Доверието на българите към ЕС се е възстановило до обичайните си нива - около 60 на сто, сред като през 2016 г. е изглеждало застрашено. Българите са подчертано проевропейски настроени, а благосклонно настроените към тоталитарни идеологии са малцинство. И все пак - дяловете на тези, които приемат - напълно или отчасти - тоталитарни практики и идеологии "не са за подценяване и могат да са основание и за тревога - особено този на толерантно настроените към елементи от комунизма".

Изводите са на „Галъп интернешънъл“ на база на данни от изследване на обществените нагласи по повод датата 9 май, която се чества като Ден на Европа в страните от ЕС и като "Ден на победата" от Русия. Изследването е проведено между 13 и 22 април сред 817 души по метода „лице в лице“. 

В последната година и половина доверието в обобщения образ на ЕС възстанови позиции, след като през 2016 г. трайно беше достигнало по-ниски стойности. В първите месеци на 2018-а около и над 60% от българите отговарят положително на въпрос имат ли доверие в Съюза, докато около 30% отговарят отрицателно, казват от "Галъп Интернешънъл". Според анализа преди две години по-високите нива на недоверие са били свързани с ефектите от т.нар. бежанска вълна, от решението за "Брекзит" и други трусове в самия ЕС. Влияние на нивата на довение и недоверие към ЕС вероятно оказва и "по-общото" противоборство между Запада и Русия.

Според анализаторите доверието е укрепнало през и след 2017-а заради това, че на ключови национални избори в европейски страни (Във Франция и Германия, например - б.р.) надделяха опциите „за“ Европа. Освен това текущото българско председателство на Съвета на ЕС допълнително насочва вниманието на българските граждани към европейските дела.

Колко харесваме фашизма и комунизма? 

В изследването си този месец от „Галъп интернешънъл“ са задали два "провокативни" - както сами ги наримат - въпроса на респондентите. Те са свързани със степента на приемливост на тоталитарни идеологии и практики като целта е "единствено да се покажат генералните нагласи".

Данните показват по-ниска толерантност и търпимост към идеологи и практики като "нацизъм, фашизъм и подобни", в сравнение с търпимостта към "сталинизъм, комунизъм, болшевизъм".

Конкретните резултати на "Галъп Интернешънъл" - 72 % от българите смята за "неприемливи като цяло" фашизма, нацизма и подобните му, 12 на сто - приемат "някои неща" от изброените идеологии и практики, а други смятат за неприемливи. 3% от бърлгарите намират за "изляло приемливи" фашизма и нацизма. 

"Най-възрастните у нас, респ. последователи на БСП, изглеждат и най-дистанцирани от подобни идеологии и практики. Привържениците на националистически формации също декларират нетърпимост, но при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и приемливи елементи.", казват по този въпрос от агенцията.

Вторият въпрос е за отношението към идеологиите комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и подобни. Тук се забелязва чувствително по-висока степен на търпимост, става ясно от числата:

"Като цяло следва да се отбележи, че комунистическите елементи са в по-голяма степен възприемани в сравнение с нацистките. Например, мнозинство от над половината от привържениците на БСП, респ. по-възрастните хора у нас, приемат частично левите тоталитарни идеологии и практики.", пише в анализа на "Галъп Интернешънъл".

Данните показват, че по-малко от половината българи смятат за напълно неприемливи сталинизма, болшевизма и комунизма - 44 на сто са на това мнение. Цели 33 % обаче твърдят, че в трите вида тоталитарни идеологи и и практики има и "приемливи" неща, и "неприемливи". А други 6 % от българите откровено приемат сталинизма, болшевизма и комунизма.