Провалът на вота по споразумението за "Брекзит" в британския парламент, наричан вече исторически и най-голямо поражение за правителството от 1924 г. насам, породи още повече въпроси за съдбата на ЕС, коментира Валерия Аникушина от РЕГНУМ, цитиран от БТА.

Независимо как се развие сценарият - крачка назад от страна на депутатите и приемане на сделката, излизане на Великобритания от ЕС без споразумение или нов референдум - тези процеси се следят с най-голямо внимание в балтийските страни и източната и централната част от ЕС. Сиреч в държавите, десетилетие наред подхранвали икономиката на кралството с евтина работна сила.

Най-много гастарбайтери на глава от населението са пристигнали във Великобритания от страните в Балтика, Полша, Унгария и някои други от "по-малките братя" от ЕС. На 16 януари РЕГНУМ обобщи основните последици от "Брекзит" както за икономиките на тези държави, така и за гражданите им, живеещи в Обединеното кралство.

Промени в бюджета

Заради "Брекзит" приходите в бюджета на ЕС ще намалеят по различни оценки с 12 до 13,5 милиарда евро годишно. Според латвийското външно министерство, ако разводът на ЕС с Обединеното кралство протече без споразумение, Латвия ще понесе допълнителни разходи, възлизащи на 10,1 милиона евро, а вноските й в ЕС ще нараснат с 8,9 на сто годишно. Сходни пропорции се очертават и за останалите страни.

Ако пък британският парламент в крайна сметка повтори опита и гласува "за" споразумението, за бюджета на Латвия например ще са необходими през 2019 г. от 2,3 до 4,6 милиона евро допълнително, през 2020 г. - от 1,8 до 2,3 милиона евро, а през 2021 г. - от 2,4 до 2,9 милиона евро.

"Замразяване" на "Рейл Балтика"

Представеният през май 2018 г. проектобюджет за 2021-2027 г. показва, че данъците ще нараснат, а разходната част от бюджета ще се свие. Два са ключовите проекти, за чието осъществяване цяла Балтика трябва да бъде финансирана от европейските фондове.

На първо място ще споменем "Рейл Балтика" - проект за жп линия със стандартно европейско междурелсово разстояние, която да съедини балтийските страни с Централна Европа. Въпреки изявлението на Европейската комисия, че този проект остава сред най-важните за ЕС, през юли 2018 г. бе съобщено, че финансовото участие на общността може да намалее и вместо 85 процента да покрие 55 на сто. А нито Латвия, нито Естония и Литва могат да приключат проекта самостоятелно, тъй че работата може да бъде замразена или да се проточи.

Излизането от БРЕЛЛ и фермерите

Другият проект, предвиждащ Балтика да излезе от енергийния пръстен БРЕЛЛ (Беларус, РФ, Естония, Латвия и Литва, б. р.) и електромрежите на трите балтийски републики да бъдат синхронизирани с континентална Европа, също може да бъде застрашен от провал, защото се финансира пряко от фондовете на ЕС.

Освен това се планира да бъдат намалени с 5 на сто субсидиите за фермерите, което не буди ентусиазъм сред ръководствата на балтийските страни, настояващи дотациите за местните фермери да се вдигнат до нивата на Франция и Германия. Еврокомисията предложи също субсидиите от Кохезионния фонд на ЕС да бъдат намалени с 13 на сто - близо 584 милиона евро, а това директно ще се отрази на жизненото равнище.

Какво ще стане с гастарбайтерите?

По официални данни във Великобритания живеят към 250 хил. литовци, 150 хил. латвийци, няколко десетки хиляди естонци, над един милион поляци. Само през 2015 г. в Обединеното кралство са се изселили за постоянно 270 хил. граждани на други страни от общността. Многобройните дискусии не успяха да разсеят неяснотата около бъдещия им статут след "Брекзит".

Ако разводът между ЕС и кралството се разиграе по твърдия сценарий, тези хора като граждани на ЕС ще станат граждани на трети страни, непритежаващи някакви специални права. Това значи, че латвийците например автоматично може да изгубят всичките си преференции - и високите пенсии, и помощите за безработни при връщане в родината, и процедурните облекчения при търсене на работа. При позитивно развитие на сценария жителите на ЕС, установили се в кралството преди повече от 5 години, ще може да получават постоянни и временни разрешителни за пребиваване. При всяко положение, след "Брекзит" ще е по-трудно човек да емигрира във Великобритания.

Студентите, паричните преводи, насилието

Промените може да засегнат и студентите, които вече обмислят прехвърляне в други учебни заведения. Първо, "Брекзит" ще им попречи занапред да кандидатстват за студентски заеми.

С оглед спадналия курс на британската лира след "Брекзит" може да се промени размерът на сумите, които пращат в родината си латвийските имигранти във Великобритания.

След гласуването за "Брекзит" зачестиха случаите на агресия от страна на кореняци британци срещу граждани на Източна Европа.

Загуби за бизнеса

Независимо по какъв сценарий ще протече "Брекзит", балтийските бизнесмени са предупредени за неизбежни многобройни рискове, свързани с колебания на валутните курсове, опашки по границите, митнически тарифи, нови изисквания за сертифициране на вноса и дори с фалити на предприятия, действащи например в споменатата вече Латвия. Различни оценки сочат, че "Брекзит" ще се отрази особено пагубно на фармацевтичния отрасъл и автомобилната индустрия.

Повече кресла в администрацията

Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще предизвика промени в състава на Европейския парламент и други структури. През юни 2018 г. примерно бе одобрено решение броят на депутатите да се намали от 751 на 705, а 24 от 73-те мандата, с които разполага все още Великобритания, да бъдат преразпределени между 14 страни от ЕС.

Латвия и Литва обаче не са сред държавите, които ще получат допълнителни места. Сред балтийските страни единствено Естония ще може да разчита на допълнително място в парламента. Новото разпределение на местата ще влезе в сила едва след напускането на Великобритания.

Законодателни промени

Независимо какви ще са условията за излизане на кралството от общността, останалите страни членки ще трябва да внесат в законодателството доста поправки. На първо място, ще се наложат промени в закона за имиграцията, в законите, засягащи бизнеса и данъчната политика, също и в законите за висшите учебни заведения и за легализиране на документите.