Ханс ван Баален е президент на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) и холандски евродепутат от 2009 г. Член е на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и отбрана. Лидер е на Либералния интернационал в продължение на 5 години. Роден е в Ротердам през 1960 г., бил е депутат в парламента в Хага, журналист, полковник от армията и част от надзорния борд на „Мерцедес-Бенц“. Завършва право в Университета в Лайден. Женен, има един син.

- Г-н Ван Баален, какво говорят „Брекзит“ и вотът за Доналд Тръмп за привлекателността на либералните ценности днес?

Тези два избора усилиха значението на либералните ценности. Преди две години Европа беше в нещо като дупка, в състояние на умора. Не се знаеше дали десни и леви популисти няма да спечелят в Холандия, Германия, Франция и Австрия. Покрай „Брекзит“ имаше неяснота дали и други страни няма да пожелаят да напуснат. Това сближи 27-те страни членки. Ако на президентските избори в Австрия беше победил екстремист, това щеше да е сигнал. В Холандия спечелиха двете либерални партии, Макрон извоюва разгромяваща победа, г-жа Меркел също спечели в Германия и макар да загуби гласове, нейната партия е най-голямата.

- Смятате, че либерализмът не е в отстъпление и няма консервативна революция, така ли? Какво тогава доведе до Тръмп и до „Брекзит“?

Не, никаква консервативна революция няма. Тръмп е в Америка, там ние нямаме никакво влияние. Но това, което се видя, е, че Хилъри Клинтън не беше способна да спечели средностатистическия гласоподавател. Тя дойде с една коалиция от малцинства, като не успя да се свърже с нормалния американец. Предложи всякакви идеи, които обаче не са релевантни, ако сте останали без работа. Не успя да спечели средната класа, а и, разбира се, тя е елитът на елита - семейство Клинтън са много богати и двамата винаги са работели като екип. Аз изобщо не бях въодушевен от нея. А и това, което направи с Бърни Сандърс... Аз лично не бих гласувал за него, но той бе почти убит политически от партийния апарат.

Ако няматe работа, вероятно и вие няма да вярватe в търговията

- Мислите ли, че Сандърс щеше да има по-големи шансове срещу Тръмп от Хилъри Клинтън?

Да, или например Джо Байдън. Байдън е „синя якичка“. Изглежда като джентълмен, но има собствена работническа история зад гърба си. Когато Хилъри каза репликата за „окаяниците“, тя вече беше загубила.

Мислех си, че Тръмп няма да може да спечели, защото колко жени или испаноговорещи, или пък афроамериканци биха гласували за него? Но той все пак успя да привлече много от тези хора. Ние не го вярвахме, но той успя. И всичко опираше до работни места. Тези хора в региона, известен като Ръждивия пояс*, нямат работа. Можете да им говорите за либерални ценности, за международна търговия... Но ако няматe работа, вероятно и вие няма да вярватe в търговията. Тръмп ги въодушеви и привлече протестния вот, гласовете на бедните бели, онези, които желаят да бъдат чути. А обикновено те са гласували за демократите.

Всичко това ми е непоносимо - смятам, че Тръмп е много лош президент. Това е един загубен период. Аз не мисля, че той ще бъде свален с импийчмънт. Въпреки всичко ние трябва да работим с него – в НАТО и извън НАТО.

- Как си обяснявате промяната към по-авторитарно управление в някои от страните в Източна Европа? Обратима ли е демократизацията, или това, което наблюдаваме, е само кратък период на отстъпление?

Сравнително спокоен съм за това. В Полша имаме силно гражданско общество и силна опозиция. Възможно е при едни нови избори това правителство да ги загуби. И ще имаме съвсем нова ситуация. В Унгария Орбан е на власт от много години. Познавам го много добре – той започна като ляв либерал, стана десен либерал, после християндемократ, а сега е извън политическия спектър. Наблюдавате там демонстрации, невиждани през последните 20 години. Ще остане ли Виктор Орбан на власт завинаги? Не, няма да остане. 

- От какво дойде високата подкрепа за полуавторитарното управление? 

Мисля, че отчасти става въпрос и за национален сантимент. Някои хора не разбират, че Европа е комбинацията от институциите в Брюксел и държавите членки. Ние трябва да уважаваме страните членки, правителствата и парламентите. Много страни гледат на Брюксел като на нещо далечно. И не може Брюксел да казва на Полша, че жените трябва да имат право на аборт. Може би затова ще трябват години национални дебати. В Холандия разрешаването на гражданския брак за хомосексуални отне 30 години. Ще бъде ли лесно в Полша, Унгария и Румъния? Не. Ще отнеме време. В крайна сметка мисля, че поляците, унгарците и румънците сами ще решат да имат по-либерални решения. Социалните промени отнемат време.

- Съществува ли усещане на Запад, че някои от източните членове на ЕС са малко неблагодарни?

