В киногилдията ври, кипи и се пени. И определено чорбата от взаимни обвинения (подправена с обиди, закани и нелепи обяснения) не мирише добре. Напротив. Мирише лошо. Точно както кашата, в която цяла България бе поставена от главните готвачи Пеевски, Станишев(и), Доган, Местан, Цв. Василев, Орешарски.

Само дето в този случай не става дума за няколко откраднати милиарда (още не знаем колко точно), а за нечестно разпределени 7 (словом: седем) милиона лева държавна субсидия за кино. Просто различни мащаби.

Субсидията, впрочем, не за пръв път се разпределя нечестно. Даже нормалната практика е точно така да се разпределя. Пишещият тези редове лично пострада от едно такова нагласено раздаване на субсидии преди около две години, за което има и съответната документация. Справка в аудиозаписа от заседанието на комисията и в анкетните карти ясно показа, че класирането е решено някъде другаде, а не в заседателната зала.

Член на комисията (известен български оператор) дори си бе позволил да не напише нито една дума мотивация в анкетната си карта. След което шефовете на Националния филмов център го накараха все пак да драсне (препише от някого?) няколко кухи фрази и подмениха картата - в разрез с правилника (и с елементарната честност).

В друг, по-отдавнашен случай, председател на подобна комисия заяви с драматичен тон на моя милост и режисьора Андрей Слабаков (на 6 очи) следното: "Момчета, най ви е хубав проектът, ама как да не дам субсидия на ..." Спестявам имената, защото единият вече е покойник, а другият си гледа старините - надявам се с чиста съвест.

Занимавам читателя със себе си единствено защото това са случки, на които съм бил свидетел от първо лице. Но неведнъж съм казвал най-официално, а сега ще подесетя, че системата за раздаване на пари в киноиндустрията е тежко корумпирана - не като количество левчета, а като начин за разпределението им. Самият факт, че парите са малко, прави тази корупция още по-жалка - тя е под формата на "аз на тебе (на тази сесия) - ти на мене (на следващата)".

Така е не от днес, а от двайсетина години - само се сменят "силните" в комисията. Групи, групички, групировчици и дори самостоятелни играчи - единственото, което те правеха и правят, е да балансират по ръба - хем да дадат някой лев на един-два читави проекта, хем да угодят на своите интереси, пробутвайки заветните пари към нашия човек с мотиви от сорта: "какво пък, това е изкуство, няма точни критерии". От което българското кино очевидно не е прокопсало, нали?

Всичко това, както казах, се случва от над 20 години. В момента обаче цялата държава се тресе и трусът не подмина киното. Първият изстрел даде режисьорът Людмил Тодоров (неполучил субсидия), който показа в сайта OFFNews две анкетни карти от последната сесия - на режисьора (и председател на художествената комисия) Евгений Михайлов и критичката Геновева Димитрова. От тях, със смях през сълзи, стана ясно, че Михайлов е преписал мотивите за проекта от Димитрова. Леко променяйки някои думи, от което цялата манджа ставаше още по-миризлива.

Започнаха се обвинения, контраобвинения, обиди, квалификации, фалшиви имейли - и всички те с голяма доза истина. Покрай това взеха да излизат на бял свят и други факти, от които се вижда кой кого е искал да "сготви", кой доколко е успял, кой кого мрази или не мрази чак прекалено силно (защото за любов сред тази творческа гилдия не може да се говори).

Опитвайки се да излезе от казана, в който сам се цопна, Евгений Михайлов взе да се обяснява, че просто нямал време да напише мотивите си, но пък иначе дал справедливи оценки. Остана въпросът как е имал време да прочете десетките сценарии, но не е намерил половин час да напише няколко реда мотиви. Критичката Димитрова панически започна да отрича, че е давала на Михайлов своята анкетна карта и той е преписвал без нейно знание. Вероятно е надничал над рамото ѝ по време на заседанието, като преписвач от 6-ти клас - друго обяснение няма.

