Холивуд готвел филм за драматичното спасяване на тайландските момчета от наводнената пещера – донасят „Ройтерс“ и още няколко международни и родни агенции – или поне телевизионен сериал (но най-добре и двете). Продуценти от американско студио вече били пристигнали в индокитайската страна и сценаристи провеждали интервюта със спасителите, за да бъде всичко, както си е.

Холивуд не спи и не си губи времето. Децата, дето се вика, са още с единия крак в пещерата, обаче с другия вече правят първа стъпка към филмова кариера по световните екрани.

Холивуд знае, че едно от най-силните рекламни изречения в киното е: „Филмът е базиран на действителни събития“. А и запушва предварително устата на всеки критик, готов да обвини създателите му в недостоверност. Защото понякога животът надминава и най-буйната фантазия.

Холивуд не спи и печели луди пари, но какво прави българското кино? Дали изобщо му минава през ум да се възползва от всички драматични, трагични и комични събития, с които ни залива реалността? Не, през повечето време то упорито снима небивалици, като си затваря очите и си запушва за изобилието от готови теми и сюжети ушите.

Все пак има и малки изключения: „Урок“ и „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Малки, защото не преразказват истинските  истории, в които учителка обира банка, а железничар намира и предава сериозна сума пари. Те само се оттласкват от вестникарските заглавия за тези случаи. Но дори и така, това са двата най-награждавани български филма през последните години. Този почин трябва да се разшири – и без това сценаристите по цял свят страдат от липса на идеи. А българското кино страда и от липса на сценаристи, без да забелязва, че животът е пълен с готови сценарии.

Да започнем например с трагедиите – от масовото убийство на виетнамци в Студентски град през 70-те, 14-те войници в изгорелия камион и учениците в потъналия автобус в река Лим, до шесторното убийство в Нови Искър – всяка от тези трагедии е един малък, потънал и нереализиран „Титаник“ в българското кино.

Сюжетите за любители на трилъри също не са малко. Без особено замисляне, можем да предположим, че от историята с отвличането на Ангел Бончев би излязъл не по-лош трилър от „Всичките пари на света“ на Ридли Скот. Дори имаме и предложение за заглавие: „Всичките пари на България“ (ако някой разполага с повече пари от Гриша Ганчев, моля да ме извини).

Въпреки огромното напрежение и кърваво-драматичната развръзка, историята с 53-годишния психично болен мъж, който успя да убие един и да рани тежко втори полицай от елитен отряд за борба с тероризма, звучи толкова невероятно, че киното би могло да я преразкаже само като фантастичен трилър със свръхестествени елементи. Иначе никой не би повярвал.

Като споменахме фантастиката, несъмнено един от най-интересните български сюжети тук се крие в (събитията около) Царичинската дупка. В тази знаменателна история има всичко, с което могат да се похвалят „Досиетата Х“, „Първи контакт“, Лара Крофт и някои от филмите за Индиана Джоунс — секретен военен обект, трупове на извънземни (на 30 км от София, а не чак в Розуел), древна гробница, генерали от БНА, мистериозна светлина, екип екстрасенси-контактьори и първото разумно същество на земята – „ни мъж, ни жена“ (както казва Ванга), значи джендър (както напоследък казват всички).

И накрая комедиите – в този жанр историите са най-много и всеки знае по няколко, така че ще се ограничим само с един пример. Тук може да се направи филм, в който двама опасни престъпници (примерно Рачков и Зуека) бягат от затвора през главния вход, но по петите им като една българска мис Марпъл се впуска чистачката Тинка (щом ще са Рачков и Зуека, значи тя ще е Мария Игнатова) и отбива с метлата си куршумите, с които я заливат. Но бегълците се скриват и на следващия ден дори и за нея е трудно да ги открие, защото в пристъп на изключителна хитрост двамата са си пуснали бради. Накрая по-опасния от двамата (опасен ум с очила) убива друг издирван престъпник, който от своя страна му отвръща със същото. Смях, финални надписи.

Тъй като у нас затворниците (и осъдените) често бягат, този сюжет има сериозен потенциал и за продължения. Даже много продължения.

"Площад Славейков"