защитени най-подходящите по брой и площ територии.

С думи прости - изхитрили сме се, но номерът не е минал. Естествено, включването в СЗЗ би объркало доста бизнеси.

Една схема на "Биволъ" кой какво има в региона.

И вече като последствие от нашето хитруване - да не включим достатъчно големи територии в Специалната защитена зона (СЗЗ), одобрявайки ветрогенераторните проекти „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на ОВМ „Калиакра“, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като СЗЗ, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците. Въпросният чл. 4 ал. 4 задължава държавите членки да вземат подходящите мерки за избягване на замърсяването и влошаването на състоянието на местообитанията, както и обезпокояването на птиците.

Относно единия от споменатите реализирани проекти с ветрогенератори - "Дисиб", преди време "Биволъ" разкри, че всъщност там е дружеството СИЕСАЙЕФ АД с акционер и главен изпълнителен директор Цветелина Бориславова.

Също така, като е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал - Петков и с‑ие“, както и проекта „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ съответно на територията на две специални защитени зони - СЗЗ „Калиакра“ и СЗЗ „Белите скали“, Република България не е изпълнила задълженията си по Директивата за местообитанията, т.е. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

От друга страна, държавата ни не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“, както и на „Лонгман инвестмънт“ (от тях първите три дори не са реализирани, само последният е - б.р.) на територията на орнитологично важното място. С думи прости - така не сме изпълнили задължението си всяко нещо да има ОВОС.

Съдът осъжда Република България да плати и съдебните разноски.

Хронология и малко любопитни факти

Първо - районът на Калиакра е важна зона за опазването на редица видове птици и техните местообитания, поради което е определен за орнитологично важно място (ОВМ) не от недолюбваните от бизнеса родни зелени организации, а от „Бърдлайф интернешънъл“ (BirdLife International). Организацията е създадена през 1921 г., има 120 партньори по света и определя кой да е в Червената книга.

След влизането в Съюза на 18 декември 2007 г. в съответствие с Директивата за птиците Република България все пак създава Специална защитена зона „Калиакра“, но тя обхваща само две трети от територията на т. нар. ОВМ „Калиакра“. Освен това западно от СЗЗ „Калиакра“ и извън ОВМ „Калиакра“ не друг, а пак Република България установява и СЗЗ „Белите скали“. Наред с това нашата държава предлага на Комисията да определи почти цялата площ на СЗЗ „Калиакра“ и СЗЗ „Белите скали“ като територия от значение за Общността с наименованието „Комплекс Калиакра“ (ТЗО „Комплекс Калиакра“).

На 6 юни 2008 г. Комисията отправя официално уведомително писмо до Република България, в което я приканва да преустанови констатираните нарушения на задълженията ѝ по Директивата за птиците по отношение на шест СЗЗ, в това число СЗЗ „Калиакра“. Тъй като не е удовлетворена от различните отговори, предоставени от страната на 1 декември 2008 г., Комисията ни изпраща второ официално уведомително писмо, в което изисква да бъдат преустановени нарушенията на задълженията ѝ по споменатия чл. 4, параграф 4, който задължава всички страни да избягват замърсяването и влошаването на състоянието на местообитанията, както и обезпокояването на птиците. Визира се конкретно разрешаването от българска страна на изграждането на множество вятърни генератори.

На 30 януари 2009 г. Република България отговаря на тези писма, а след това няколко пъти изпраща допълнителна информация.

На 30 септември 2011 г. Комисията връчва на държавата трето допълнително официално уведомително писмо, в което, от една страна, обединява двете предходни писма, и от друга, отправя нови искания във връзка с териториите на ОВМ „Калиакра“, СЗЗ „Белите скали“ и ТЗО „Комплекс Калиакра“. В това писмо се поставят две групи въпроси: за недостатъчния географски обхват на територията на специалната защитена зона „Калиакра“ и за въздействието на редица проекти върху двете СЗЗ и приетата за Територия от значение за Общността.

На 30 януари 2012 г. Република България уведомява Комисията, че по-голямата част от изброените от нея проекти са одобрени преди присъединяването на страната към Съюза или преди включването на съответните зони в мрежата „Натура 2000“, поради което правото на Съюза не се прилага към тези територии.

На 22 юни 2012 г. Комисията издава мотивирано становище, в което приема, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Директивата за птиците, член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за местообитанията и член 2, параграф 1 във връзка с член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92 и приложение III към нея. Република България отговаря на мотивираното становище и уведомява Комисията, че е взела редица мерки за отстраняване на констатираните проблеми.

Тъй като счита, че положението остава незадоволително, на 24 март 2014 г. Комисията предявява разглеждания понастоящем иск.

Искат или не искат обработваемите земи да са извън СЗЗ? 

В течение на делото Комисията твърди, че изключването на обработваемите земи от СЗЗ „Калиакра“ оставя без защита някои миграционни коридори и места за почивка, използвани от значителна част от миграционните популации по морското крайбрежие, и най-вече от белия щъркел, късопръстия ястреб, малкия орел, ливадния блатар, степния блатар, вечерната ветрушка и други видове.

Съдът обаче постановява, че българските адвокати дават убедителното и неопровергано от Комисията обяснение, че типичните гнездящи птици за първоначално защитените местообитания, намиращи се по крайбрежието, гнездят в значително по-малка степен в зоните, състоящи се от земеделски земи. А въпросните късопръст ястреб, белоопашат мишелов и бухал са дотолкова ограничени, че дори неправителствената организация Birdlife не ги споменава като причина за определянето на територията на Калиакра като орнитологично ващно място. Така съдиите не приемат, че тези земеделски земи са най-подходящите за опазването на въпросните видове.

