"Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви."   (Евангелие от Матей 6:19-21)

Имахме последните седмици доста поводи да си припомним тези думи на Христос. Даже аха да имаме още повече...  И се запитах - къде са влоговете ни? Къде са депозирани сърцата ни на нас, хората на този истерясал век? И има ли достатъчно висока лихва, която да си струва, щом не са на мястото си? Има ли по-сребролюбива и коравосърдечна епоха от нашата?

И чувствате ли ги достатъчно защитени там, където са.

Докато още не е влязъл новият закон за цензура на говоренето за банки, си направих шега с абревиатурата в началото - имам предвид Христóвата Трайна Банка.

Как правилно да депозираме в нея? И там, както и напоследък с една друга, банкерът временно не се вижда, но си убеден, че го има. Поне ние християните сме убедени. Нищо че някои предпочитат да смятат, че Банкер изобщо няма, а сложната институция си върви някак си така - от само себе си. То ще се види накрая... Общото е, че и в тая, както и в оная, обикновено тия, които са се облажили най-много, те казват, че банкер няма.

А, като стана въпрос за ХТБ, Този дава несравнимо повече кредити – ако помислим, самият ни живот, дишане, всички малки чудеса като раждането на дете, не са ли аванти? Или ги смятате за своя заслуга?

Окей, обаче как точно да завием в инвестиционната си политика и да почнем да влагаме там? С промени. Дълбоки вътрешни промени – това е, за което говоря. Не е силно да се каже – разтърсващи промени. Трудно е човек изобщо да го разбере, ако си е самодостатъчен, ако си се харесва такъв, какъвто е и не е взел някои инвеститорски решения за единствения си реален капитал – душата си. И съм сигурен, че и сега едни ме разбират, а други - може би не.

Сещам се за последния път, когато споделих своите притеснения и надежди за хората, които живеем в София, някой беше коментирал, че противопоставям столицата на провинцията. А това са духовни категории, в които няма Ню Йорк, няма Каспичан... Все едно го бях написал на  шумерски.

Промяната тръгва от там, като разбереш, че „паричките не ти стигат“. Че каквото и да правиш – и да ходиш на църква, и да подхвърляш по някой лев на нищите, и да пращаш есемеси веднъж годишно за Българската Коледа, никога нямаш достатъчен капитал, за да си купиш рая, Небесното царство. Защото, колкото и фрапиращо да звучи, то се подарява – не се продава.

Без промени на нас, хората, ни е трудно да разберем дребните дупчици, през които изтичат авоарите от трезора ни. Миниатюрните ежедневни прахосничества – не говоря да убиеш човек.

„Не пожелавай жената на ближния”, например... Или „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”. Айде де?! Ама какво лошо има да метнеш един мазен, влажен и блажен поглед след оная с късата пола? Нали тя затова и така се е облякла – защото цели именно този резултат. Ами това те обира бе, приятелю – похотта не може да води до добро. Тя изпразва добрата сметка и те тика към греха. Като маймунка на верижка те води. Спестяванията ти веднага се прехвърлят в друга – вражеска банка.

„Не съдете, за да не бъдете съдени” – също. Това дори съвсем не съм сигурен, че е сред „дребните” ни финансови провали. „Ама погледни я тая пачавра – защо така се е разголила?!” Не – тя отговаря за себе си. Ти – за теб. Помисли дали си съвършен и тогава се занимавай с нея. Което е огромен оксиморон, защото точно тези, които са започнали да богатеят в ХТБ – например някои съвременни подвижници, няма да ги чуеш да говорят лошо за младежите. А само с любов и загриженост...

„Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.” Ами да – защото, ако цяла нощ дрънкате безпощадни глупости – ти може и да си силен, може да си добър християнин, който като се прибере, ще си е чист. Обаче – как се е почувствал онзи, който те е слушал теб – християнина, да обсъждаш цяла нощ мацки с къси поли, например. И няма ли да се смути и съблазни. Последното е пример как и в ХТБ – както и в другата, един може да способства да се изпаряват влоговете на другия.

Да, дадох три дребни примера, пак казвам - не е като убийство или кръвомсешение. Но ако един изгори в банката с 5 млн., а друг си е имал 500 лв. - това означава ли, че оня с 500-те ще махне с ръка и няма да го е яд, че ги е загубил?

А и тогава влоговете на другите по принцип не те интересуват – какво ти е работа за оня с милионите, ако не можеш да си харчиш твоите 500?

От това пък се сетих за съпричастността – друг дребен „капитал“. Изпитваме ли я, или е просто красива дума от речника, страница еди-коя си? Ама не към удавените в Аспарухово или труса в Хаити, а към някой, който „си го е заслужил“. „Хак му е!“, казваме... Не – способността да си съпричастен, да влезеш в кожата на другия и да почувстваш неговата болка, размеква сърцето като нищо друго. Колкото по-далечен и непознат ти е, толкова по-едри купюри политат към гишето за внасяне на небесната банка. Е, това, че трябва да е искрено, не го коментираме изобщо – иначе не става. Опитваш да пробуташ на касиерката тоалетна хартия за пари.

А при добро управление на „личния си портфейл“ - ако животът ни е изправен, изряден, вижда се поне наличие на добър стремеж (а това винаги се вижда), можеш да си от полза и на околните да „забогатяват“. Без думи все едно им казваш с делата си: „Ей, елате, трупайте тук, лихвата е най-добра – вечна.” Ама колко от нас отговарят на това условие... 

Нехаем. Иначе за другите ни пари - хартиените, сме готови да наемаме посредници, да четем специализирани издания, да се ограмотяваме за хедж и фючърси, само и само да станат повече.

Ако всичко това не ви интересува, отидете на чалготека и се повеселете просто.