Да, има го това чувство. Но аз питам - какво означава неблагодарен? Нека вземем за пример България. Аз мисля, че помощта на ЕС съдейства страната ви да се модернизира. Възможно е да дебатираме дали тя не е могла да бъде още по-модерна. Инвестициите, които ние сме направили, са се изплатили. Холандските компании са активни в Централна и Източна Европа и отвъд.

„Неблагодарни“? Не, това не е точната дума. Става въпрос за промяна, а промяната е бавна. Холандските данъкоплатци не бяха срещу подпомагането на Гърция. Те искаха да видят промяната в нея. А това отново изисква време. В България и Румъния трябва да има повече скорост. Не само за нас, но също и за населението тук. Ние сме били под нацистка окупация само 5 години, било е ужасно, вие сте били под комунизъм всичките тези години...

- Т.е. става въпрос за културна промяна, която не трябва да бъде налагана от Брюксел?

Ние не можем да променим българското общество. И ако изискваме промяна, ще следва противодействие. Ако атакувате сериозно правителството в Полша, много поляци, които не го харесват, биха казали: „Махнете си мръсните ръце от мръсното ни правителство!“

Много неща трябва да станат и тук, и в Полша, и в Унгария. Можем да помогнем, но не на държавно ниво, имаме фондация „Фридрих Науман“, либералното сътрудничество. Ала в крайна сметка промяната се случва тук.

Националистическите партии в кабинета са екстремистки, а не консервативни

- А колко време е необходимо на политическата трансформация да стигне до София - от европейския либерализъм към ДПС?

С вас говорихме и преди 3 години и тогава ви казах, че гледам на ДПС като на достоен за доверие, стабилен партньор. Ако погледна какво прави тази партия в парламента и правителството, ние подкрепяме ДПС. Но аз се надявам, че и ДПС, и социалистите, и ГЕРБ ще станат по-модерни. Не разбирам защо Борисов работи с 3 ултранационалистически партии? Защо действа така? Това прави трудно доверието към страната ви, същото може да се каже и за отношението към правителството. Той можеше да направи коалиция с ДПС, евентуално и с други партии. Това са три екстремистки партии. Ние се изказахме за това, но нещата трябва да се променят тук.

Много българи биха ви казали, че ДПС също е доста екстремистка, може би не в политическия смисъл, а като отношение към обществото, към бизнеса. Вероятно доста биха споделили, че една от причините медийният пейзаж в България да е толкова несвободен е, че голяма част от него се контролира от депутат на ДПС. Казах ви това преди 3 години, днес нещата са същите.

Първо, за нас ДПС са партньор, на когото се доверяваме. Как се формират вътрешните отношения и какво правят депутатите, оставям това на самите тях. В Европейския парламент те имат четирима евродепутати, които са отлични. Това е, което мога да кажа за ДПС. В Холандия ние се опитваме да разграничим политиката от бизнеса, членовете на парламента и на правителството не могат да имат собствени фирми, те трябва да се отделят от тях и от управлението. Не могат да имат дялове, които контролират, трябва да ги вкарат във фондация. Ние искаме да отделим колкото е възможно повече частната инициатива от публичната отговорност.

- Бихте ли посъветвали и ДПС да направи същото? Не просто формално, а и реално.

Пак казвам, че в ДПС са хора, на които може да се има доверие и трябва сами да се справят с тези неща. Развитието в тази страна и в други... в крайна сметка ще видите, може да минат 10 или 20 години, много повече разделение между бизнес интересите и обществените интереси. И ако партията се обърне към нас – може да е ДПС или друга партия, ние можем да им покажем как се справяме с това. Аз не съм арогантен, не казвам – трябва да направите това, това и това по този и този начин. Но ние можем да им покажем как правим нещата в Холандия, в Белгия, в Германия.

Възможно е Великобритания да остане в Европейския съюз

- Виждате ли шансове Великобритания да остане в Европейския съюз?

Мисля, че е много възможно, защото Тереза Мей не предлага нищо. Тя няма нито мандат, нито силна позиция. ЕС иска да уреди правата на европейските граждани във Великобритания и правата на британските граждани в ЕС. Ние искаме правата на хората да останат такива, каквито са и в момента. Мей можеше да каже „да“ или „не“, но вместо това тя предлага всякакви идеи. Без съгласие за правата на гражданите няма да има разговори за новите взаимоотношения. Без финансов развод няма да има ново начало.

Преди вота предварителният резултат беше 48% „напускам“ срещу 52% „оставам“, а в ранната вечер резултатът беше обърнат. И младите хора, които биха подкрепили „оставам“, не гласуваха. И това беше много лошо. Така че не мога да кажа, че всички британци искат да напуснат ЕС. Сега преговаряме, но Тереза Мей няма мандат, тъй като води правителство на малцинството.

- Как си представяте чисто политически възможното оставане на Великобритания в ЕС? С втори референдум ли?