Освен това според ЕК териториите, които не сме включили в специалната защитена зона, предоставят местообитания за гнездене на някои птичи популации, например дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla), совоокият дъждосвирец (Burhinus oedicnemus) и полската бъбрица (Anthus campestris).

Некласифицираната зона била и важна ловна територия за множество птичи видове, упоменати сред гнездящите птици, в частност хищни птици като късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) и бухала (Bubo bubo).

Накрая Комисията ни "забива последния пирон", като отбелязва, че цялата световна популация на червеногушата гъска (Branta ruficollis), смятана за застрашен в световен мащаб вид, зимува в разглеждания район, а същевременно над 80% от местата за хранене на гъските са разположени в незащитената част на ОВМ „Калиакра“.

Що се отнася до застрашената в световен мащаб червеногуша гъска, в опит да се защити България сочи различни доклади, според които тя дори не е там - най-важните зони за храненето на тези гъски се намират извън въпросната местност "Калиакра“, в близост до Шабленското и Дуранкулашкото езеро. 

За колко птици всъщност става въпрос?

Според данните, които Република България е предоставила на ЕК, територията на Калиакра е дом за общо 310 вида птици, от които стотина подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, а 95 са включени в приложение I към Директивата за птиците и сред тях има множество видове прелетни птици. Сред тези 310 вида птици 106 са от европейско значение от гледна точка на опазването им, 17 са застрашени в световен мащаб, 21 са от категория SPEC-2, а 68 са от категория SPEC-3, т.е. видове c неблагоприятен природозащитен статус в Европа. 

По повод Директивата за местообитанията Комисията иска да се установи, че като е одобрила проектите за вятърни генератори, наречени „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“, „ЦИД - Атлас“, „Вертикал - Петков и с‑ие“, и строителния проект „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, България не е изпълнила задълженията си - да вземе подходящите мерки да предотврати влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояването на видовете.

Комисията твърди въз основа на научни доклади, че различните одобрени от Република България проекти - съоръжения за производство на вятърна електроенергия, голф игрище, хотели, жилища и пр., оказват значително неблагоприятно въздействие върху птиците, местообитанията и приоритетните видове и дават проценти - колко от тях са съсипани.

Осъществяването на тези проекти съответно довело до унищожаването на местообитанията в частност на черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), совоок дъждосвирец (Burhinus oedicnemus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes) и синявица (Coracias garrulus).

Относно цялата Територия от значение за Общността - ТЗО „Комплекс Калиакра“, Комисията изчислява, че проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал - Петков и с‑ие“, и голфкомплексът „Трейшън клифс..." са довели до необратимото унищожаване на 587,51 хектара земи от "любимите" на вицепремиера Валери Симеонов ( в тв интервютата му) „Понто-сарматски степи“.

Република България изтъква, че Директивата за местообитанията изобщо не се прилага към проекти, които са били разрешени преди присъединяването ѝ към Съюза, нито съответно се прилага по отношение на тяхното изпълнение. Всъщност трите проекта за производство на вятърна електроенергия и проектът за хотелски комплекси са одобрени през 2005 г. 

Проектът „Калиакра уинд пауър“ за изграждането на 35 вятърни генератора е разрешен през 2006 г., а експлоатацията започва на 5 юни 2008 г. Проектът „ЕВН Енертраг Каварна“ за изграждане на 32 вятърни генератора пък е разрешен на 26 юли 2006 г. Впоследствие това разрешение е ограничено, така че да се отнася само до 20 генератора, осем от които са изградени и са в експлоатация от 8 юни 2012 г. През 2005 г. са издадени разрешения за други три генератора - по проекта „Вертикал - Петков и с‑ие“. Тези три разрешения са обжалвани и на 26 юли 2007 г. е постигнато споразумение, вследствие от което на 24 април 2008 г. и съответно на 14 февруари 2011 г. започва експлоатацията на два от генераторите, докато третият не е изграден.

Що се отнася до туристическия проект „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ в СЗЗ „Белите скали“, който включва изграждането на голф игрище и балнеологична станция, разрешението за строеж е издадено на 22 декември 2005 г., а на 6 април 2010 г. е издадено и разрешението за експлоатация.

Ето и още една част от заключенията:

"Въпреки това, за да установи нарушение... не е нужно Комисията да установява наличието на причинно-следствена връзка между експлоатацията на построените по проекта съоръжения и значителното обезпокояване на съответните видове. Всъщност е достатъчно Комисията да докаже, че има вероятност или опасност тази експлоатация да причини подобно обезпокояване...

В това отношение от преписката по делото пред Съда следва, че предвид голямата гъстота на вятърните генератори, построени в СЗЗ „Калиакра“, конкретно по проекта „Калиакра уинд пауър“, дейността им би могла да доведе до значително обезпокояване и до влошаване на състоянието на местообитанията на защитени видове птици. Същото се отнася и за частта от СЗЗ „Белите скали“, в която са изградени съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа“, чиято експлоатация изменя характеристиките на въпросните местообитания."

А за сведение на хотелиера и вицепремиер Валери Симеонов, който си умира да иронизира т. нар. приоритетно местообиталище "понто-сарматски степи", съдът приема за вярно нашето защитно твърдение: че подготвителната обработка на терените, в резултат от която са унищожени тези местообитания в границите на ТЗО „Комплекс Калиакра“, е извършена преди присъединяването на държавата членка към Съюза.

"Следователно унищожаването на посочените местообитания не би могло ratione temporis да се разглежда като неизпълнение на задължения съгласно правото на Съюза."

Цялото решение на Съда на ЕС може да бъде видяно тук.