Говорих с протестиращи в различни краища на страната. Разбрах, кое ги гневи (накратко - наложеният от ГЕРБ феодализъм), както и причините да не могат да формулират списък ясни искания. За такъв списък се иска доста опит, който не им е свойствен.

Съобщих за своите наблюдения чрез медиите. Резултатът: доста от обичайните ми съратници ме заклеймиха (обичайното: рубладжия, комунист), а сред обичайните ми опоненти ме разбраха. Става дума за София, де; другаде е по-нормално. 

В тази истерична (столична) обстановка всеки опит за добронамереност, честен опит за ориентация в обстановката на място, както и всяко умерено съждение - се таксува като предателство. А това никак не е добре. Прекомерното търсене на идеологическа чистота, в съчетание с наклонността всеки, отклонил се от нея, да бъде таксуван като платен агент на врага - в крайна сметка води там, където едва ли искаме да бъдем. Освен ако на някой след време не му се скандира "Хайл!" или "Да здравствует!"...

Клеймим всеки, който в някой момент не е 100 на 100 съгласен и с най-дребната ни идея; громим се един другиго за всяко различие в анализа на каквото и да е (майките, протестите, ГМО, шистовия газ, ски лифтовете, Костов, златодобива). А утре ще твърдим, че сме някаква разумна, интелигентна и сериозна алтернатива? А не, да речем, истерична групичка пишман-идеолози?

Викам да се вземем в ръце, най-сетне. Избори идат и - както е тръгнало - нови горчиви сълзи и взаимни обвинения в предателство.А страната потъва в някакво провинциално средновековие.

Коментарът е от профила на Евгений Дайнов във Фейсбук. Заглавието е на редакцията