Или след нови парламентарни избори...

Лейбъристите също не са стабилни. Ако няма сделка, може да има твърд „Брекзит“. Това означава ЕС и Великобритания да са като ЕС и Аржентина. Ще бъде трудно британските продукти да влязат на европейския пазар и обратното - няма да се знае кой съд ще разрешава проблемите между нас. Лоша ситуация и за нас, и за тях. Всички ще загубим от твърдия „Брекзит“ и аз мисля, че обикновеният британец ще разбере това. Както виждате, големите компании мислят да преместят седалищата си от Лондон в Амстердам, Франкфурт, може би и в Париж. Правителството не предупреди гражданите за това.

Дейвид Камерън превърна партийния проблем на консерваторите в национален проблем за всички. Никой не каза на гражданите, че обещаните милиарди за Националната здравна служба така и няма да дойдат и че ако искат да запазят земеделието си, ще трябва да го финансират сами. Мисля, че с това нестабилно правителство предсрочни избори във Великобритания са възможни.

Ако се приближите до Путин, ще изгорите

- Способна ли е Русия да предложи светоглед, алтернативен на западния?

Не, Русия е авторитарна държава, Путин анексира територии в много страни. Разбира се, аз познавам историята на България – била е освободена от Османската империя от Русия, знам за близките отношения. Няма проблем в близки взаимоотношения между хората, но ако се приближите до Путин, ще изгорите. Независимо дали се отнася за България, Унгария, Румъния. И мисля, че хората знаят това, правителствата знаят това.

Разбирам, че има добри търговски отношения. Не казвам: „Прекъснете отношенията си с Русия“, но се пазете.

- Имат ли руският консерватизъм и европейският консерватизъм достатъчно общи допирни точки?

Не бих го нарекъл консерватизъм, защото Марин льо Пен не е консерватор, тя е десен радикал. Това е разликата с консерваторите във Великобритания или с християндемократите в Германия, които можете да наречете истински консервативни партии.

Тръмп също не е типичният републиканец, но между него и Путин определено има сходства във възприятията.

Тръмп не е средният умерен консерватор, той е странно животно в тази партия. Маккейн е истинският републиканец. Отворен, със силни ценности, независимо дали ви харесват или не. Но не можете да наречете тези три български партии в правителството тук консервативни. Да, крайно лявото и крайно дясното харесват силни лидери като Ердоган и Путин. В старите дни те бяха по-проамерикански настроени и про-НАТО, а сега са про-Путин. Но да, има такава тенденция, абсолютно.

- Може ли Тръмп да стане причината за повече Европа в отбранителния сектор на континента? Възможно ли е заради него ЕС да стане по-адекватен във военно отношение?

Тръмп ще си отиде, независимо дали това ще стане след 3 или след 7 години. А институциите в Америка са силни, съдът е независим. Политиките му относно мигрантите и хората, пристигащи в САЩ, бяха отхвърлени от съдилищата. Конгресът е силно парламентарно тяло, различните щати са в силна позиция. Калифорния каза, че ще приложи споразумението за климата от Париж. Така че Тръмп не е САЩ. Аз все още вярвам в НАТО и в силното сътрудничество със САЩ. Защото каква е алтернативата? Ако ЕС иска истинска европейска армия, която да оперира независимо от Вашингтон, трябва да инвестираме не 2% от БВП за отбрана, а вероятно 10 процента. Искам да изляза на улицата тук, в София или в Амстердам, или в Берлин, и да попитам кой желае да плаща 10% за силна европейска защита. Никой няма да се съгласи. Европа е силна в решенията, но не и в силните действия. ЕС има бойни групи, които никога не са били тествани в битка. Можем ли да кажем: „Ако САЩ се изтеглят от Афганистан, ние ще поемем нещата там?“ Това е един истински въпрос, касаещ сигурността. Докато Европа не е готова да направи това нещо, ние трябва да работим с американците. Америка е демокрация, страните членки и ЕС са демократични, ние сме съюзници. С Тръмп или без Тръмп това няма да се промени. Ако искаме да направим повече за отбраната вътре в НАТО – аз съм „за“, да можем да избираме дали да купим европейско или американско производство – да, ефикасност – да, дали да имаме способността да провеждаме операции, когато американците кажат: „Съжаляваме, това не е в наш интерес“ – да. Но независимата европейска армия няма да се случи.

----

* Rust Belt – щатите, в които през първата половина на XIX в. до 70-те години на миналия век са концентрирани стоманолеярното производство и другите отрасли на американската тежка промишленост. Става дума за част от Средния запад и североизточното крайбрежие на САЩ – част от щата Ню Йорк и щатите Пенсилвания, Охайо, Индиана, Мичиган, Илинойс, Уисконсин и др.

-----

Това интервю е публикувано в списание "Клуб Z" през ноември 2017 г. Още материали можете да прочетете ТУК.