"Една от любимите фрази на героя на моя филм, златотърсача Любо за Папуа е, че има много злато и всички реки са като банки, но тия банки се охраняват от крокодили”, започва разказа си за снимките си из страховитите места продуцентът, сценарист и режисьор Марио Марков. 

В четири поредни пътувания той заснема живота и хората на остров Папуа. След две документални ленти и книга за острова, днес Марков подготвя приключенско риалити за златотърсачи и игрален филм по живота на нашия сънародник Любо Тодоров, който от години живее в Папуа Нова Гвинея.

“Преди заминаването от България всичките ми приятели ме предупреждаваха да внимаваме да не ядосаме местните, че може и да ни изядат за обяд. Шегувахме се с цитати от германската антроположка Олга Аман. Тя твърди, че до първата половина на миналия век, когато канибализмът се е практикувал, след собствените си жени папуасите предпочитали най-много да ядат японци. Месото на белите било солено и имало силна миризма”, смее се пътешественикът.

Да срещнеш златотърсач

Страстта по Папуа се заражда у Марио в началото на 90-те, когато по идея на подводния оператор Стефан Тодоров и със сценариста Васил Станилов снимат 7-сериен филм за Големия подводен риф в Австралия. Там среща Любо Тодоров, златотърсач, чийто живот прилича на приключенски филм.

“Любо е от хората странници, граждани на света и съдбата го запраща навсякъде, където има предизвикателство, приключение и риск”, казва Марио. Любо още тогава предлага за закара Марио и групата му до Папуа с неговата яхта, но закъсняват, настъпва дъждовният сезон и отлагат пътуването за следващата година.

“След това в България дойде кризата и парите свършиха. Доста години по-късно чух, че Любо добива злато в Папуа Нова Гвинея, и успях да го открия. Покрай него се влюбих в този загадъчен остров. Няма друго място на земята с толкова много култури и обичаи”, казва Марио.

Гледан на картата, островът е разделен с една права вертикална линия точно по средата. Лявата част е провинция Папуа на Индонезия, дясната е Папуа Нова Гвинея и е под шапката на английската кралица. В страната се говорят 832 езика и над 1000 наречия.

Шамани, маски и тотеми

Папуасите традиционно вярват в духове и практикуват дълбоко вкоренен култ към предците. Животът им е забулен в шаманска тайнственост и тече със закъснение от около 100 години спрямо останалия свят. Призраците са навсякъде и магьосниците могат всичко. Европеецът там се усеща малко странно. Атмосферата е изпълнена с влиянието на лошите духове Маслаи, или Масаи – различните източници го предават различно, там има 1000 наречия. Папуасите правят много маски и вярват, че всяка си има някакъв собствен живот. Шаманите им говорят, че маските идват от отвъдното и, че им пазят живота. Някои ги определят като тотеми на племето и ги пазят както европейците – знамената си по време на война.

Напоследък много се говори, че е опасно да си купиш маска.

“Аз също съм чувал, че са заредени с отрицателна енергия, но тези от Африка. За папуаски маски не съм чул, пък и в у нас едва ли има много такива, даже не знам колко са българите, ходили в Папуа. Вкъщи съм пълен с такива маски, защото съм голям любител и нося отвсякъде, но не съм имал проблеми. Може би те оказват влияние на хората, които вярват в тези неща”, коментира Марио.

Мъжката къща

Папуасите живеят в сламени къщи, разпръснати по бреговете. Карат лодки, издялани от корубите на дървета и ходят голи, само с издълбани дълги тикви, с които прикриват интимните си части. Ето как Марио описва началото на приключението “Папуа” в романа си “Дългият сън на крокодила”:

 

“Пристигнахме пред голяма дървена постройка в центъра на селото - “Мъжката къща”. Сградата е място за взимане на важните решения на племето. Няма папуаско село без такава. Под всяка колона е заровена глава на воин от вражеско племе. Не може да се построи Мъжка къща, без да има череп отдолу и затова напоследък не се изграждат нови.

На хиляди километри от Европа, в може би в най-затънтения край на земята, сме попаднали в лоното на шаманската тайнственост. За друг бял човек не знам, но българин не е пристъпвал досега в този храм. Вътре влизат само мъже и е място за заклинания и викане на духове.

