МВР – начин на употреба (I част)

Свети Архангел Михаил, 8 ноември, традиционно се отбелязва като професионален празник на българската полиция. През 1924 г. софийският митрополит Стефан, по-късно избран за екзарх на Българската православна църква, казва за него: „Този празник, който олицетворява и на небето реда на власт и дисциплина, и царуване на истината, правдата и любовта, много подхожда за патронен празник на полицията, която има за цел като представител на дадената от Бога власт, да се грижи за реда, спокойствието, сигурността и спазването на законите в страната, чрез които се гарантират животът, имотът и свободата на гражданите.“ Така ли е обаче наистина? Избрахме този ден, за да стартираме поредицата, публикувана в списание „Клуб Z“ през 2015 г., на разследващата журналистка Миролюба Бенатова за случилото се в МВР през годините. От днес в четири поредни дни можете да си припомните кой, как, кога и за какво употребяваше вътрешното министерство през отминалите повече от 20 години до наши дни.

Има правила за пръскане срещу вредители. Убиването на насекомите става по определен ред, приет през 2006-а. Правилата за вредителите са обнародвани, когато излиза информацията, че бившият вътрешен министър Любомир Начев от кабинета „Виденов“ се е самоубил. Няма аналогия с вредителите. Освен че Начев като вътрешен министър не успя да се справи с тях. Напротив.

Десет години по-рано добродушният и вечно усмихнат юрист Любомир Начев от БСП е одобрен за подходящ вътрешен министър. Годината е 1995-а. След като току-що правителството на Любен Беров, по-известно като правителството на „Мултигруп“, си е отишло, на власт е БСП, а премиер е Жан Виденов. Начев е бил заместник-директор на Института по криминология и криминалистика и е преценено, че става за министър на вътрешните работи. Опитът на теория обаче не му помага да оцелее в реалността. Масовата приватизация е в ход. Банките изглеждат в полет. Мутрите лепят етикети по магазини и коли. И рекетират. През 1995-а на път за ресторант „Мираж“ е убит босът на ВИС-2 Васил Илиев. Погребението му и до днес остава най-масовото траурно събитие у нас след това на Гунди.

Любомир Начев не устоява на интригите. Някои казват, че отказът да приеме Димитър Иванов (по-известен като „шестак“ и „мултак“) за зам.-министър е една от причините за кратката му кариера на върха в МВР. Каквато и да е причината, Начев е от тези, които от опит знаят, че политик се убива с вестник. В неговия случай – с телевизионен репортаж. Но преди това има друго събитие. На 3 май 1996 г. четирима полицаи са изпратени на проверка в  столичния кв. „Люлин”. Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР–София и Ангел Ангелов и Пламен Варадинов от 9-о РПУ потеглят и около 6,40 ч. вече са в „Люлин”. Паркират пред общината, за да не бият на очи.

По същото време автокрадецът Иво Кашавелов и негов съучастник се готвят за удар. Набелязали са си джип за крадене и също са на улицата от ранни зори. Бандитите са готови да убиват, ако се наложи, и подозират, че полицаи може да са ги видели. Случайно полицаите ги забелязват и тръгват след тях. Секунди по-късно се чува автоматичен откос от „Калашников”. Канонада от изстрели уцелва униформените, които не са подготвени за война. Така на място са застреляни Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР–София, и Ангел Ангелов от 9-о РПУ. Оцелява само Пламен Варадинов. Ангелов успява да стреля няколко пъти, преди да издъхне, и ранява в бедрото Кашавелов. Кашавелов е арестуван, а по-късно и осъден на доживотен затвор.

Денят на убийството е и денят на политическата смърт на Начев. Неговата слабост към  забавления е известна и той, случайно или не, е засечен от екип на БНТ да празнува на маса с току-що нашумялата Жени Калканджиева от агенция „Визаж“. „Визаж“ винаги е свързвана с групировката СИК и братята Маргини. Тогавашната топ репортерка Севда Шишманова, която е известна с политически, а не с криминални репортажи, е човекът, който пресреща с камера и микрофон министъра. Вечерята на Начев, случила се часове след убийството на полицаите, го принуждава да подаде оставка, а на негово място застъпва тогавашният председател на вътрешната комисия Николай Добрев. След като е изхвърлен от голямата политика, Начев потъва в забрава. Забравен е и фактът, че по негово време е направен един от първите списъци на криминалния контингент и висящите му дела. В годините след това списъкът се актуализира, вади и размахва много пъти. Но в общия случай, само за сведение.

