Това е, което си заслужаваме.

Това е втората най-рядка мисъл, която се чува тези дни. Ако трябва да съм честен – въобще не я чувам. Единствената по-дефицитна е констатацията: ”И това ни е много”.

Казвам го, понеже е прието в последната, Страстната седмица да се (само)убеждаваме и разказваме на хората как сме притихнали и вглъбени.

Днес сме пълни с повече претенции отвсякога, всички ние - "добрите" и лошите, "вярващите" и невярващите, постещите и обилно хранещите се. Големи християни сме се извъдили, но някакъв вид гурме християни: "тази г-жа не ми е по вкуса, от този ни ми давайте, а от оня с очилата ми загънете съвсем малко, ако обичате - без тлъстините и сланините".

Малък народ и обикновен, бих казал, а всеки иска нещо: русофобите имат претенции към русофилите, русофилите имат претенции към Костов, Костов към комунистите преди него, а „Да, България” и Саня Армутлиева - към всички. Забравих ли българската Евровизия?

Чудя се на това, което казваме: че живеем в пост истината. И всякаквите други изобретателни начини да се огъва и разтяга, да се насилва и извръща с хастара навън правдата. Като че е възмжоно да има две истини. Има ли пред-истина, като има пост-истина? Или пък такава с отложен старт – като пералня. Пост-истината и другите производни не са нищо повече от неистина.

Мисля си, че ако има пост-нещо си, в което днес живеем, май живеем в пост нормалността.

Имам ласкаещото ме чувство, че сме останали една шепа шашкъни, които като луди махаме от брега след отдалечаващите се последни кораби на нормалността. Шепа щураци – окаяни и нисши. Дори не знам дали със сигурност съм сред тях.

Как иначе да си обясниш вярващ човек, който изобщо има желание да прочете, камо ли да сподели материал, че „25 000 турски военни току що пресякоха границата и напредват към Свиленград”. Или по прницип да ахка пред доказали се ченгета, воини на антихристовия комунистически режим, парекселанс продажници и врагове на всичко, което влиза в поне илюзорните ни базови рамки за морал... Шарим собствената си кожа, все едно е ненужен лист от Блокче № 4, намерен на улицата, експериментираме с такива нови видове разврат и опиянение, че ум да ти зайде. Че и си тананикаме как "всичко е точно".

Някой беше казал, че днес невежеството е грях – но не знам.

Притрябвала ни е на нас нормалност! Вече знаем толкова много, можем да „изловим” всеки, който се е объркал по пътя към съвършенството, към спасението и към Рая. И - добре че сме ние - така благочестиво да му скочим с бутонките, да го халосаме, или да го изтимáрим, казано по нашенски, с гьостерицата на нашето благочестие, че свят да му се завие от праведност. И от добронамереността ни... Вселената нямаше да се оправи без нашата намеса. Само вижте форумите.

Поне нормални да бяхме.

А то: "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Евангелие от Матей 5 :48). Това е същото, което имаме навик да си пожелаваме в тези изпълнени с напрегнатост дни – по форумите, разискванията и в църковните среди.

Да, бе...

Тук не коментирам шовинистите. Защото шовинистът, първо - не се интересува от факти, и второ - затова е шовинист, защото не знае, че е такъв. Струва му се, че е нормално да "ремонтира" околните. По тези два признака, между другото, може да бъде и лесно разпознат.

Не всичко е точно... Проблемът е, че постъпваме с правдата както и с нормалността, по единствения начин, по който сме се научили да правим с всичко. С любовта, която изнасилваме до една услуга, със смирението, което на днешно време тряба да е толкова обтекаемо, че да можеш хем да плюеш наляво-надясно из фейсбук, хем в църквата да стоиш на предния ред. С наведена живописно глава, може леко вдясно...

Не става така. Не може основни положения като зло и добро да си разменят местата. Не може сатрапът и главорез на Североизток да се представя като факлоносец на добродетелта или грехът в детските читанки да се представя за модерност. Ами не може - просто е.

А вероятността някой да „подобри” някого, като го замеря с еди-какво си вонящо по фейсбуците и по сайтовете е по-малка и от това семейство цигани да си дупчи билетите в автобус 78. Затова не си правя илюзии и за този текст - просто разхвърляни мисли.

Това ми идва на ум, когато чуя онова: "Бъдете съвършени...".

Да бяхме поне нормални, ще ми се да кажа.

Пък махащите откъм брега нека си махат.