В средата на огромната зала лежат два впечатляващи барабана, издълбани от корубите на гигантски дървета. Между тях са статуите на боговете на племето - Орел и Крокодил. Маскирани и нашарени папуаси седят върху високи дълги пейки и не спират да си клатят краката във въздуха. Навсякъде висят дървени маски. Племената ги изработват и са плод на техните легенди. Всяка от тях притежава душа и папуасите вярват, че маските им дават знаци, които магьосниците разбират”.

В Папуа всичко е приключенско риалити

Девствеността на природата заедно с екзотичните птици и животни създава картина, която рядко може да се снима на друго място по света, категоричен е режисьорът. Всичко това, заедно с неизмеримите количества злато на острова кара него и съмишлениците му да се захванат с организирането на приключенско риалити за добив на злато под вода. В риалитито 6 смесени двойки от различни страни ще прекосят територията на Папуа Нова Гвинея и ще търсят злато със специални машини.

Едно приключение с коли, хеликоптери, яхти и канута по протежението на река Сипик. Рискована експедиция от делтата, където живеят крокодили чудовища, дълги по десет метра, до горното течение, където достигат максимум до два метра, но пък където легендите за човекоядците са още живи.

Българската група сред племето корогу в Папуа.
 Любо Тодоров - от ляво, вдясно е оператор австралиец.
Марио Марков - със светлозелената тениска. 

“Имахме добри позиции пред правителството и премиера Майкъл Сомаре, който ни подкрепи за риалитито със специално писмо. Ако в производството се включат и европейски тв канали от всяка страна участничка, които да го излъчват, големите минни компании за добив на злато в Папуа Нова Гвинея ще предоставят награда от един милион долара за победителя”, казва Марио. Но явно отдалечеността на острова и риска, който трябва да се поеме, пречат на осъществяването на идеята. “Телевизиите у нас предпочитат да реализират чужди формати. Но ние сме оптимисти и вярваме, че един ден ще успеем”, категоричен е продуцентът.

По следите на златото

Сега със свой съмишленик - инженер Орфей Малчев Марио организира експедиция, която да мине по този път и да изживее тръпката. “Ще търсим самородно злато със съвременни машини в притоците на Сипик, като намереното ще остане за хората. Ще ловим крокодили и екзотични риби. Ще се гмуркаме в кристалните води на Бисмарско море в акваторията на приказни коралови острови”, казва Марио. Опитват се да съберат четири-пет човека за десетина дена. “Появиха се кандидати, но още не сме събрали групата. Доста е скъпо това начинание”, казва Марио.

Само двупосочният билет до Папуа струва около 2000 лева по най-нискобюджетните тарифи. Преди са плащали и по 2000 евро, сега цената е средно около 1500 долара. Снимките с шепи, пълни с кюлчета злато, събрано от Любо, със сигурност са голяма атракция за нашите иманяри, но повечето са хора бедни, ровят, за да си изкарат хляба” коментира пътешественикът.

Отделно Марков прави филма „Здравей, Папуа“ за живота на папуаските племена, а с режисьора Панчо Цанков заснемат документален филм по историята на Любо. Филмите се излъчват в Папуа и Австралия, четири пъти по канал 1 и ТВ САТ на БНТ и по кабелната мрежа у нас, и предизвикват голям интерес.

Дългият сън на крокодила

Постепенно у Марков узрява идеята да напише и роман, където истината и измислицата за съдбата на Любо да вървят ръка за ръка. Така се ражда "Дългият сън на крокодила". “Интересно е, че обикновено първо се пише книга, а след това се прави филм, а при нас стана обратното. В тази книга е разкрит невероятният копнеж по свободата от най-чиста проба – да правиш каквото искаш, където искаш и както искаш. Да живееш живота си на високи обороти, до последен дъх, без лицемерни норми, тъпи правила и тесногръди ограничения”, вдъхновява се Марио.

Днес героят му Любо вече е прехвърлил 60-те и поуспокоен, не е такъв луд златотърсач както едно време и вече не скита по реките. Захванал се е с бизнес. Прави машини за търсене на злато - помпа, която смуче вода от дъното и заедно с водата качва горе малки камъни, чакъл и пясък. Те минават през едно сито и по-тежкото злато остава. Любо много е усъвършенствал проекта си, има собствени лицензи, произвежда такива машини и ги продава на хора, които искат да ходят по реките да събират злато. Понеже там наистина има злато, тези машини са много скъпи и това днес е сериозният му бизнес.

Освен това Любо вече разполага с една огромна територия, колкото България по площ. Дадена му е с лиценз за разработване на злато и заедно с негов съдружник се опитва да я картографира и да я даде на някоя голяма компания. Защото става дума не само за събиране на злато по реките, а за мащабен рудодобив.

