Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти...

Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища; тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата.

Като по-млад често съм се чудил на тези красиви стихове от „Притчи Соломонови“. Млад и учуден. Сега съм само учуден.

Ама, как така ще вика? Ама безплатно ли? Е, нали сме пратили толкова милиони дървета на кино, за да се издават книжки за мъдростта, за позитивното мислене и как чрез него да свалим 20 кила за месец? Нали има цял Философски факултет, а която е по-хубавка и не става за там – за нея има нова книга на Паулу Куелю (не че не го харесвам човека, шегувам се)...

Мисля да ви говоря за анимационно филмче. Тези дни по необясними за мен, но съвсем закономерни причини ми се наложи да изгледам пак „Ледена епоха 4“. Онова, дето едни мамути всячески се опитват да не се случи това, което така и така ще се случи, а една маймуна пират нескопосно се прави на Джони Деп от едно друго филмче. И какво, мислите, видях?

Сигурно и бабите знаят, че в „Ледена епоха” има една катеричка Скрът, която пък си има едно нещо - обсесия. Обладана, напълно пленена е от един глупав жълъд, който преследва, готова, ако трябва, да предизвика апокалиптични геоложки катаклизми (и го прави). Само и само да го има. Да сте виждали такива хора-катерички? Имате ли ги в службата, разминаваме ли се с тях в блока и в асансьора? И по-интересното – откриваме ли ги понякога у себе си?

Главният герой, както казахме обаче, не е тя, а мамутът Мани. Мамут, отговорен и добър, образцов мамут – не пие, не пуши с хобота, не ходи по мамутки. Единственото нещо, което го интересува, е семейството му да е добре.

И, познайте - точно за това му качество го „улавя” лошият. То започва да работи против него до степен, че вместо да се върне там, където иска и да продължи да е отговорен глава на семейството, замалко да продължи в ролята на съвършено умрял. Е, в холивудските анимации винаги има хепиенд, но не съм съвсем сигурен дали в реалността е така...

Какво искам да кажа ли? Че човек не трябва да си цени семейството и да дава всичко от себе си? Напротив. Гледайки го обаче си мислех как и най-благородните и свещени подбуди (от светската ни гледна точка) може да станат адски кукички. Че човешката ни "правда" не съвпада с Божията. И така „доброто” ни лесно става истинско лошо - безпомощен, пленен, колабирал мастодонт.

 „И всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно”, казва Христос. Ето това си мислех, докато зъзнех с ледените проблеми на нашите сладури - че и от едно филмче лесно разбираш защо го казва. Мислейки за нашето добро, а не от егоизъм.

Между другото, същата идея се въплъщава, когато всички вкупом попадат на сирени. Те „прожектират” на всекиго това, което му е най на сърце: на Мани семейна идилия, на бабата ленивец – лачен старец, на катерицата – жълъд, на маймуняка пират – разгулна женска шебечка. С ясна цел, разбира се – да ги изкльопат. Ама, споко, сирени не съществуват, ще кажете? Дали? Дали цял живот не си ги въдим у нас, в ума, фантазиите и амбициите ни? Готови да „глътнем вода” и да бъдем изядени в името на лъжливи холограми.

За жените е хубава „Ледена епоха”. Саблезъбата тигрица Шира, която е вярна и предана на лошия. Знае, че е неправилният „човек”, зъл и опасен, но би го защитавала до смърт със зъби и нокти, каквито художниците са ѝ дали в изобилие. И не това, че маймуната капитан, е бандит, пречупва тази вярност, А когато същата глупава маймуна просто спира да й вярва. Честа мъжка грешка, а?

Само като гарнитура е това, че тийнейджърката мамутка разбира по трудния начин, че не винаги най-търсеният пич, който е и най-фешън, е най-големият мъжкар. Истинското мъжко сърце може да се крие и у малък кърт.

През всичките „епохи” се разхожда един на пръв поглед напълно негоден, нефелен ленивец Сид, който вечно дъни работата. Обаче в най-възловия момент, видиш ли, само той изнамира начин да „превежда” на едни катерички, които в крайна сметка спасяват нашите герои. Намира общ език и ги печели за съюзник чрез глупави танци, напук на всички логики на „умните” и лидерите в отбора. Добър урок... За безкрайните таланти, които са раздадени. И как е трудно да разберем, че всъщност нищо не разбираме и не трябва да бързаме да съдим.

Дали имам любим момент ли?

Докато тектонските плочи се разместват с тътен, изригват нови вулкани и текат страшни катаклизми, два шантави опосума продължават да се забавляват. Накрая къртицата Луис не издържа и ги пита:

- Може ли да ви попитам нещо – как сте винаги така щастливи?! Не ви ли тревожи, че светът може да свърши?!

- Да му кажа ли тайната ни? (казва единият, оглежда се никой да не чуе и го приближава „на ушенце”) Ние сме, много, много глупави...