Когато стигнем до съд, искаме да сме уверени, че делото ни ще бъде гледано от безпристрастен съдия. И причината е ясна – в спора търсим защита на икономическите си интереси или фундаменталните си права. В редица дела съдът се явява охранител и на обществения интерес. Такъв пример са делата по фалита на КТБ, в които държавата направи плащания с обществени средства и следваше да ги възстанови, поне частично, при осребряване активите на банката.

Много са пътищата за измерване независимостта на съда, но най-важният показател е този доколко се създават условия конкретният съдия да правораздава без да му се оказва влияние. А влиянието намира различни пролуки към фигурата на съдията – от това да бъде затрупан с дела или обратното, да бъде разтоварен, за да се спечели неговата благосклонност. И в двата случая изкушението се противопоставя на независимостта. През октомври 2017 г. председателката на Софийски апелативен съд (САС) Даниела Дончева иззе неправомерно делата на съдия Милен Василев, за да ги разпредели на себе си. Сред делата бе и делото за централната сграда на фалиралата КТБ. В „замяна” Дончева постави съдия Василев в ненатоварен съдебен състав. Но този тип институционална търговия с влияние не се понрави на съдия Василев и той направи публично достояние действията ѝ. Веднага се започнаха проверки, тежки обещания за наказания на виновните и т.н. В резултат – прокуратурата не откри престъпление в действията на Дончева. През изминалата седмица приключи проверката и на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) относно спазването на принципа на случайно разпределение на делата между съдиите в САС. Нарушение има, наказание – не

Актът от проверката всъщност установи множество нарушения, които дават основание да се търси дисциплинарна отговорност на председателя на съда Даниела Дончева. Преди години, за нарушението на случайното разпределение на делата в Софийски градски съд избухна скандалът Яневагейт, който сложи край на съдийската кариера на Владимира Янева. За разлика обаче от 2014 г., през 2018 г. нарушението на основен принцип явно следва да не се преследва. Въпреки констатациите си Инспекторатът с голямо мнозинство отказа да предложи Дончева за наказване. Така, противно на всяка правна логика, се стигна до положението: има безспорно извършено нарушение, има установен извършител и няма последващо наказание. Инспекторатът към ВСС, призван по Конституция да прави проверки на магистратите и да предлага на ВСС наказването им, демонстрира отказ от упражняване на конституционно задължение. А това неправомерно действие не е мотивирано по никакъв начин; протоколът от заседанието също не е публичен.

Законоустановените правомощия на Инспектората са описани в Закона за съдебната власт  (ЗСВ) и Правилника за дейността на ИВСС[1]. Правомощията следва да се осъществяват при:

 - законосъобразност,

 - обективност и

 - публичност.

Решението на ИВСС, с което отказва да предложи Дончева за дисциплинарно наказване пред ВСС, е в разрез и с трите критерия и се явява незаконосъобразен акт.

Критерият за законосъобразност

Част от функциите на ИВСС е да проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. А при установени несъответствия Инспекторатът е задължен да прави предложения за образуване на дисциплинарни производства за налагане на дисциплинарни наказания. Чл.  8 от Правилника на ИВСС застъпва и доразвива правомощията и принципите на ЗСВ. Така ИВСС осъществява дейността си чрез проверки, а въз основа на резултатите от проверките ИВСС определя какви да бъдат актовете му. При липса на установено в проверката

При липса на установено в проверката нарушение ИВСС няма основание да предлага наказание. Ако, обаче, констатациите и изводите от проверка на ИВСС установят нарушение, то ИВСС следва да направи предложение до наказващия орган в лицето на ВСС за вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание и индивидуализацията на наказанието.

Следователно, след като съдебният съвет по силата на чл. 130а, ал. 5 от Конституцията определя наказанията, то Инспекторатът следва да се счита обвързан от констатацията от проверката, тоест длъжен да предложи наказание. В случая с проверката на действията на Председателя на Софийски апелативен съд ИВСС действа като необвързан от собствените си правомощия и задължения. Обяснено с пример, ако ИВСС е лекарят, констатирал заболяването, а ВСС е хирургът, който прави операцията при диагностицирано заболяване, то ИВСС в случая предлага боледуващият съд да не бъде опериран. 

Критерият за обективност

Обективни са тези решения, които са взети на основание на правилно прилагане на закона. В случая ИВСС е установил нарушение, но без да мотивира решението отказва да търси отговорност на нарушителя. По закон заседанията на ИВСС не са публични, но това не означава, че актовете от самите заседания не трябва да са мотивирани.

За необходимостта от мотивиране на решенията на ИВСС се съди от тълкуване на чл. 20, ал. 5 от Правилника на Инспектората, където при установено нарушение, извършено от проверявания магистрат, той има право да възрази на констатациите в акта по проверката. В този случай Главният инспектор се произнася с мотивирано решение по възражението. Веднъж главният инспектор не е уважил възраженията на Дончева, определяйки ги като недопустими и неоснователни. Тогава на какво основание ИВСС прави отказ от предложение за наказване не става ясно.

Критерият за публичност

Протоколите или резюмета от протоколите от заседания на ИВСС не се публикуват. Така цялата дейност на Инспектората се провежда далеч от възможността за контрол и проверка. За магистратите и обществото дейността на Инспектората се представя само с годишните доклади. За да се стигне до това състояние има и законов дефицит – в закона е записано, че ИВСС предоставя публично информация за своята дейност без да е изяснено съдържателно какво конкретно означава това.

В заключение

С едно действие ИВСС оставя съмнение за незаконосъобразно, необективно и немотивирано решение. С оглед на това, че инспекторите се избират изцяло от Народното събрание, явно решението е субективно по политически причини.

При преглед на Методиката на Инспектората за извършване на проверки и в частност на конкретни проверки по подаден сигнал се установява, че действащата методика не е съобразена с новия Правилник за дейността на Инспектората, а прави препращане към действалия до 01.01.2017 г. На практика, вместо да се препраща към организацията на проверката по сигнали, методиката препраща към статута на финансовия контрольор на ИВСС. В този случай е уместно да се запитаме с какво е зает Инспекторатът и доколко законосъобразна е дейността му, когато основният документ за работата му не е юридически изряден.

С отказа да се накаже нарушението за случайно разпределение на делата на практика ИВСС отменя този режим на разпределение на делата и го въвежда като приложим при условията на избирателност – за едни съдилища се спазва, за други не важи.

Отказът да се образува дисциплинарно производство при установено нарушение, от своя страна, попада в категорията „тежко нарушение на служебните задължения” от страна на инспекторите.

Анализът е на Института за пазарна икономика