Морските крокодили-чудовища стигат до 10 м

С Марио говорим за тръпката да плуваш в лодка, около която всеки момент може да изскочи крокодил-чудовище. “Имаше много трудности, но чак такава опасност, застрашаваща живота ни, не е имало. Не се страхувах, защото винаги сме били в екип по трима-четирима човека, а Любо ни беше поел изцяло като водач. Когато не бяхме на снимки, дори живеехме в неговата къща. Той ни водеше по реките и затова някак по-леко мина всичко”, казва режисьорът.

Марио твърди, че крокодилите са страшни само в нашето съзнание. Там тези животни са нещо като мечките стръвници тук. Като се появи голям крокодил, се събират местни ловци – туземци, папуаси, правят хайки, капани и го убиват. Е, преди това той може да изяде двама-трима възрастни или деца, но там това никого не впечатлява. Но не е често явление да нападат хора, пък и те се пазят. Малките папуасчета се къпят свободно в реките без страх.

В Папуа има два вида крокодили. Морските са чудовища, стигащи до 10 метра. Те са човекоядни и убиват всичко живо. А по реката, от средното течение нагоре има сладководни крокодили, стигащи до 2-3 м, с по-малки и тесни глави. Те не нападат хора, плашливи са, трябва с нещо да ги предизвикаш или да ги нападнеш. Там, където се събира златото – обикновено по притоците, такива големи крокодили няма. В Папуа няма също и големи животни като лъвове и тигри, много са змиите и комарите - най-голямата напаст.

 

 

Има ли още канибали в Папуа?

Днес никой не може да твърди със сигурност дали папуасите са изкоренили канибалските си навици. Последният известен случай за изяден човек е през 60-те години. В Папуа канибализмът е абсолютно забранен. Няма сведения, но се говори и има съмнения, че някъде в много отдалечените планински райони може би още го практикуват... Но там крак на бял човек не стъпва.

“Роден съм в средата на миналия век в центъра на София – разказва Марио. - Около нас имаше четири кина и след играта по павираните улици всеки ден се вмъквахме без билет на някоя прожекция. Не си спомням точно на колко години гледах първия си филм, но бях съвсем малък. Някои ги гледахме по 10 пъти”.

След гимназията магията по киното продължава да го държи. В София няма още кино факултет той започва работа като осветител в БНТ, а после печели конкурс за асистент-оператор в студия „Време“. Постепенно преминава през цялата професионална стълбица.

От Пол Пот до пигмеите в Африка

“Имах късмета да бъда втори оператор и оператор на Стоян Енев и Милан Огнянов. Заедно обиколихме света, снимайки филми за Лигата на червения кръст в Женева. Бяхме по всички горещи точки на планетата. От Долината на глинените гърнета в Лаос, до Пол Пот в Камбоджа, от пигмеите в Африка до големите земетресения в Турция и Афганистан, от войната в Близкия изток до войната в Индокитай”, разказва режисьорът.

След промените и реформата в киното Марио Марков се чувства вече готов за собствен бизнес и регистрира филмова агенция “Синис”. С режисьора Атанас Киряков печелят субсидия за „Обречените“ - пълнометражен документален филм за съдбата на последното правителство на Муравиев преди 9 септември 1949 г. Филмът представя каква е ролята на царя, имало ли е възможност за друго развитие на събитията, колко хора от царското семейство са останали живи, къде живеят потомците им и т.н. Филмът печели „Златна роза“ за документално кино във Варна.

Филм, който и Хемингуей би харесал

Напоследък голямото предизвикателство пред Марков е игралният проект с работно заглавие “В следващия живот” – филм по историята на Любо.

“Това ще е филм за духовното търсене и че когато истински вярваш, нищо не може да те спре; за посланието в очите на крокодилите, за приемането на самородното злато като божествена енергия, а не като дрънкулка за задоволяване на собственото си его. Заедно с Александър Томов спечелихме субсидия за развитие на сценарий и ако имаме късмет и добрите папуаски духове ни дадат сила, се надявам след година-две да създадем приключенски филм, какъвто досега не е правен у нас. И както си говорим, филм, който Хемингуей би гледал с удоволствие, а след това с още по-голямо би изпил поредната бира, том колинс, дайкири или каквото и да е... Джек Лондон също. Защото така правят мъжете!”