Бойните действия в българското кино навлизат в нова фаза. Очертава се екшън, който 99% от местните т. нар. кинаджии не са достатъчно сръчни да заснемат, но пък са напълно в състояние да цамбурнат в блатото му и да се удавят в него, стъпвайки си един друг по раменете.

Първо бяха разкритията, че председателят на художествената комисия към Националния филмов център (НФЦ) Евгений Михайлов е преписал мотивите за оценка на проектите от последната сесия от критичката Геновева Димитрова, което наведе прогресивната общественост на мисълта, че Михайлов не е чел сценариите и дава оценки по други, а не по художествени съображения. Деянието му всъщност не е някакво негово ноу-хау и той го знае, затова не си посипва главата с пепел. Това е практика - на повечето сесии държавната субсидия се раздава след устни уговорки между членовете на комисията и някои от кандидатстващите. Уговорки, правени извън залата за обсъждане. После оценките се нагласят така, че парите да бъдат взети от определен човек. Който на следващата сесия връща жеста.

Михайлов излезе с открито писмо, в което се обясняваше с приповдигнат тон, че малко е сбъркал, но всъщност е невинен. Преписал, защото нямал време да пише собствени мотиви - голяма работа. Това доведе до епистоларна атака срещу него от други негови колеги, някои от които би трябвало с ръка на сърцето да признаят, че също им се е случвало да участват в задкулисни уговорки. В края на краищата можеше да се очаква, че по стара традиция гарван гарвану око няма да извади и някак си едните и другите групировки ще се разберат помежду си. Когато изведнъж...

...Стана ясно, че едно 22-годишно момиче, кандидатствало с проект за игрален филм за тракийските българи, се е появило на фронтовата линия. И то не на страната на едните или другите, а под кръстосания огън на всички. Оказа се, че младата Росица Караджова е завела в различни държавни комисии и в административния съд жалби и дело по 14 (словом: четиринадесет точки) за нарушения на правилници, закони, за конфликт на интереси и т. н. Завела ги е преди (!!!) да научи, че проектът ѝ е класиран на последно място, т.е. пари за него няма. Делото блокира раздаването на 7-те милиона от последната сесия и има реален шанс парите да бъдат изгубени, защото ако не се дадат в рамките на календарната година, те се връщат в държавния бюджет. Г-ца Караджова написа до всички, че се кани да обжалва до последно и да проваля конкурсните сесии, докато порочната система на раздаване на субсидии не се промени изоснови. 

Стресът от този факт изведнъж очаквано обедини дърлещите се групички в т. нар. киноиндустрия. Просто защото някаква си Росица заплаши рахата на всички с писмото си до тях. Един врял и кипял в художествени комисии кинокритик - Божидар Манов - даже пусна до колегите си иронично писъмце. Цитираме го:

Имаме новина:
В прекрасния, съвършен и хармоничен процес на конкурсно оценяване и финансиране на филмови проекти, се появява нов важен елемент  - "конкурсен тероризъм", който заплашва всичко и всички!
Може би трябва да се намесят ДАНС и прокуратурата, а МВР да разпространи фоторобот на г-ца (г-жа)  Росица Караджова, която мнозина не познават.
Б. Манов

 

Няма нужда от фоторобот, г-н Манов, ето ви снимка на г-цата. Нещо да кажете? 

Без да заемам страна в узрелия конфликт (защото в случая се явявам само журналист и нищо друго), смятам, че е редно да дадем думата и на станалата доста популярна тези дни Росица Караджова. С едно уточнение: момичето е с вродена глухота и контактът ми с него е писмен. Но пък тя си е направила труда да проведе истинско журналистическо разследване, монтирано в два клипа. Първият: за очевидния конфликт на интереси, в който попада сегашният директор на НФЦ Георги Чолаков, който проформа напуска продуцентската си фирма, но всъщност продължава да се занимава със същото, и то без никакво притеснение. Ето го и видеото: 

От втория клип става безпощадно ясно, че Димитър Стоянович - брат на министър Петър Стоянович, е получил държавна субсидия по време на краткото братово министерстване. Това, според обясненията на експертка от въпросното клето министерство, не било конфликт на интереси. В което ние ще си позволим да се усъмним. Но пък след като медиите извадиха на бял свят, че съпругата на Сергей Станишев - Моника, е спечелила милиони от пиар на неговите министерства, докато той е бил премиер, и нищо не последва - склонни сме да предскажем, че пак нищо няма да се случи. Обаче нищо не ни пречи да видим и това видео:

 

Факти и само факти. Ако всички млади хора в България са толкова упорити и търсещи правата си като Росица, тази държава наистина има шанс да се оправи. 

Предлагаме и основни части от нейната позиция по случая:

През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ… След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - 30 дни преди излизането на резултатите. Подчертавам – 30-дни преди! Жалбите ми бяха 14 на брой, в различни учреждения и комисии, защитаващи законите в България. Г-н Чолаков и министър Стоянович бяха предупредени от някои от комисиите да отстранят грешките в процедурата за провеждане на конкурсната сесия. След като не го направиха, аз търпеливо изчаках резултатите. Но съответно стана така, както и предполагах - нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава отново събрах всички документи, наех адвокат и заведох жалба, но този път в Административен съд.

Не съм обжалвала заради това, че съм последна в класирането. Напомням, че месец преди резултатите да излязат, аз лично заведох 14-те жалби в различните комисии и предупредих, че има нарушения. Откакто съм подала жалбата в съда, непрестанно получавам обвинителни съобщения и писма. Не разбирам в какво съм обвинена, за да получавам съобщения в личните си профили от хора от киногилдията?

