Преди девет години Алфонсо Сабела беше в България, за да представи книгата си „Ловец на мафиоти“. Магистрат Сабела започва работа в прокуратурата на Палермо през 1993 година, малко след знаковите убийства на магистратите Фалконе и Борселино. Обществото е настръхнало, мафията е обявила война на държавата. Под ръководството на Джанкарло Казели прокуратурата на Палермо подготвя втория мегапроцес срещу Коза ностра. Арестувани са почти хиляда мафиоти, стотина босове на организацията получават доживотни присъди. От тази битка Алфонсо Сабела излиза с убеждението, че „Когато Държавата иска, тя може да се справи с организираната престъпност“. 

Повече от петнадесет години по-късно, по покана на кмета на Рим Игнацио Марино, Сабела е поканен в общината на столицата като съветник по правосъдието. В новата си книга „Заразената столица“ Алфонсо Сабела поставя въпроса „Може ли да се освободи Рим от мафията и корупцията?“, а отговорът е в динамичния му разказ за престоя на магистрата в Римската община.

Вие сте за втори път в България – сега представяте книгата си „Заразената столица“. Променила ли се е София за тези почти девет години?

Този път имах повече време в София и доста се разходихме из града. Не само в центъра, но и в периферията – столицата ви е много променена, към добро. Сградите са в по-добро състояние, има нови, хубави строежи. Направи ми впечатление, че строителните и ремонтните дейности в центъра се извършват с много добра маркировка и обезопасяване.

Значи градът ни се развива в правилната посока?

Още на втория ден след пристигането си имах среща с кмета на София Йорданка Фандъкова. Впечатленията ми са отлични – знае от какво има нужда градът и е решена да работи за това. Отделен е въпросът, че управлението на един толкова голям град изисква сериозен, компетентен екип. Акцентирам на компетентен.

Има ли го кметът на София?

Това не мога да кажа. Знам, че когато отидох да работя в общината на Рим като отговарящ за законността и обществените поръчки, вече имахме сериозните разкрития на операция "Столична мафия". Така че аз разполагах с информация за това кои са слабите места в общинската администрация, къде корупцията минава най-лесно и към кои дейности престъпниците проявяват най-голям интерес. Точно сформирането на екип, с който да противодействам на тези неща, ми отне най-много време и нерви. На мен ми трябваха държавни служители, не чиновници, защото, моля да бъда извинен, но си мисля, че чиновниците навсякъде си приличат.

Справихте ли се с корупцията в общината на Рим?

Не, не ми стигна времето. Още повече когато става дума за пари, за много пари, съпротивата е огромна. Хубавото е, че намерих много достойни хора, държавни служители, с които започнахме мащабните промени по условията за възлагане на обществени поръчки, справяне с извънредни ситуации, контрол на търговете. Особено извънредните ситуации, както аз ги наричам „програмирани извънредни ситуации“. Там просто изтичат колосални средства. Ще ви дам малко статистика – средно на година директно възлаганите поръчки са около 12-13 хиляди, като винаги се намират някакви причини за това. Редовно проведените търгове са около дузина. Представяте ли си какви възможности за преразходи на средства се разкриват?!

Всичко това в резултат на корупцията ли е?

Не, категорично не. Много често зад подобни действия стои тотална, абсолютна некомпетентност. Ако трябва да избирам – предпочитам трима корумпирани пред един некомпетентен.

Примерът, който почти винаги давам, е за петстотинте хиляди евро, намерени в жилището на един чиновник, срещу хилядата евро месечна „заплата“ на корумпиран общински съветник. При корумпирания чиновник се изясни, че началникът му е абсолютно некомпетентен, поради което цялата дейност на неговата дирекция се извършваше от въпросния продажен господин: той обявява търговете, условията за участие в тях, контролира (себе си) и посочва фирмата, която печели поръчката. Макар и трудно, можеш да разобличиш и да накажеш корумпирания, а с некадърника можеш да се бориш цял живот.

Точно некадърниците – в администрацията и в политиката – предизвикаха тази популистка вълна, която може да им изяде главите на политиците. В Италия "Движението 5 звезди" на Бепе Грило вече управлява доста общини, включително и Римската, и резултатите са плачевни.

В Италия се чуват гласове, че прекалено много магистрати започнаха да пишат книги. Вие защо написахте вашите?

Първата, „Ловец на мафиоти“, я написах, защото съм убеден, че злото трябва да бъде разказано с цялата жестокост, която носи, без романтични измишльотини. Когато излезе втората ми книга, „Заразеният град“, Рим беше в предизборна кампания за нов кмет. Всички кандидати казваха, че тази книга може да бъде наръчник за осъществяване на промяната. Е, след това забравиха тези си думи, но все пак аз съм убеден, че борбата с корупцията, с некомпетентността не може да е задача само на определени държавни служители. Повече хора трябва да получат представа какво се случва и да реагират.

Това, че си държавен служител, не те прави автоматично „враг“ на обществото, напротив, точно обществената подкрепа е важна за тези, които искат и могат да осъществят промяната. На представянето на „Заразеният град“ в София присъства Негово Превъзходителство Стефано Балди, посланик на Италия в България, а също директора на Италианския културен институт в София – Луиджина Педи, и това ме зарадва и трогна безкрайно. Заглавието на книгата не ги беше изплашило, точно защото те очевидно са служители на Държавата, а не чиновници.