Смяната на вътрешните министри в кабинета „Виденов“ не успява да повлияе на сигурността. 1996-а е годината на банковите фалити, оказва се, дълго подготвяни и печеливши за избрани участници в раздаването на хиляди необезпечени кредити към свързани лица.

Същата година е убит и Андрей Луканов, който вече е успял да се скара с Илия Павлов за това „кой да кара влака“. Кръгът „Орион“ на Румен Спасов и Веска Меджедиева паразитира на гърба на Виденов и накрая логично се стига до масови протести, довели до падането на БСП от власт.

Вътрешният министър Добрев е запомнен с кадъра как излиза от парламента, пазен с щит от тогавашния шеф на баретите Красимир Петров.

Добрев допуска погрома над парламента, бой на граждани около Народното събрание и прави най-големия подарък на СДС, оценен като политическа мъдрост – не съставя ново правителство, за което има мандат, а на 4 февруари 1997-а го връща на президента Петър Стоянов.

Банките паралелно с шума от улицата

Секретен доклад на МВР, подписан от Николай Добрев, от 1996 г. разкрива размера на бедствието с парите на държавата. Докладът се казва „Банките като звено в механизмите за присвояване на държавни средства“ и показва много ясно как безпрепятствено милиарди минават в частни ръце. От проучването става ясно, че в края на 1995-а „съмнителните“ кредити са за 342,7 милиарда лева. Анализът сочи, че „на входа и изхода“ на големи предприятия са заложени интересите на частни групировки, най-силната от които е „Мултигруп“.

Монополът на вноса на суровини и реализацията на продукцията без поемане на разходи за производството е рецепта за източване на държавата и обслужване на частен интерес, която ще се прилага много пъти и след 1996-а. Към онзи момент статистиката сочи, че 16 от най-големите лоши длъжници на Балканбанк са фирми, свързани с „Мултигруп“ – парите са давани при преференциални условия, разсрочвани са, отпускани са на свързани лица, които са преливали сумите едни към други без обезпечение. Така със замитане на следите са източени милиарди. Схемата се повтаря и със Стопанска банка, ЧЗИБ, Балканбанк, „Славяни“, Бизнесбанк, БЗК („Орион“)… Отбелязано е, че един от акционерите в Първа източна международна банка (по-известна като банката на СИК) е отпуснал на фирми, в които има участие, 20 милиона долара. Смята се, че един от факторите, довели до затрудненията на Първа частна банка, е изтичането на средства към банка „Моллов“. Службите стигат до извода, че разривът и спирането на кранчето от  ПИМБ – банката „разпоредител на средства по време на югоембаргото“, и ПЧБ чрез „Моллов“ води до срива.

И докато хората още не подозират, че зимата на 1996-а срещу 1997-а ще е гладна, студена и бунтовна, от януари до лятото на 1997-а „ценни пратки“ ударно напускат страната. Девет частни банки изпращат пратки с банкноти през митницата на аерогара София. Навън „изтичат“ 2811 килограма, а сметката показва, че 1 милион долара в купюри по 100 тежат едва 8 кг.

Изводите тогава звучат стряскащо актуално и днес. Няма ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие и са допускани волни и неволни грешки, довели до раздаването на милиарди, които никой не е планирал да връща.

МВР е наблюдател на процеса „второто обедняване на българите след Лукановата зима“. След като банките масово са фалирали, а хората останали с дребни пари, се решава да се вземат „спешни мерки“, при които МВР, Министерството на финансите и следствието да разработят механизъм за информация и синхрон, както и за документиране на престъпления в банковия и финансовия сектор. Иска се МВР да има достъп до финансовата система, като се набляга на необходимостта хора от службите задължително да се назначават като агенти на прикритие в БНБ и търговските банки. Събитията 19 години по-късно показват, че урокът не е научен.

