Убийството на косовския сръбски лидер (лидер в много измерения на думата) Оливер Иванович показва колко крехък и уязвим, да не кажа направо кух PR, е приоритетът "Западни Балкани" на българското председателство.

Накратко - България няма сили и капацитет да решава проблемите пред Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Нещо повече - за огромно съжаление, ние не сме добър пример по отношение на повечето предизвикателства по пътя на съседите ни към ЕС.

Защо?

Проблемите пред Западните Балкани са няколко:

1. Неразрешими етнически проблеми и трудности при структуриране на поне две от държавите (Косово и Босна). 

(Единствено в тази сфера, ние предлагаме някакво решение - етническият модел на прехода, комбиниращ унитарна национална държава с привилегировано икономическо участие във властта на партията на малцинството. Боя се, че този наш "модел Доган" е изчерпан, но той е преди всичко напълно неприложим западно от границите ни)

2. Тежки проблеми с организирана престъпност, контрабанда, в т.ч. участие на лица, свързани с организираната престъпност, пряко в политиката (примерът от Косовска Митровица е един от десетки).

3. Служби за сигурност, зависими от организираната престъпност и преливащи се в нея.

4. Правосъдие и система за сигурност, зависими от корумпирана политическата власт.

5. Политическа система и система за сигурност, силно подвластни на чужди влияния (Най-силно изразени - руско в Република Српска и Сърбия, турско в мюсюлманска Босна, Албания и албанските партии в Македония).

6. Контрол на политиката и организираната престъпност върху медиите.

7. Полуавторитарни режими от семеен тип, зависими от нелегитимни влияния и упражняващи нелигитимни влияния върху бизнес, медии, служби и съдебна система.

8. Като резултат от всичко изложено - нестабилен икономически климат, ниски нива на инвестиции (освен политически продиктувани външни намеси), слаб пазар на труда, ниски доходи, зависим бизнес - и в крайна сметка бедност, силно повишаваща миграционния риск.

По точки 2 до 8 включително, България е част от проблема, а не решение. Ние показахме, че членството в ЕС не решава само по себе си нито един от проблемите, макар безспорно да раздвижва икономиката през фондовете. Няма как да бъдем лидер на промяната, преди да сме се променили самите ние. Можем да бъдем лидер на статуквото, но това няма да вкара Западните Балкани в ЕС, по-скоро ще изкара нас, по системата на много скорости.

Можем ли да бъдем полезни? Разбира се. Имаме поне два верни хода:

- Да се съсредоточим върху вътрешните реформи, за да покажем, че управляващите на Балканите могат не само да плашат покойните тракийски воини и да смущават античните сънища на гърците, но и да плашат мутрите, бандитите, олигарсите и чуждите шпиони. Имаме опит - постигнаха го Костов и Джинджич. Костов го убиха политически, Джинджич - с куршуми...

- Да си поставим реалистични цели. Правителството Борисов-3 постигна забележителен пробив в отношенията със Скопие (причините са отделен, не е задължително публичен, анализ). Членството на Македония в НАТО (не и в ЕС) е реално постижима краткосрочна цел. Нашите усилия трябва да са насочени към подкрепа в тази посока, в т.ч. преодоляване на сръбско-руския натиск върху Заев и подпомагане на компромиса с Гърция.

Хич не е малко това, което МОЖЕМ да постигнем. Да пожелаем на правителството разумни цели и успех.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията