Безочлив, провокативен и крайно политически некоректен. Наскоро нарече 90 на сто от ромите в Чехия „неадаптивни“ и мързеливи и се кандидатира за доброволец да свали буркините от тялото на мюсюлманска жена. Обвиняват го, че е расист и циничен опортюнист.

Той е президентът на Чехия Милош Земан. Първият му мандат, който отива сега към своя край (президентските избори ще са през януари), беше белязан от изявления, които провокираха гняв и недоумение и в страната, и в чужбина. Например изказването, че последната мигрантска вълна е заговор на Мюсюлманското братство, за да завладее Европа.

Неудържимият 73-годишен президент, който страда от диабет тип 2 и свързано с това увреждане на нервите, се кандидатира за нов мандат през януари. Според социологическите проучвания той лесно ще излезе водач на първия тур, но вероятно ще има трудна битка срещу Иржи Драхош, уважавания бивш председател на Чешката академия на науките на балотажа.

Земан обърка много чешки политици като обяви, че ще даде на милиардера Андрей Бабиш, който спечели парламентарните избори с партията си АНО,  две възможности да състави правителство на малцинството.

Ако Бабиш, който е разследван за измама със субсидии, но може да бъде оневинен, ако Земан бъде преизбран, стане премиер, а Земан е президент, Брюксел ще се изправи пред страховит тандем при опитите си да накара Чехия да следва волята на Европейската комисия по въпроси като миграцията и контрола над оръжията.

Днес Земан е харесван от бившите си противници и отричан от много от бившите си колеги от Социалдемократическата партия и това е отражение на неговата спорна личност и противоречива политическа кариера.

„Против неговите ценности съм, бизнес контактите му, неговата дейност срещу Социалдемократическата партия. Има много, много неща, които не харесвам в личността на президента Земан“, казва Иржи Динстбиер - младши, бивш министър по човешките права и равните възможности и лидер на либералното крило на социалдемократите.

„Харесвам го“, казва депутатът Ян Захрадил, член на изпълнителното бюро на дясноцентристката Гражданска демократическа партия. „Не бих гласувал за него, но трябва да призная, че харесвам личността му.“

През 2013 г. Земан стана първият президент на Чехия, който беше пряко избран.

В историята на страната има изключителни държавни глави като Томаш Гариг Масарик, философ, социолог и феминист, който е първият президент на Чехословакия през 1919 г., и дисидентът драматург Вацлав Фавел, който е първият посткомунистически президент на страната, който проповядва своето виждане на гражданско общество на равните възможности, в което всички трябва да бъдат включени.

В интервю от 1993 г. пред „Ню Йорк таймс“, когато ромите в Чехия са изправени пред широко разпространена дискриминация и насилия на расова основа, Хавел споделя, че „проблемът е лакмус за..гражданско общество“ и нарича нетолерантността „едно от най-големите предизвикателства на нашето време“.

Земан е президентът „анти-Хавел“ 

Вместо да се опитва да се противопостави на фанатизма, той го утвърждава, като нарича мюсюлманите „престъпници“, които искат да наложат шерията вместо да се интегрират.

В коментари от 2015 г., които обиждат едновременно и мюсюлманите, и жените, той казва: „Неверните жени ще бъдат замервани с камъни, ръцете на крадците ще бъдат отрязани. Ще бъдем лишени от красотата на жените, защота ще трябва да покриват лицата си. Мога да си представя все пак, че в някои случаи това може да е от полза“.

По същия повод той казва, че правителството трябва да финансира обучението на въоръжени милиции,  които да помагат за защитата на границите, основно срещу имигранти.

Изказванията на Земан предизвикаха гнева на Върховния комисариат на ООН за човешките права и на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа, които предложиха чешкото законодателство да бъде така променено, че политици като Земан да могат да носят отговорност за думите си.

Самотен като момче

Милош Земан е роден в град Колин. Родителите му се развеждат, когато е на две години и той е отгледан от майка си, която е учителка. Описван като много интелигентно момче, единак, самият той е казвал, че не помни през детството си да е имал приятели.