Бонев – рекордьор по рейтинг

Майкъл Чорни и неговият кръг просперират, префасонират се и виреят в България по времето на почти всички правителства. До 1997-а Чорни е близък с „Орион“ – групировката на Румен Спасов и Веска Меджедиева, близка до правителството „Виденов“. След това контактите се пренасочват към новата власт. Гражданинът на Русия, Израел и САЩ, който според службите е участвал в международен престъпен синдикат в Ню Йорк, оглавяван от Вячеслав Иванов–Япончик, у нас е свързан с изчезналите от ЦКБ 6 милиона долара. Владимир Грашнов и Джоузеф Карам са хората, които прокарват интересите на Чорни. А тогава Чорни владее българските мобилни комуникации („Мобилтел“ и "Джи Пи Ес България“), както и фирмата, собственик на Нова телевизия, която тогава предава само в София. Официално дори Емил Кюлев твърди, че Чорни е инвестирал в България 150 милиона долара, от които 15 в Росексимбанк.

Богомил Бонев – вътрешният министър в правителството на Иван  Костов, е лицето, което овластява кръга на Чорни, пише в доклада, провокирал по-късно оставката на Богомил Бонев. Смята се, че той заедно с Евгений Бакърджиев (министър на регионалното развитие и вицепремиер) и Валентин Василев, тогава министър на туризма, е влияел в полза на приятелите си в медиите, производството на дискове, търговията с оръжие и спецпродукция, хазарта и др. Анализаторите от НСС пишат, че  „приближени на министър Бонев икономически структури се протежират чрез бездействие от страна на МВР или чрез крути репресивни действия спрямо конкурентите им“. Нищо от доклада, свалил Бонев, не влиза в следствието, защото се твърди, че връзките не са преки. Докладът за корупцията във властта анализира и групировките. Споменават се Васил Божков, ВИС-2, Николай Гигов, Димитър Джамов, Гриша Ганчев, ТИМ. Смята се, че времето на Костов е отмило влиянието на „Мултигруп“, но пък на мястото на Илия Павлов са застъпили Емил Кюлев и Владимир Грашнов, които представляват всъщност Майкъл Чорни.  

Богомил Бонев е вътрешният министър с най-висок рейтинг в най-новата история на България. Докато прави показни акции срещу крадците на коли и привиква на среща в МВР всички босове на групировки, които трябва да се префасонират в легални застрахователни компании, не толкова видими за обществото остават други неща.

Най-секретното поделение на МВР – това за проследяване на заподозрени лица – Бюрото за оперативно издирване (БОИ), се оказва звеното за мръсни поръчки. Скандал с побой над случайни посетители на „Щъркелово гнездо“, които са „респектирани“, защото делят един язовир с високопоставени почиващи, малко вдига завесата.

Но още по-малко публичност придобива друг случай – убийството на 19-годишния Айредин Мустафов. Той умира в „Пирогов“ малко преди полунощ на 7 декември 1998 г. Пет дни по-рано късно вечерта момчето е простреляно от цивилни спецполицаи някъде по магистрала „Хемус“. Към днешна дата след засекретен процес признат за виновен е само един цивилен полицай. Тогава обаче други факти стават известни и дори признати от някои участници в непровокираното убийство на момчето. И до днес те не са нито разследвани, нито осъдени.

Айредин Мустафов карал червен „Фолксваген Голф“ без номера. Засечен е от група цивилни полицаи, които се връщат от акция. Сред тях е и 46-годишният Емил Жечев, станал известен като „личния Рамбо на Бонев“. От същата акция се връщат три автомобила с барети и един микробус с петима служители от ДНП, НСБОП, „издирване“ към СДВР и БОИ.

Баретите изостават по пътя към София. Малко преди с. Джурово 19-годишният Айредин изпреварва джипа с Емил Жечев. Жечев вижда, че колата е без номера и че я кара мургаво момче. Джипът подгонва фолксвагена. Момчето не намалява. Стрелят по него, уцелват го и ранен го закарват в Пето РПУ.