Росица Караджова има официален отговор от министъра на културата Петър Стоянович от 2 юли, в който той лично пише, че няма нарушения. В становището на Националния съвет за кино (НСК) от 15 юли обаче се казва, че има нарушения и резултатите от сесията са невалидни. Следва ново становище на Стоянович - в него вече той вече тихо си признава, че има нарушения, но не може да анулира сесията заради... подадените жалби. Бре, да му се не види!

Поемам всякаква отговорност за жалбата си в съда, ще понеса последствията – каквито и да са те. Моята позиция е, че има нарушения. Ще се боря, докато законите ми го позволяват.
Както всички в тази държава, и аз имам право да кандидатствам за държавно подпомагане на проектите си. Естествено е да кандидатствам и на следващата сесия. В момента, в който подам документите си в НФЦ, ще проверя отново за нередности. Заявявам пред всички, че ако открия дори една такава, ще сигнализирам отново 14-те комисии и ще чакам. Ако администрацията в НФЦ не отстрани грешките си, отново ще обжалвам резултатите в съда. Смятам, че това е нормалният и законният път един гражданин да търси правата си. 

"Ако няма нередности, или има, но те ги отстранят след моя жалба, аз няма да предприема нищо в ущърб на хората, подали проекти като мен. Ако при това положение отново съм последна по вот, ще замълча, защото ще знам, че всичко е законно и е в реда на нещата и явно моят проект не е готов да се пребори за финансиране", заявява категорично Росица Караджова.

За разлика от някои, които загубиха конкурса и подадоха жалбите си след излизането на резултатите, за разлика от всички, които дадоха интервюта в медиите след излизането на резултатите, аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия. Отново пояснявам, че не осъждам качеството на спечелилите проекти и това че аз съм последна, аз осъждам истинността на цялата сесия и корумпираното ръководство на НФЦ.

А това по-долу е безкрайно поучително - то показва как едни хора, доскоро протестирали срещу системата, но изкачили се по някакъв начин на пост в същата система, изведнъж започват да не забелязват проблемите и да пренебрегват хората, които им ги показват:

Истината е простичка. Предупредих г-н Чолаков в момента, в който си подадох проекта - това беше на 17 март - че много внимателно ще проследя процеса на конкурсната сесия и че ще държа той да е законен. Подчертах му, че в нито един момент няма да проявя слабост или търсене на ефект от това, че съм глуха и че съм под закрилата на Закона за интеграция на хората с увреждания. Подчертах му също, че въпреки глухотата ми искам да се чувствам равностойна и искам да участвам наравно с всички, за да получа съответно полагащото ми се място в конкурса, което и по ред да е то. Явно обаче г-н Чолаков не ми повярва.

Някой може да си каже, че това момиче не е с всичкия си, след като излиза само срещу цялата обиграна и обръгнала на всичко система. Ние обаче сме длъжни да напомним една фраза от класическата българска литература: Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита. Написал я е Христо Ботев през 1871 г. Сещате ли се заглавието на стихотворението? "Борба" е заглавието. Спомням си собствените си опити да се преборя със системата и как накрая омерзен се отказах да се занимавам. Писна ми. И сега, колкото повече навлизам в историята, толкова повече се чудя: Росица ли има увреждане, или всички ние, останалите.

Много съжалявам за останалите невинни хора, които са спечелили финансиране, защото проектите им го заслужават, но не могат да бъдат финансирани веднага заради жалбата ми. Но не съм чак до там патриот, ча да пренебрегна собствените си права заради това, че след като съм потърсила истината, системата наранява някой друг. Не поддържам тезата: когато ме зашлевят по едната буза, да обърна другата... Ако по този път дам урок поне на един от тях, или пък от мен се поучат други млади хора, които искат в нашата родина да се спазват правилата и законите, ако гражданското общество най-сетне се събуди, бавно и полека нещата ще се подобрят.

Оттук нататък смятам да оставя Росица да изложи позицията си. Без коментар или защита - тя няма нужда от това.

На виновните в случая искам само да споделя с „усмивка“:
Да, виновни сте... Въпреки всичко, за да бъда разбрана правилно от заинтересованите и засегнатите, и защото в никакъв случай не съм враг на българското кино, съм готова незабавно да оттегля жалбата си от съда при следните условия:
1. Георги Чолаков да подаде оставката си, защото е виновен... В нормалните държави, когато човек на ръководен пост сбърка, незабавно трябва да признае грешката си, да се извини и да се оттегли от поста.
2. Да бъдат отстранени нередностите в конкурсната сесия, които съм визирала в жалбата си до съда.
3. Да се прегласуват резултатите, като в комисията бъдат заменени с други хора следните лица: Геновева Димитрова, Евгений Михайлов, Юрий Дачев и Юлия Кънчева (те си знаят защо).

"А вие продуценти, режисьори и сценаристи, които сте в моето положение, но се спотайвате, мълчите и не надигате глава за разкриване на истината от страх да не бъдете жигосани, се заблуждавате, че помагате на българското кино и на себе си... 
Моето предимство е младостта. Само на 22 години съм и мога да си позволя да чакам дълги години, да внасям поправки в закони, да се боря с неправдата и да променям системата по позволените правила."

Този месец съм рожденичка и ще си позволя да се обърна сама към себе си, ей така просто за кураж:
- Ех, ти малко глухо момиченце, с какво по пътя си уплаши и подразни толкова много хора? Явно си пораснала, станала си силна и смела. Поздравления! Честито!

И знаете ли, уважаеми читатели на Клуб Z, какво още ми каза Росица Караджова? Ето това:

Аз не съм врагът, за който ме смятат всички... Аз съм едно мило, възпитано и внимателно момиче, идващо от света на тишината, опитващо се да живее достойно и равностойно във вашия свят и според общоприетите норми…

Склонен съм да повярвам на тези думи. Абсолютно.