„Веднъж – това е случайност“, твърди полковник Дик Марчинко, основател на Тюлен-Група 6 (ония, които очистиха Осама бин Ладен). И продължава: „Втори път – това е съвпадение. Третият път обаче е атака на врага“.

Да видим, как стоят у нас нещата по отношение на „атака на врага“.

Веднъж – внезапно опразнен стол на Анна Цолова. Втори път – внезапно уволнение на Люба Кулезич. Трети път – АЕЦ "Белене" е впъхнат в стратегията за национална сигурност, според която всеки, който е против древния руски атомен бойлер (както съм аз, например) може да стане обект на държавна репресия.

Имаме три, което значи – налице е атака на врага. Само че очевидно иде реч за нещо по-мащабно, защото има и още.

Четири: властта бърза, на всяка цена и преди Нова година, да подари защитени територии от Пирин на "Юлен"/ПИБ. За целта държавни мъже и жени лъжат, като селяни в кръчма след пазар; и лъжесвидетелстват, все едно не са чували за списъка от смъртни грехове или (по-скоро) смятат себе си за безсмъртни. (по-късно министър Нено Димов обяви, че засега отлага промените - б.р.)

Пет: „третият“ във властта, Пеевски, организира шествие на свои крепостни против Политическа партия „Да, България“, известна с 2.96-те процента, които взе на изборите.

Шест: същият Пеевски издава и разпространява безплатно поредното книжле, в което всички по-видими опоненти на режима на Борисов-Цацаров-Пеевски са „изобличени“ като вражески агенти и врагове на трудовия народ.

Седем: властта удря Иво Прокопиев така, че да стане ясно: неговите издания, не бидейки властови слугинаж, трябва да не съществуват. Пропагандата да стане единствената форма на медиен живот.

Осем: Бойко Рашков, комуто плащаме заплатата, за да ни пази от безразборно подслушване от страна на властта, излиза с доклад за стотици незаконни подслушвания; обяснено му е, от говорители на властта, че в близко бъдеще ще остане без работа.

Девет: властта обяви намерението си да лиши Републиката от бойна авиация. Вместо да купи нормални самолети, праща (срещу едни 80 милиона, на този етап) 30-годишните съветски летящи мебели за ремонт в Русия. В онази Русия, според чиято военна доктрина НАТО – и всичките му членове, вкл. Република България – е врагът.

Десет: властта продължава да преследва, с прокурорски мерки, всички до един реформатори в предишния кабинет на Борисов, както и да поддържа обвинения към всички до един собственици на медии, които още не са покорна прислуга на самата власт.

Единадесет и дванадесет: в близките седмици властта ще активира вече подготвеното от нея извънредно законодателство, с помощта на което всеки – всеки! – може да бъде арестуван и държан в ареста за неопределено време без достъп до адвокат; а новият закон за „борба с корупцията“ легализира безразборното подслушване на гражданството, изобличено от Бойко Рашков.

Ако три пъти – това е атака на врага, то ние вече сме в разгара на голяма, ама много голяма война. Може да не искаме, но – сме. Нападнаха ни и в момента провеждат мощна артилерийска подготовка, съчетана с десанти; следва нахлуване на пехотата и танковете.

Оказахме се във война, в която участват всички родове войски – т.е. всички клонове на властта, както видими, така и задкулисни. Цялата власт е мобилизирана срещу гражданите на Републиката, срещу техните права, свободи и демократични защити от произвол.

Тази война има характера на „блицкриг“ – има за цел тотална победа (т.е. тотално изтриване на дори и спомена за демокрация) в кратки срокове – т.е. преди или към старта на прословутото „Председателство“. Към момента на настаняване на скъпите гости в хотел „Маринела“: Пирин трябва да е подарен; медиите – затапени; гражданите – подслушвани, арестувани и контролирани; предприемачите (т.е. онези, които не са мутри) – с надянати намордници; гражданските организации и демократичните партии – разобличени като врагове на държавата и въдворени, където трябва.

За броени седмици властта се опитва да постигне в България онова, което Путин в Русия изгради за години.

Защо е това бързане? Защо властта ни обяви война – истинска, безжалостна, в която вече има реални жертви – точно сега?

Властта днес – това са хора елементарни, алчни и невежи; техният боен разчет е прозрачен като онези пирински потоци, които подлежат на скорошно унищожение. И той е построен по следната елементарна логика:

Първо, европейците са възпитани и няма да искат да ни развалят кефа от „Председателството“ с неуместни питания относно демокрация и диктатура.

Второ, дори и да се усетят, какво става, та и да се загрижат, европейците нищо няма да направят, защото са еврогейове – меки са им китките. А ние, корпулентните, сме едни такива здрави мъже с големи юмруци.

И, трето, след половин година „Председателство“ ние в България ще сме си укрепили диктатурата под носа на европейските гости, а всички несъгласни ще са „където трябва“; но ще продължаваме да получаваме пари от еврогейовете, които пари ще продължаваме да си крадем.

Демокрациите – и демократите – много мразят войната. Затова винаги в историята гледат да я избегнат, докато в един момент не се окажат нападнати от врага, който е сметнал тяхното миролюбие за страхливост. Демокрацията – и демократите – едва тогава, с крайна неохота, си изоставят делата и се задействат за съпротива на нападналия ги противник. В крайна сметка демокрацията – и демократите – макар замесени във война, без да са я искали, винаги побеждават.

Намираме се в критичната фаза на война, която не сме искали. Нашият противник – властта във всичките й форми – е жесток, подъл и безмилостен, тъй като е приел нашето добро възпитание за страхливост.

Щом сме във война, време е да я водим. За да стигнем, в нейния край, колкото и далеч да е той, до победа.