Е, Евгений Михайлов подаде оставка като председател на комисията и даже като неин член. Дотук добре. Но пък има нещо, което се нарича нахалство. За да не бъда голословен, ще пусна едно парче от последното отворено писмо на Евгений Михайлов, който се защитава по следния начин:

"Богоизбраните" ми колеги от НСК надминаха и мракобесието на церберите от 50-те години. Чак днес разбрах, че единствено аз съм виновен и за 24 годишния хал на българското кино. Ще помоля поради това, уважаемите членове на НСК да увеличат срока на "наказанието" ми на ПОЖИЗНЕНО. А също и да нямам право да се упражнявам професията кинорежисьор." 

Ами добре, реагираха повечето от колегите му. Не че всички те са цветя за мирисане, но как се отговаря на подобни приказки?

Сега? 

Сега има официално предложение да се анулира сесията и да бъде разследвано как мотивите на Геновева Димитрова
са се копирали и пренесли в чужди карти. Хубаво. Как ще реагират хората, които вече имат гласувана субсидия? Ясно е как. На всичко отгоре шефът на Националния филмов център (НФЦ) Георги Чолаков отказва да отмени сесията, а правният отдел на Министерството на културата направо му забрани да я отменя, защото в съда има внесени обжалвания и парите така или иначе са блокирани.

Кашата е пълна, изход не се вижда, а на гневното българско общество изобщо не му е до мизериите в киното - има си предостатъчно мизерии в държавата. И то доста по-скъпи. Без да се опитвам да правя прогнози и да давам съвети, ще си позволя да публикувам (без редакция) едно друго отворено писмо - на класираната на последно място в конкурса Росица Караджова:

Ето заради такива неща обжалвах конкурсната сесия за подпомагане на българско кино, на която моя проект беше класиран

Росица Караджова

последен, именно заради сезиране на нередности в процедурата на Национален филмов център от мен. Но по-важното е, че какъвто и да е изходът от делото, кино гилдията се раздели с повече от 7 милиона лева. Тези пари са блокирани от съда заради мен и делото, ще си останат блокирани до заключението на Административен съд. Да ви напомня че заключението на съда, също може да бъде обжалвано в по-висша инстанция, а заключение на висшата инстанция съответно обжалвано в още по-висша. Това трябва да ви подсети, че ако процедурата продължи до края на календарната година, което е 100% сигурно, вие уважаеми членове на кино гилдиите, губите завинаги неусвоените повече от 7 милиона лева от бюджета за 2014 г. отпуснат от Национален филмов център. Следователно бъдете сигурни, че тази моя процедура ще се повтори на следващата конкурсна сесия, на която аз също ще участвами и на която предполагам, че отново ще получа наказателен вот. Тук идва "добрата новина" - след повторената от мен процедура, ще загубите и бюджета за 2015 г. В заключение мога да ви споделя, че съм млада, в разцвета на силите си и че тепърва предстои постоянно подаване на проектите ми във конкурсните сесии на НФЦ. Ами, честито ви още от сега...

Поемам отговорността за блокираните средства от сесията. Готова съм да понеса и наказателния вот на гилдията. Готова съм да понеса и всички обиди за проекта ми. Но истината е че потърпевшата не съм аз, а хората които са свикнали да получават милиони субсидии всяка година за филмите си. Сори, но вече ще ви е много трудно. Законът ми позволява да обжалвам всяка сесия. Дерзайте...

Пак ще напомня случката от по-горе - на двамата с Андрей Слабаков не ни мина през ум да обжалваме сесия и просто махнахме с ръка, загробихме си "най ви е хубавия" проект и дотам. Но явно младите хора не са склонни да се предават толкова лесно. Дали на младата Росица ѝ е прецакан хубав проект, не мога да знам. Но желанието й тя да прецака останалите хитреци звучи едновременно смело и зловещо.

Този ѝ подход може да доведе до едно хубаво раздрусване на клона, от който да изпадат гнилите плодове и нещата да се променят към добро. Обаче, което е и по-вероятно в нашата родина, е да доведе до едно "предложение, на което тя не може да откаже". Под формата на субсидия за проекта ѝ на следваща сесия. И тогава младата дама ще млъкне, със сигурност. Или пък не?