Завършва икономическия университет и става член на Комунистическата партия през 1968 г. по време на Пражката пролет, но е изгонен две години по-късно, защото се противопоставя на инвазията на страните от Варшавския договор в Чехия. Той попада отново в полезрението на властите през август 1989 г. заради статия в списание.

Тв поява, в коята той критикува икономиката, води до покана да се присъедини към Гражданския форум на Вацлав Хавел по време на Кадифената революция. Той става член на възстановената Социалдемократическа партия, която през 1948 г. е погълната от Комунистическата партия, скоро след това става депутат и е избран за председател на Камарата на народите на парламента през 1992 г. Година по-късно става и партиен лидер.

И противниците, и хората, които го харесват, са единодушни – Земан е „краен индивидуалист“.

„Бих казал, че е най-големият индивидуалист, който ще откриете в политиката“, смята Захрадил.

Ако Земан бъде преизбран, а Бабиш състави правителство, Брюксел вероятно ще има "приятни" изживявания с този тандем.

Описват Земан още като интелигентен, образован и добре изразяващ се, става ясно от коментарите пред "Политико".

Пътищата на Земан и на социалдемократите се разделят, когато те гласуват против неговата кандидатура за президент през 2003 г., основно заради негова персонална вражда с премиера от Социалдемократическата партия тогава Владимир Шпидла.

Според Захрадил „Земан е човек, който помни дълго и обикновено не забравя. Той беше много успешен в това да унишожи всичките си предишни опоненти."

Без морални граници

Когато Земан се кандидатира и печели изборите през 2013 г. Динстбиер е против него, защото „Земан няма морални граници.“ Според него той използва най-ниските емоции, за да разделя нацията заради мигранската криза, която не съществува в Чехия. „Той накара хората да се страхуват и после се представи като техен защитник“, смята опонентът на президента на Чехия.

Според други мнения обаче Земан е искрен в изказвнанията си.

„Мисля, че той е отчасти расист“, казва Якуб Чарват, политолог от Университета Метрополитан в Прага.

„Другите политици са по-дилпломатични, но хората не искат повече да чуват това. Земан няма причини да е дипломатичен“, смята той. „Той казва това, което хората искат да чуят, по начина, по който искат да го чуят.“

Прилика с Тръмп

Политическият анализатор вижда в това прилика с Доналд Тръмп.
„Той беше един от първите световни лидери, които поздравиха Тръмп, след като той беше избран“, казва Чарват. И каза на чехите, че Тръмп е точно като Милош Земан.
 
„Той говори ясно, понякога грубо, но разбираемо и избягва това, което понякога се нарича политическа коректност“, казва Земан за американсксия президент пред журналисти в Пражкия замък малко след като Тръмп е избран.

Но верен на своята необуздана природа, той критикува Тръмп по-малко от година след това: "Речта на американския президент пред Общото събрание на ООН ми напомня на учител, който публично мъмри непослушните ученици. Но международната общност не са отношения между учител и ученик“.

Чарват крикитува Земан, че подкопова външната политика на правителството по отношение на санкциите на ЕС спрямо Русия и човешките права в Китай. Той казва, че Земан е разочарован, защото – както президентът сам е казал по телевизията миналия месец – той смята, че пряко избран президент трябва да има по-големи права на вето, правото да внася законопроекти в парламента и правото да взема решения, които не изискват одобрението на премиера.

Земан отказва интервю пред „Политико“, но неговият говорител Иржи Овчачек казва в отговор на написани въпроси: „Приоритет на президента са суверинитетът на Чешката република, свободата и демокрацията. Неговата цел е самоуверена държава.“

Овчачек казва още че Земан е "доволен от това, че страната е член на Европейския съюз и НАТО", но Чехия трябва да „се стреми към икономически възможности и с други страни, като например, с Китай, Русия, Виетнам и Индия”.

„Лично за мен”, посочва говорителят, „Земан гарантира самостоятелното, свободно и почтено развитие на страната, а и в Пражкия замък има президент, който наистина се вслушва в народа”.

Материалът е публикуван в "Политико". Публикуваме го с някои съкращения.