Данните са от актуално проучване, обхванало 2000 души – от деца на гастарбайтери до съвсем наскоро пристигнали бежанци (представителна извадка от общо 19-те милиона жители на Федералната република, които са с чуждестранни корени). Повечето от тях се възприемат като съвсем пълноценна част от германското общество. Нещо повече – някои дори се чувстват повече германци от германците. Но зависи как подхождат – дали прагматично или надделява носталгията, която така и не им позволява да възприемат Германия като своя.

Осем от десет анкетирани са на мнението, че пришълците са длъжни да се приспособят към обществото, в което са попаднали. Смятат обаче същевременно, че германците трябва по-охотно да ги допускат до живота и порядките си. Както е установено – мигрантите в Германия много се различават и най-общо могат да бъдат класифицирани в три групи: потомците на пристигналите вече преди десетилетия гастарбайтери; членовете на религиозни общности, които предпочитат да общуват само помежду си и интелектуалците-космополити, за които мястото на обитаване все повече изчерпва значението си.

За 70 процента от мигрантите в Германия обаче традициите на родната страна остават важни години, след като са я напуснали – те са привързани към кухнята, музиката и културата си, и подчертават, че се гордеят с произхода си. Девет десети от пришълците държат да запазят културните си корени, което води до една почти парадоксална комбинация – когато и фереджето си е фередже, и смартфонът – смартфон. Феноменът вече има и название – „хибридна идентичност”.

„Традиционните и чувствителни общности днес са свързани много по-силно с родната си култура, отколкото преди десет години”, гласи още един от изводите в проучването.

Така и не успяват да се доближат до германските културни ценности и се затварят в себе си в един вид ниши, които се образуват и в резултат на социалното неравенство, отграничаването и известното пренебрежение. Това все пак е една относително малка група – от около 900 000 души, обединени по религиозни признаци, но нерядко се случва техните проблеми да се разпрострат върху мигрантите в Германия като цяло, отбелязват авторите на проучването

Потвърждението на тази теза е в обстоятелството, че две трети от мигрантите в Германия определят положението си и съжителството с кореняците като добро или много добро. И не анонимността на големия град, а по-голямата близост в малките населени места играе, както се оказва, по-голямо значение – там отношенията са много по-сърдечни и новодошлите успяват да установят много по-добри контакти с местните хора.

Ако знаят немски, разбира се, което е основен ключ не само за интеграцията, но и за постигането на професионални успехи. 80 процента от т.нар. „прагматични” чужденци в Германия заявяват, че говорят само немски. На другия полюс са затворените общности, при които същият процент е едва 12. При това положение контактите с обкръжението са неизбежно ограничени, а и се усеща дискриминационно отношение – от страна на северноафриканци, араби и турци.

Политиката и медиите интересуват мигрантите не по-малко, отколкото самите германци – сочи още проучването. Не са им безразлични също така и общественият ред, и сигурността. Но само три процента имат връзка с политически формирования или подобни инициативи – повече ги влече спортът и почти всеки втори членува в един или друг спортен клуб.

Плащат по-висок наем, а живеят на по-малка площ – и това е характерно за мигрантите в Германия, където чуждестранният произход по никакъв начин не улеснява наемането на жилище. Но и в това отношение за десет години е настъпила поредната промяна – много повече от тях искат да придобият собствено жилище. Всичко това дава основание на авторите на проучването (концентрирано най-вече върху условията за живот на мигрантите) да заключат, че в Германия се оформя една модерна мигрантска средна класа, на която ни най-малко не й липсва самочувствие.