Шенген, който ни отне затворените граници (СНИМКИ)

"Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността..."

Тези думи на лидерката на БСП Корнелия Нинова отпреди година предизвикаха вълна от коментари. Със сигурност това ще бъде една от фразите, с които тя ще бъде запомнена.

Отвсякъде заваляха идеи какво още ни е отнела демокрацията. Сред "отнетото" са пропуските за граничните райони и невъзвращенците, написа политологът Даниел Смилов. Ние пък знаем един от виновниците да се лишим от тези два безценни атрибута.

Виновникът се казва Шенген - малко гранично село в Люксембург с население от близо 4000 души. Произнася се Шèнген, с ударение на първата сричка.

До 14 юни 1985 г. то е известно единствено със своя замък, където е отсядал писателят Виктор Юго. След тази дата обаче се превръща в родното място на Европа без граници.

На този ден ФРГ, Франция и страните от Икономическия съюз Бенелюкс - Белгия, Холандия и Люксембург, подписват помежду си договор за постепенно премахване на граничния контрол по вътрешните граници и за единна визова система.

Документът става известен като Шенгенското споразумение. Той е подписан на борда на туристическия кораб "Принцеса Мари-Астрид", хвърлил котва на местния кей на река Мозел. Мястото не е избрано случайно. Точно там се събират границите на ФРГ, Франция и Бенелюкс.

Пет години по-късно - на 19 юни 1990 г., е подписана Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение. Това става пак на борда на "Принцеса Мари-Астрид", който специално за случая отново акостира в люксембургското село.

Самият договор влиза в сила през юли 1995 г. Той започва да действа в петте споменати държави и присъединилите се междувременно Испания и Португалия. Виза, издадена от една от тези държави, даваше право на свободно движение и из останалите шест. А границите се преминават със 100 километра в час, ако човек е с кола.

Днес членки на Шенгенското пространство са 26 страни. При това 4 от тях - Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия, не са в ЕС.

За съжаление, България все още не е част от пространството за свободно движение. Същото важи за Румъния, Хърватия, Кипър, Великобритания (която ще напусне ЕС след година) и Ирландия.

За щастие, все пак пътуваме из целия ЕС само с лични карти, с които бързо минаваме граничния контрол. Дай Боже демокрацията скоро да ни отнеме и него.

Моя милост няма нищо против. Надявам се, че и вие също. И българският флаг да започне да се развява на люксембургския бряг на река Мозел редом с тези на страните членки на Шенген.

Защото Шенген, както и целият Европейски съюз, лекува раните. През 1940 г. германските нацисти прегазват за часове джуджето Люксембург и го присъединяват към Третия Райх. А само 11 години по-късно - през 1951 г., двете държави заедно с Белгия, Холандия и Франция подписват Договора от Париж, с който е създадена Европейската общност за въглища и стомана. Тази общност прерасна в днешния ЕС, без който България е обречена на катастрофа.

А у нас...

Знаете ли какво става в България през юни 1985 г. - точно когато е подписано Шенгенското споразумение?

Оказва се, че се случва точно обратното на историческото събитие на брега на Мозел в Люксембург. Докато там се разбират постепенно да премахнат границите в Европа, у нас е наредено засилване на тяхната охрана.

Нищо чудно - по онова време бягството се смята за едно от най-тежките престъпления срещу държавата.

"Разгърнатата на Запад широкомащабна антибългарска кампания и действията на протурските националистически елементи в страната стимулират формирането на настроения и предприемането на опити за бягства зад граница и невъзвращенства. Особена опасност за сигурността и политическия престиж на НР България представляват бягствата и невъзвращенствата на лица с възстановени български имена. От началото на годината досега са предприели опит за бягство 148 лица, от които 43 са избягали."

Това се казва в секретно окръжно от тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Гранични войски са на подчинение на МВР. Днес те са преобразувани в Гранична полиция, подчинена на същото ведомство.

Разсекретеният документ е с дата 19 юни 1985 г. - само пет дни след подписването на Шенгенското споразумение. Публикуван е в сборника "ДС и Гранични войски", издаден през 2014 г. от Комисията по досиетата.

Констатирано е, че хора бягат и на север, към социалистическа Румъния.

Точно в началото на 1985 г. у нас започва Възродителният процес.

Изводът е:

"Това налага органите на МВР да вземат допълнителни мерки за подобряване на работата по охраната на държавната граница и недопускане на бягства и невъзрващенства, особено на лица с възстановени български имена, които могат да затруднят външнополитическата дейност на НРБ и политиката на партията за национално осъзнаване на потомците на насилствено потурчените в миналото българи."

Следва нареждане на министъра да се засили охраната на границите, включително на северната, включително чрез затягане на паспортно-граничния режим.

"Два свята, единият е излишен!"

Написал го е преди много години Христо Смирненски. Животът показа кой е излишният свят. И едва ли има сила, която да докаже противното.

Противници на отворените граници изтъкват факта, че така престъпниците се придвижват по-лесно. Но същевременно има Шенгенска информационна система, която работи почти безотказно. И със сигурност е по-добре при сигнал, че някой например прекарва наркотици от Италия до Холандия, той да бъде проследен по целия маршрут и заедно с него да бъдат заловени и получателите. И така да се стигне до поръчителите.

Гласовете срещу Шенген се засилиха особено с бежанската криза. Но връщането на граничния контрол няма да реши изцяло проблема. Трябва да бъдат премахнати не последиците, а причините, довели до тази небивала миграция. Шенген не е виновен за тях.