Джипът не е имал отличителни полицейски знаци. На момчето не е показвана стоппалка или друг атрибут на реда. По колата е стреляно с много мощно оръжие, тъй като, преди да попадне в тялото на момчето, куршумът е пробил задна дясна колонка и седалка. Покрай този случай единствен „168 часа“ пише, че в убийството на момчето е замесен „личният рамбо на Богомил Бонев“ – инструкторът по стрелба в секретната служба Емил Жечев. Неговото оръжие никога не е иззето за експертиза, а той самият признава, че „всички са стреляли“ и че „никой не може да докаже с кой пистолет съм бил, защото съм инструктор и разполагам непрекъснато с 20 пистолета“. Случаят „Жечев“ е емблематичен и показателен. Той  постъпва в системата на МВР преди повече от 30 години. Още в първите месеци на кариерата си получава предупреждение за уволнение и е понижен в звание. През 1982 г. във Военна прокуратура постъпва жалба срещу него. Той и още двама служители на реда от Трето РПУ пребиват от бой шофьор, като му нанасят средна телесна повреда – тежко нараняване на един от вътрешните органи. Емил Жечев е осъден от Военния съд на година и осем месеца условно с тригодишен изпитателен срок и е уволнен. „Гордея се с този случай – твърди  тогава  Жечев. – Бих го злобно. Но той преби пред очите ми двама колеги, които не го бяха провокирали с нищо. Посегна ми с голяма отвертка. Още имам белег. И той е разбойник – не човек“, спомня си Жечев. Той признава, че е агресивен, но харесва тази своя черта. Признава още, че мрази циганите и негрите. Разказва как преди години като милиционер е пребил от бой непознат чернокож от Сиера Леоне само защото научил за ненаказана издънка на друг „черен“. Със същия хъс Жечев си спомня как е раздал правосъдие на четирима цигани, опитали да блудстват с деветгодишно момиченце. „Респектирах ги. Върнах се вкъщи със скъсани връзки на обувките. Толкова ги бях ритал. На жена ми казах, че съм играл футбол“, разказа той. Тогава също е в системата.

След като е уволнен заради присъдата, през 1982-ра Емил Жечев се запознава с Богомил Бонев. Тогава Бонев е оперативен работник в криминалния отдел към Дирекцията на полицията. „Някой ме беше натопил, че колекционирам оръжие. Бонев и още двама от „Криминална“ дойдоха да ми изземат „желязото“. Разбрахме се от пръв поглед. Флуиди... Станахме приятели. Дори семействата ни бяха близки“, спомня си инструкторът.

Богомил Бонев лично назначава Жечев в сектор „Издирване“ към СДВР. Като главен секретар на МВР Бонев създава т. нар. Специална група към БОИ. Емил Жечев е назначен сред избраните като инструктор по стрелба. Произведен е от сержант в младши лейтенант. Целта на групата е подбраните професионалисти да проследяват, проучват и задържат „обектите“.

Групата съществува няколко месеца. Навремето д-р Константин Тренчев изнася в медиите списъка на спецченгетата и алармира, че те следят неудобни за управляващите политици и бизнесмени. Споменават се имената на Димитър Луджев, Асен Мичковски, Ахмед Доган, Чавдар Кюранов, Димитър Йончев. Румен Паров, шеф на един от екипите в спецотряда, от 1997 година е началник на БОИ, а по-късно след разкриването на друг скандал със служители от секретната служба е сменен от министър Емануил Йорданов. 

В началото на 1993 година Жечев е уволнен от БОИ „по невъзможност да бъде използван“. Той и Румен Паров след разформироването на „отряда“ и падането на СДС от власт правят звеното по сигурността към ТSBank. Там консултант е Богомил Бонев.

През 1996-а Емил Жечев кандидатства за криминалния отдел в Пето РПУ. Скъсан е на психотеста в Института по психология, но година по-късно Богомил Бонев, вече като министър на вътрешните работи, отново лично го връща на работа. Назначава го като инструктор по стрелба в БОИ. Вероятно е единственият човек в системата, назначен без издържан психотест.

