Той се вижда като патриарх на една династия, която възнамерява да укрепи още повече благодарение на победата си на парламентарните избори миналата неделя, пише Франс прес в негов портрет, публикуван днес.

Камбоджанският лидер, който редовно прави разтърсващи изявления, обеща "ад" на опонентите си и ги подкани "да си подготвят ковчезите" в случай на протести, заявявайки, че иска да остане на власт "и през идните два мандата".

Хун Сен стана премиер през 1985 г., само на 32-годишна възраст. Засега той успява да се адаптира към променливите политически ветрове, разтърсващи кралството от Студената война.

"Силата на Хун Сен, бих казал дори неговият гений, е, че е оцелял при всички сътресения", коментира пред АФП Сам Ренси, бивш лидер на опозицията, който се намира в изгнание във Франция.

За да остане на власт, през последните месеци Хун Сен не се поколеба да затегне още повече контрола си върху страната, принуждавайки я да мълчи - от печата до опозицията.

Негови приближени от години контролират големи части от икономиката, а другите са в ръцете на на могъщия съсед Китай.

Хун Сен, който обича да говори за себе си в трето лице, освен това е създал истинска династия: тримата му синове заемат ключови постове в управляващата партия и армията и участват редом с него в предизборната кампания.

"Галактиката на Хунсеновците, това, което наричаме управляващия в Камбоджа елит, който се състои от силите за сигурност, управляващата партия и семейството и близките на Хун Сен, контролира всички камбоджански институции и големи сектори от икономиката", гласи анализът на Андреа Джироджета, отговарящ за Азия в Международната федерация за правата на човека.

Роден на 5 август 1952 г. в селско семейство в Централна Камбоджа, той така и не завършва училище. На 12 години се премества в Пномпен, докато войната във Виетнам е в разгара си.

Четири години по-късно проявява интерес към политическия активизъм и, когато през 1970 г. Камбоджа затъва в гражданска война, е записан като войник в това, което ще се превърне в армията на Червените кхмери, която по-късно става отговорна за геноцид, отнел живота на близо два милиона души.

Хун Сен твърди, че се е противопоставил на режима през 1975 г. - годината, през която Червените кхмери превземат Пномпен. Той обаче остава свързан с ултрамаоисткото движение, губейки едното си око в сражение, в което участва в техните редици, и достига поста заместник-областен командир.

През 1976 г. се жени за медицинската сестра Бун Рани. Година по-късно, опасявайки се да не стане жертва на следващата чистка, самият той бяга към Виетнам.

Хун Сен се връща в Камбоджа през 1978 г., става част от наложеното от Ханой правителство, изкачва се бързо в ешелоните на властта и след това изоставя комунистическите догми на виетнамските си поддръжници, за да прегърне пазарната икономика.

"Ще смажа кучетата"

През 1993 г. неговата партия губи първите избори в страната, организирани от ООН. Този политик обаче успява да се задържи на власт, като е назначен за втори премиер редом с принца Нородом Ранарид, лидер на роялистите, които печелят изборите.

През 1997 г. той слага брутално край на споделянето на властта и отстранява Ранарид. Оттогава не е губил избори.

Хун Сен "показва забележителна способност да открива и използва слабостите на политическите си противници", подчертава Себастиан Странджо, експерт по Камбоджа.

"Той играе със страховете от връщане към кланетата и гражданската война", добавя Странджо.

"Имам послание за тези, които може да се изкушат да се вдъхновят от бунтовете в Тунис. Ще затворя границите и ще смажа кучетата", заяви Хун Сен по време на Арабската пролет.

Ръководител на могъща формация, Камбоджанската народна партия, която успя да разпростре влиянието си до най-отдалечените райони на страната, в края на митингите си той редовно раздава пари на бременни работнички, като ги кара да го наричат "чичо".

БТА