„Ех, твоята работа е най-приятната във вестника – през ден ходиш на кино, безплатно и в работно време“, ми каза преди няколко години един голям вестникарски началник. Само някой, който не ходи особено често на кино, може да предположи, че това е особено приятно. В крайна сметка от над 100 премиерни филма годишно(те са повече, но няма смисъл да се гледа всичко), ако десет се окажат добри – значи киното е имало много силна година. Това се отнася за световното кино – положението с българските филми е по-лошо. Да обясняваш почти всяка седмица, че за съжаление и тази уикенд по екраните не тръгва нищо особено интересно, не е най-приятната работа. Особено, когато става дума за български филм.

Ако не друго, този уикенд поне имаме разнообразие и цели пет нови (ама не съвсем)заглавия. „Хищникът“ е фантастичен екшън (пето продължение на култовия филм от 80-те с Арнолд Шварценегер), „Лесна услуга“ съчетава няколко жанра,„Слънцето в нас“ е френски филм (от 2017 г.), „Патешка история“ е китайска анимация за един самонадеян гъсок, а „Аз съм ти, Адриана“ е българска драма, за която може би ще говорим по-нататък… От тези пет предложения само две ще съберат публика, но има и едно, което си струва да се гледа.

Хищникът

Ако познавате някои от досегашните хищници, знаете, това са изключително грозни и опасни извънземни ловци, за които нашата мила родна планета е само ловен резерват, любимият им дивеч сме ние, хората, а любимите им трофеи са нашите гръбначни стълбове.

Шестият филм започва с поредния неканен космически гостенин, даже не само един, а срещу него ще се борят група мъже, пациенти на военна психиатрична клиника и една жена, специалист по еволюционна биология. Най-доброто, които може да се каже за „Хищникът“ е, че е кървав (достатъчно, за да е забранен за деца под 16 години) и динамичен (малко вероятно е да заспите в киното). Както и че се опитва да бъде и смешен – дали успява, е друг въпрос.

Всичко останало не е толкова добро. Като започнем от опитите да се избегне демонизацията на хищниците (като се намеква, че и сред тях има добри хора), мине се през лошия избор на актьори и се свърши с жанровата каша, поради която зрителят трудно може да се ориентира кога да се смее, кога да се страхува и кога да съжалява, че е дал 13 лева лева за билет.

Лесна услуга

Това е историята на леко задръстена (на вид) самотна майка Стефани (Ана Кендрик), която опитва да разкрие тайнственото изчезване на своята нова приятелка Емили. Странното е, че Стефани води разследването в кулинарния си видео-блог (представете си „Бон Апети в Студио Х“). Може би това е ход за привличане на женската публика. В ролята на внезапно изчезващата Емили е зашеметяващо изглеждащата Блейк Лайвли.

От трейлъра може да останете с впечатлението, че „Лесна услуга“ е смъртоносно сериозен трилър, но не е така. Смъртоносен сериозен трилър е „Не казвай сбогом“ (2014) на Дейвид Финчър с Бен Афлек и Розамунд Пайк. А „Лесна услуга“ е опит да се направи нещо подобно, като се „обогати“ и с хумористични елементи. Възможно е по-непретенциозните зрители да останат доволни. Възможно е и някой друг режисьор да улучи точните съставки на коктейл от ноар, криминална мистерия и лека комедия – но този случай не е такъв. Пол Фийг е далеч по-силен в комедията, отколкото в мистерията. Резултатът е отново объркваща зрителските възприятия жанрова каша, доста подобна на тази в „Хищникът“.

Слънцето в нас

Тази седмица аз бих заложил на френския филм на режисьорката Клер Дени „Слънцето в нас“. Това е една елегантна и забавна история за любовта, макар и не напълно щастлива, но със сигурност не е съвсем безнадеждна. 50-годишната парижка художничка Изабел (Жулиет Бинош) търси идеалната, абсолютна любов. Изабел е пълна с енергия, благодарение на картините си живее добре, но копнежът ѝ да намери човека, с когото да сподели остатъка от живота си, я прави едновременно уверена и крехка. А филмът е едновременно весел и тъжен, но и лек за гледане, без да е повърхностен. Обаче го дават само в „Одеон“, в Дома на киното и „Влайкова“ – по една прожекция дневно.

Площад Славейков