Освен като инструктор по стрелба Жечев участва и в оперативни задачи. А по време на фиктивни командировки отстрелва елени с автоматично оръжие, а после служители от МВР мият служебните коли от кръвта с пароструйка. Вместо наказание Жечев е награден с лично оръжие от Богомил Бонев „за заслуги“, а по-късно, когато Бонев е сменен от Емануил Йорданов, Жечев минава на работа към фирмите на Васил Божков.

В периода на Бонев забулена в мистерия остава и смъртта на един от емблематичните крадци на коли – Ганчо Въчков–Ганеца. През 1999-а след поредица от кражби на скъпи лимузини Ганеца е обявен за враг номер 1 на МВР. Сред откраднатите коли са поръчковият „Мерцедес Карлсон“ на ВАЦ, мерцедесът на испанския посланик, ягуарът на Красимир Стойчев от „Трон“, мерцедесът на зам.-министъра на промишлеността Едит Гетова, мерцедесът на съпругата на Стоил Славов (президент на „Интергруп“), джипът на шефа на „Булгартабак“, джип „Мерцедес“ на Слави Бинев, собственик на заведенията „Империал“ и „Биад“ в София. Докато в няколко поредни дни МВР задържа банди крадци из цялата държава, снимката на Ганеца илюстрира публикациите по темата. Но в медиите съвсем не гръмко минава версията, че МВР търси Ганеца заради дъщерята на приятеля на Бонев – Грашнов.

Ганеца е обявен за национално издирване през 1995 г., а името му гръмва в медиите след конкретен случай. И той не е кражба на кола. На 12 януари 1999 г. в столичния кв. „Иван Вазов“, където живее 23-годишната Мария Грашнова, неизвестен изстрелва почти цял пълнител от пистолет „Макаров“ в мерцедеса на Димитър Димитров–Маймуняка от бившата ВИС-2. В този момент зад волана е Мико Цанов, приятел на Мария, известен като дясната ръка на Маймуняка. Цанов има висящи дела за кражби на автомобили. Ранена е и Грашнова. По това време Ганеца все още не е медийна звезда, но е заподозрян за стрелбата, защото има мотив – отмъщение за убийството на един от най-добрите му приятели – автокрадеца Васил Стоянов–Бесния.

Един от основните заподозрени за убийството е Мико Цанов, като и до момента тази смърт не е разкрита. Самият Мико публично обявява, че не познава Ганчо и не го обвинява за стрелбата по себе си. Но две седмици след инцидента в „Иван Вазов“ Ганеца става най-известният крадец в държавата. А през юни същата година вече не е между живите. Баретите успяват да го засекат и след гонка в кооперация в центъра на София накрая го изнасят прострелян. Официалната версия на баретите е, че Ганеца е стрелял по тях, а накрая се е самоубил. Това твърдят четиримата маскирани полицаи. Според неофициална информация от участници в акцията Ганеца притихва изведнъж.

Баретите излизат „на светло“ и го виждат с насочен напред пистолет, но в безсъзнание. Слагат му белезници, въпреки че е в безпомощно състояние, и го изкарват навън. Пистолетът в него е ПСМ – с дебалансирани патрони. Тогава неврохирург от  „Пирогов“, пожелал анонимност, твърди, че огнестрелната рана е „между очите“ му с изход на тила.“ Ден по-късно в смъртния акт пише, че Ганеца е починал от огнестрелна рана в главата, без да се казва къде. И до ден днешен делото за смъртта му не е приключено, а семейство Въчкови съди държавата в Страсбург. Смята се, че Ганеца е убит от баретите и смъртта му не е разследвана както трябва. Смъртта му бетонира мита за него. За автокрадците той остава това, което е покойният Васил Илиев за борците. В крайна сметка така и не става ясно какви доказателства срещу Ганеца притежава полицията. Според в. „Труд“ единственото неоспоримо престъпление е кражба на касетофон. А ден след полицейската акция за задържането на крадец № 1 Ганеца от кв. „Симеоново“ изчезва поредният луксозен автомобил – служебният джип на тогавашния главен серетар на МВР ген. Божидар Попов.

-----

Утре четете: Изненадата „Борисов“ и някои от най-знаковите убийства на прехода - Илия Павлов, Фатик, Самоковеца, Бай Миле, Димата Руснака, Георги Илиев и др.