Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за медийния закон на депутата от ДПС и издател Делян Пеевски, мотивиран с изсветляването на собствеността на всички видове медии, в т.ч. и на скритата - тоест лицето, което може и да не присъства в Търговския регистър, но на практика да определя медийната политика.

Малко след внасянето на проекта от Пеевски и колегите му депутати Велислава Кръстева, Йордан Цонев и Хамид Хамид КЗК образува производство за оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на проекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, каквото е пълното наименование на нормативния акт.

"Комисията подкрепя проекта. Счита, че предложението за разширяване на обхвата на данните за действителния собственик и финансирането на доставчиците на медийни услуги в публичен регистър, както и за създаването от Министерството на културата на публичен регистър на лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания, биха били допълнителен източник на данни и информация, необходими на КЗК при проучвания по производства с оглед изясняване на всички релевантни данни и информация, свързани с дейността на предприятията от медийния сектор", се посочва в решението на КЗК.

КЗК обаче се застрахова, че няма да проверява сигнали за "фактическия собственик" на дадена медия, каквото допълнение към собствения си закон внесоха от ДПС. Това не влизало в правомощията й.

Кой ще контролира плурализма

Видно от мотивите към внесения проект, основните цели на предлаганата нова регулация са две, изброява КЗК:

- Предотвратяване на "изкривяванията на медийната среда" и защита на свободата на словото чрез разширяване на обхвата на законовото задължение за деклариране на действителния собственик и полученото финансиране, несвързано с присъщата им стопанската дейност, от доставчиците на медийни услуги (вестници, списания, онлайн издания, информационни агенции, телевизии и радиа);

- Запазване на ефективната конкуренция и създаване на гаранции за свободното разпространение на всички печатни издания чрез въвеждане на задължение за лицата, разпространяващи и продаващи такива издания, да декларират пред Министерството на културата (МК) на обектите за търговия на дребно, снабдявани/притежавани от тях, като тази информация следва да бъде публично достъпна в регистър на интернет страницата на министерството. В случаите, в които едно лице притежава повече от 30% от всички декларирани обекти за продажба на дребно, МК уведомява КЗК за това.

"Така посочените цели на законопроекта по своята същност корелират с две основни публични политики – осигуряване на свободата на словото и медиен плурализъм и гарантиране на ефективната конкуренция на медийните пазари", смятат от Комисията.

Оттам обаче посочват, че "гарантирането на плурализма в медиите и свободата на словото", както и "спазването на основни за демократичното общество принципи като... многообразие на съдържанието, на информацията" могат да бъдат контролирани само от "специализиран медиен регулатор", какъв - било преценка на законодателя. От Комисията обаче пак призовават да не й се вменяват подобни функции.

"Така например дадена концентрация би могла от гледна точка на ЗЗК да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация", посочват от КЗК.

Становища

Становища пред КЗК са изразили Съюзът на българските журналисти (СБЖ), КРИБ, БТТП, проф. Нели Огнянова.

Според СБЖ е необходимо да бъде приета комплексна и широкообхватна регулаторна рамка за гарантиране на пълна прозрачност на медийната и междумедийната собственост след провеждане на широки обществени дебати с участието на всички заинтересовани лица и широката общественост.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепя проекта. Работодателската организация смята, че чрез декларирането на действителния собственик и финансирането ще дадат възможност на "крайния потребител да оцени какъв е контекстът на получаваната чрез печатните медии информация и така да формира своето мнение дали получава обективно или повлияно мнение, респективно вероятността за обективност и доверие в продукта". От КРИБ са на мнение, че предложеният ЗИД на ЗЗДПДП "има потенциала да утвърди международната практика за публично изразяване на мнение относно личните виждания и убеждения на съответния редакционен колектив при спазване на най-високите утвърдени журналистически стандарти за посочване на поне два източника на информация и коментари".

Българска търговско-промишлена палата (БТПП) също изразява подкрепа с мотиви, сходни с тези на "колегите" от КРИБ.

Съображения против обаче има медийният експерт проф. Нели Огнянова. Първо, според нея проектът не отговаря на Закона за нормативните актове - предлаганите текстове не отговарят на закона за депозиране на печатните произведения. Второ, използвани са понятия, които не са дефинирани легално. 

Проф. Огнянова заявява, че в мотивите на предложения ЗИД на ЗЗДПДП тези цели не са посочени, а предлаганите мерки имат ограничена конюнктурна цел. Допълва се, че разделянето на финансирането на "пазарно" и "непазарно" има за цел да води не просто до частично осветяване, а до селективно осветяване. Изказва се мнение, че това е подход, който законодателят не трябва да толерира, защото превръща законодателството в инструмент за постигане на конюнктурни цели.