На шега може да бъде казано така: в рамките на 2 дни олдскул публиката си чу Smoke On the Water, Seek and Destroy и Thunderstruck! Какво му трябва на човек...

Варненският фестивал "Варна мега рок", организиран от общината и Цонко Цонев, протече при прекрасна организация без инциденти (ако не броим едно закъснение на тировете на Nightwish) и на истинско световно ниво.

Бандите?

Ако пропуснем българското участие още в петък (а не би трябвало да го пропускаме), в първия същински фестивален ден - събота, забиха американо-европейците от "Камелот".

Музикантите от групата показаха, че в съответствие с името си са и истински рицари, като не убиха озвучителя си... Бандата звучеше колебливо, а звукът им се намести чак 5-6 песни преди края, нищо че водят свой саундинженер и в случая българите от екипа няма за какво да бъдат упреквани.

Публиката на Глен Хюз.

Глен Хюз е ясен... В смисъл - освен че Ясен от "Акага" повече от достойно се справи с партиите на Джон Лорд, басистът, известен като Гласа на рока, показа разкошна форма 3 дни преди 66-ия си рожден ден. Хюз изпя освен Smoke On the Water каквото още се сетите от "пърпълския" си сет. А българските музиканти от БТР показаха, че когато много, ама много си бачкал и наистина знаеш какво търсиш на сцената, напълно импонираш на събития от подобен размах.

В неделя пред хиляди фенове от Румъния, Беларус, Русия, Молдова и къде ли още не "Апокалиптика" вместо предпоследни неочаквано се оказаха откриваща група.

Това, че тировете за гигантската продукция на Nightwish закъсняха и започнаха да прииждат едва следобед, се отрази общо с едни 4 минути закъснение на финала. Все пак се наложи да се skip-не участието на българските "Бендида" и "Конкурент", а висенето пред заключените входове поизнерви народа. Който, разбира се, добара клавиатурите и направи във фейсбук "на салата" организаторите, без да има представа, че едва ли Иван Портних кара тировете на "Найтуиш".

"Апокалиптика" поднесе на тълпата класическия си Металика-сет - само кавъри на групата, с която - свирейки на виолончела - станаха световноизвестни преди много години. Плюс малко Thunderstruck на AC/DC за майтап.

При едва второто си идване в България Nightwish поднесоха разкъсващ сет. Включително и с песни, които Таря би се затруднила и не изпълняваше на живо, като например Deep Silent Complete или Elvenpath.

Снимка от профила на Nightwish, която комай казва всичко...

Финландците, които иначе не са известни със своята топлокръвност, се скъсаха от куфеене и имаха вид наистина да се забавляват от сърце (извън традиционните "тука ли сте" и "не ви чувам").

Тритонната им видеостена - която не носиха дори на фестивала Wacken - ту разказваше викингски приказки, ту пренасяше в горящите дъна на пъкъла.

С концерта си във Варна бандата закри европейската си фестивална програма, а ние си тръгнахме с приятнотото чувство, когато у теб е останала "кръчмата" - последните капки удоволствие от бутилката.