Храната не е само за ядене. Пейзажи от зеленчуци, портрети от плодове, машини от шоколад  - това е запазената марка на фотографа Карл Уорнър.

Обичайните изразни средства на художниците са боите и четките. Докато британецът Карл Уорнър си набавя материалите на пазара. И от целина, цвекло, копър, чесън и тем подобни създава напълно реалистично изглеждащи гори, езера и морета. Или пък изображения на градове, които са безпогрешно разпознаваеми. 

Независимо че са направени от това, което принципно пълни чиниите.

Разбира се, не всеки плод или зеленчук подхожда за художествено произведение, във връзка с което Уорнър е особено придирчив, когато посещава пазарите, респективно предизвиква известно удивление у продавачите – ако търси броколи с точно определена форма или наведнъж купи 20 ананаса.

Освен това използва маслини, боб, пресни подправки, кокосови орехи. Комбинацията на тези съставки не става за ядене, но пък радва окото – т.нар. Foodscapes (пейзажи от храна) са наистина неповторими.

И да – може да се случи изобразеният залез да изглежда донякъде кичозен с яркооранжевото кълбо, което потъва в морето. След което на "второ четене" вълните се идентифицират като напластени филета от пушена сьомга, палмите са от магданоз, а скалите – парчета хляб.

Илюзията е любимата игра на Уорнър, който обича да въвежда в заблуждение, преди истината да лъсне: че драматичното облачно небе се състои всъщност от листа червено зеле, листа от радичио образуват вълните, а дърветата са от стъбла на целина.

"Най-голямото ми удоволствие е моментът, в който хората осъзнават, че това са хранителни продукти, и започват да се смеят", казва Уорнър – експертът в т.нар. Food Art. Въпросният вид изкуство не е да не набира популярност напоследък и се радва на доста голям интерес – "защото хората имат специално отношение към храната", подчертава Уорнър.

Първата му "хранителна" картина е направена преди цели 20 години:  гъби, кацнали сред оризови полета. „Но това беше твърде сюрреалистично“, спомня си фотографът, наричан от британската преса "Салвадор Дели" (от деликатес) или "Караведжо" (от veggie - вегетарианско).

Първият опит е последван от множество други, съпроводени с все по-големи предизвикателства. В една от картините му, например, рибарска лодка се носи покрай скалисти брегове – те от сьомга, морето от шпроти. Точно това произведение обаче, е било особено нетрайно – не е могло да се съхрани за повече от ден, тъй като материалът се размирисал.

Фаворит на Уорнър са зелките, чието приложение е многообразно заради високо ценената от него тяхна гъвкавост: стават и за храсти, и за дървета, и за джунгла. Трайността и при тях, обаче, не е продължителна, поради което фотографът си е изработил система, която му позволява да работи без напрежение:  снима различните сегменти от произведението си, което след това сглобява на компютъра.

А как му се отразява това на апетита? "Когато часове наред се взираш все в храна, тя някак губи своята привлекателност в кулинарен план". Но нерядко се случва той и екипът му да си похапват от "изразните средства" – като например при "рисуването" на "Шоколадовия експрес", при който и влакът, и пейзажът около него са изцяло от шоколад.