Успокоих се – вече може да мрем и на изплащане. Това прекрасно пазарно начинание ме накара да се чувствам изпълнен с щастие оня ден на Малашевските гробища. Нали по принцип не ни интересува никой друг? „Да се оправят“, имаме навик да казваме.

Значи ние ще си умрем - така да се каже - по живо по здраво, ще си получим „мерцедеса“ на паметниците, а накрая друг да му бере гайлето.

Не знам дали съседните народи имат поговорки като нашите: „Кръв повръщам, пари не връщам“, „Шамар връщам, пари не връщам“... Те ми показват обаче докъде сме стигнали. 

Обичам, когато моите приятели – патриотарите и ксенофобите, не си плащат билет в родината, гледат за цигари по 2,50 лв., но ежедневно умозаключават върху международното положение. Ама нали доходите са обидно малки! Ми, малки са... щото кражбите са обидно големи. Като се започне от най-ниските нива – от билетчето, менте бележката за платен данък, от цигарите „втора употреба”.

Ама, престъпници са... Ми, престъпници са. 

Ма, кой ще ни оправи? Еврокомисията? Ами тя оправила ли си е своите проблеми в далеч по-добри страни... Или Европарламентът? Само вижте кои са му членовете от наша страна и го умножете по 28.

Или Евразийският съюз? Той не може да се оправи за газ ли воюва, за Крим ли, или за егото на един възнисичък мъж, опасен като повечето с такъв ръст...

Или изборите? Да забелязвате някакви индикации за даване на повече шанс на нас вследствие на тях?

Никой няма да ни оправи. Благочестието ще ни оправи. 

Тъжно е доколко всеки е закоравил сърцето си. Колко работодатели само ограбват и унижават хората си, примерно за да си купят с техните изработените честно пари Х5 с шест месеца по-рано. Ние сме потънали изцяло в антихристиянски ценности. Тотален егоизъм и непукизъм, че на оня детето му е чакало да яде на 1-во число от месеца. Ще почака до 21-во или до неопределено време, голяма работа.

Не знам защо – сигурно ще ме оборите, но непрекъснато срещам свестни православни свещеници. Не ме разбирайте погрешно – нищо особено не правя. Просто нямам желание да си седя вкъщи пред телевизора и да обяснявам колко са гадни този тип същества, особено като не съм виждал жив поп през последните 15 години от кръщенето на детето на шурея.

Та, онзиденшният - човек съвсем като нас, дори припалваше по цигара, докато си пием кафето - ми разказваше за инерцията. Страшна дума! Инерция е, че пуша по 7 цигари със споменатото кафе, инерция е, че след работа непременно трябва да удариш 3-4 питиета или в някои случаи 6-7. Просто засилка.

Инерцията, струва ми се, е една от най-силно подценяваните енергии, които ни затриват. Оправданието: „Нали всички така правят”, „Ама нали в офиса така и така всички му се подиграват”, „Ама нали сме кифли...“ Не, жената не е просто двукрака обувкосъбирачка, оня в офиса – Мунчо, и той е човешко същество, а „всички така правят” е най-смотаното оправдание, достойно за наркодилър. 

Ще ми кажете – какво общо има това с гробищата? Ами има – това, че смъртта, с извинение, е едно от най-сигурните неща. И се опитваме и в нея да хитруваме. А дали, когато вършим всяко малко нещо в живота си, си напомняме, че тя неминуемо спринтира насам?

Сега гледам, че след като онова с маите през 2012-а нещо не им се получи, Нострадамус бил казал, че отиваме на кино чак през 2291-ва. Значи, не се ослушвайте - има време да си изплатите паметника. Във всеки един смисъл.