Сега няма да ви казвам как градушката ни го е начукала целия град заради гей парада. По две причини – първо нямам никаква представа дали е така, и второ - не е моя работа да ги тълкувам тия работи. Трето – от дете не харесвам никакви паради.

Но си мислех, докато зяпах един рекламен билборд на фитнес в София – част от мъжки гърди, плочки, бицепси – съвършени. Ама няма глава – вместо нея закачалка. Т.е. - тялото, което можеш да окачиш в гардероба... Замислих се колко е важна и вярна.
Ние сме просто конструкции, прикрепени да носят плочките ни. Които ги имат, де. Лафети за щръкнали бюстове и джуки – в отсрещния вариант. Глави – екстензиодържачки. На другите им се налага да четат книжки. Но те пък често се надуват, защото имали духовност. Всички сме се объркали.

Често се замислям за София – този наш Вавилон, или Ниневия, ако предпочитате... Тази наша блудна Йезавел. Вечно „на градус“, ако може, леко напушена, заголила палаво бедро в очакване на следващата оргия. Дали ѝ е добре? И дали задължително всички ще отидем в ада?

Тук похотта отдавна е норма на живот, която трябва да спазваш.

Коравосърдечието и гордостта са огромни плюсове – да напсуваш, да минеш ти пръв, да не би от теб да мине...

Джунгла с прилежащия ѝ кодекс на поведение. Всичко куцо и сакато – във финансов, интелектуален или културен смисъл, бива ако не прегазвано с новите ни маркови обувки, поне презирано и ненавиждано. Подминавано с виц и ехидна усмивчица.

Сами превърнахме живота си тук в някаква долнопробна кримка с нисък, ама много нисък бюджет. София просто е най-големият киносалон, в който филмите идват първо. И после тръгват да се разпространяват натам.

Помните ли зората на демокрацията. Когато заприщеният доскоро капитализъм нахлу с всичките си прелести през Калотина, помитайки всякакъв здрав разум. Помните ли едни курсове, които струваха камара пари – докато си спиш, си пускаш запис и научаваш английски... Представяте ли си?! Ей така – докато други десетилетия наред зубрят и пак трудно научават кой предлог кога се ползва. Куп луди се вързаха. Просто пример се сетих - още ли мислите, че сме чак толкова умни и че умеем да ръководим живота си?
И мога да дам примери такива бол.

Слабо ме интересуват содомиите в Слънчев бряг. Там едни хора за това са дошли - да обезумеят, да оскотеят на цената, на която в родината си плащат 3 бири. И да скачат от балконите... Но това си е техният живот, мен ме интересува нашият, константен, който продължава не 14 дни или 20.

365 дни тук всичко душегубно, смъртоносно, вредно и опустошително е на по-малко от една ръка разстояние. Че си има и агресивен пиар – едва ли не е задължително да посегнеш и да си откъснеш от „плода”.

Познавам прекрасни хора и ги гледам как ден след ден сами се пращат на кино с нещо толкова „невинно” като алкохола или тревата, ако щете. Сами си избират в името на мимолетното удоволствие да се вглеждат в една пропаст с характерния за джойнтърите оцъклен поглед. И пропастта, както е казано отдавна, на свой ред започва да се вглежда в тях. 

Златният телец на кефа отдавна е издигнат по-високо и от хотел „Родина”, и от статуята на този град, чието име иначе трябваше да означава Премъдрост Божия. „Ал. Невски” е направо джудже в сравнение с този кумир. А защо – не искам да разсъждавам.
За кефа трябват кинти. Кинтите най-лесно се изкарват по лесния начин... И т.н., и т.н., докато съвсем потънеш.

Обичаме да се бием в гърдите, че сме държава на хиляда и не знам си колко години. А как мислите – дали сме оцелели толкова заради тези качества, които култивираме днес? И виждате ли вече „втората реколта“ – за пръв път имаме поколение, което още от люлката е закърмено от родителите си с „новите божии заповеди“: кради, мачкай, пожелавай, блудствай при всяка възможност, кланяй се на всевъзможни дрънкулки... Харесва ли ви?

Че и накрая да идват някакви брадати хиндуси и да ти обясняват как, ако викаш „ом” и мислиш позитивно за трамвая, който лети срещу тебе, всичко ще се оправи. Не, няма. По-вероятно е да научиш английски от ония записи.

За прайда не знам, но се надявам градушката малко да е поочукала главите ни. Защото тия дни за пръв път чух: „Хайде бе, заради едните железарии ли живеем!” Това чух от собственици на помлени коли. А я вижте иначе какво става по кръстовищата за един пукнат стоп – вадят се ножове, пистолети и бухалки, плющят тупаници...

Горещо се надявам всичко, което казвам, да не е вярно. И да няма как един цял град, пълен с човешки души, да се продъни. При все, че някой може и това да ви каже... Да, трябва да имаме доброто безпокойство – непременно да се замислим, но в никакъв случай да не се отчайваме. А и вярвам, че Бог не е несправедлив и е доста по-милостив от нас. 
Дори старецът Паисий (който между другото е учил до 7-и клас) използва съдебния термин „смекчаващи вината обстоятелства“. Защото тук наистина е по-трудно – докато препускаш за залъка, докато се бориш с „вълците” за мястото си в работата, иди тогава бъди благ, праведен и честен.

Дано ни бъде отчетено, че тук изкушенията са били много по-близо, много по-лесни и „навиращи се в носа ти“, отколкото ако си в Търговище примерно, или в Якоруда.

Не че там градушки не падат.