Когато от музей или частен дом бъдат откраднати произведения на изкуството, тяхна работа е да заловят престъпниците. Когато иманяри разкопаят тракийска могила, те трябва да върнат заграбеното, преди бъде изнесено зад граница. Когато бронзов паметник ненадейно изчезне от мястото си, пак те трябва да го открият, преди да е стигнал до някой пункт за цветни метали.
„Те“ са служителите в сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция на Национална полиция (ГДНП) – и са само петима. Обърнахме се към тях, за да разберем кои са най-нашумелите кражби на картини през последните години, кои са върнатите и все още издирвани платна, кои са „любимите“ художници на крадците и колко от произведенията се връщат при своите законни собственици…
Този отдел има много повече работа по археологията, отколкото по съвременното изкуство – ни каза още в началото на разговора главен инспектор Ангел Папалезов – поради географското си разположение България е една от водещите страни в Европа по брой на археологическите обекти и находки. От тази среща с ръководителя на сектор „Културно-исторически ценности“ обаче искаме да научим повече за кражбите на българска живопис, графични произведения и скулптури, за работата и проблемите на отдела, който се занимава с тяхното разкриване.
Правомощията на сектор „Културно-исторически ценности“ включват разкриване на иманяри, на укрити и незаконно придобити археологически предмети, незаконни сделки, но се занимават и с разследвания на кражби на културни ценности, независимо дали от музеи, галерии, антиквари, частни домове, офиси и храмове, както и на незаконно увреждане на движими и недвижими културни ценности. Това не означава, че ако някой лисне кофа боя върху който и да е паметник, те ще се включат в разплитането на „престъплението“. Това ще стане тяхна работа, само ако има увреждания по-сериозни от чисто „художествените“ (в някои случаи без кавички).
„Ако има например разрушаване, частично увреждане или изчезване на целия паметник, защото и това се е случвало, тогава вече го разпределят при нас — казва инспектор Папалезов. — Но не смятайте, че всичко идва тук на нашите бюра и ние да го работим физически. Ние тук, в Главна дирекция на Национална полиция, осъществяваме методическото ръководство и контрол върху цялата полиция в страната – във всички областни дирекции и районни управления.“
ГДБОП работят по организирани престъпни групи, които планират незаконен износ на културни ценности от страната. Но съвременното българското изкуство по принцип не се изнася навън, тенденцията е по-скоро обратната – търговци придобиват творби на български художници в чужбина, където те са по-евтини, и ги внасят у нас, където търсенето и цените са по-високи.
При последната нашумяла кражба от края на миналата година, при която картини на Владимир Димитров-Майстора и други художници изчезнаха от жилище на техни наследници, секторът се е включил в разследването с експертна помощ за СДВР и Второ районно. Служителите му имат повече специални познания и поддържат редовни контакти с галеристи, търговци, реставратори, антиквари… Секторът обръща голямо внимание на превантивната работа.
„Целта ни е да убедим тези хора, че МВР не им е враг, създаден за да ги тормози, а че ние вършим много полезни работа, като ги предпазваме както от това да станат жертва на престъпление, така и от това да консумират обект на престъпление“, посочва Папалезов.
„Кражбите не се поръчват от колекционери“
Кой и защо краде картини в България? Не само полицейския инспектор, но и някои арт търговци, с които разговаряхме, бяха категорични – в България няма колекционери, готови да платят на наемник, за да им открадне картина на известен художник.
„Не съм срещал такъв — твърди Папалезов. – Ако сериозен колекционер е закупил инкриминирана картина, това не е извършено умишлено, а от чисто незнание. За всеки уважаващ себе си колекционер е много негативно, ако в неговата колекция попадне предмет, свързан с престъпление.“
Имало е случаи, когато полицията открива крадени картини или икони в частни колекции. Случвало се е дори издирвани платна да бъдат сваляни от изложби. Но колекционерите се пазят от подобни ситуации като дявол от тамян, защото свързването с криминално деяние нанася големи щети на личния им и обществен имидж, който обикновено е много важен за тях.
Кражби от музеи и колекции
Как тогава крадени картини, някои от които публично известни, съвсем нерядко се оказват в частни колекции или участват в изложби? Например прочутата „Свинарка“ на Златю Бояджиев е открадната през юли 1994 г. от Националната художествена галерия. Докато всички гледат световното по футбол, крадецът се качва по водосточна тръба и си тръгва с прочутата творба на пловдивския художник, а и с още четири платна на Майстора. След като е заловен, признава, че е пласирал картините за 30 хиляди долара. В крайна сметка няколко месеца по-късно те са открити в колекционер.
През 2007 г. наследничките на Григор Василев уведомяват полицията за кражба на близо 40 картини от известната колекция. Липсват творби на Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Сирак Скитник, Атанас Тасев, Руска Маринова, Константин Щъркелов, Данаил Дечев и други български автори. Пет години по-късно, през 2012-а, три от откраднатите картини – „Лебеди“ на Никола Петров, „Ресторант в градина“ на Атанас Тасев и „Портрет на Мара Василева“ на Руска Маринова са предадени в полицията от „колекционер и галерист“.
Междувременно година по-рано „Лебеди“ е участвала в изложба в СГХГ, посветена на 130-ата годишнина от рождението на автора ѝ. Още по интересна е историята на четвъртата открита малко по-късно картина. След кражбата „Автопортрет“ на Константин Щъркелов е продаден е на публичен търг на „Виктория“. По-късно попада на изложба във Варна, дори е на плаката на изложбата, минава през известен бизнесмен, а оттам се оказва в антикварен магазин на централна столична улица, където вече е забелязана от полицията. Останалите картини от колекцията на Григор Василев все още не са намерени.
Пак през 2008 г. е установено, че от общинската галерия в Нови Пазар липсват 9 акварела на проф. Васил Стоилов и още 86 графики на наши майстори – Румен Скорчев, Илия Бешков, Светлин Русев… След напускането на дотогавашния уредник Марина Персенгиева, новият уредник забелязва, че в един от акварелите липсва детайл. Свиканата комисия установила, че 10% от фонда на галерията е заменен с фалшификати. Оказва се, че Персенгиева е поръчала копия на картини на местен самоук художник и ги е поставила на мястото на оригиналите (оценени общо на 40 хил. лв.), които е продала на галерия във Варна. Графиките са били подменени с качествени ксерокопия. От галерията ги купил софийски колекционер, който пък ги предложил на аукцион в София. В края на 2015 г. вече бившата уредничка беше осъдена на 3 години лишаване от свобода условно. За съжаление, подобни случаи на длъжностни престъпления, вътрешни кражби или безстопанственост има немалко и през следващите години – в музеите в Бяла, Сандански, Нова Загора…
Дванадесет картини на Златю Бояджиев са откраднати от дома на сина му Георги Бояджиев-Бояджана в пловдивското село Марково през 2011 г. Една от тях „Мелник – сватба“ от 1976 г. е с размер 2 на 3 метра. Платната и до днес са в неизвестност. Няколко години по-рано картини на същия художник изчезват и от софийското жилище на внучката му Цена.
В най-големият обир на картини през 2016-а от къща в столичния квартал „Изток“ са задигнати 53 платна на художника Добри Добрев (1898 – 1973). Творбите се намирали в къща, в която живеели наследниците му. За обира бързо се разчуло в средите на галеристите. Кражбата била голям удар за семейството, което вече няколко пъти било навестявано от апаши, пише „Телеграф“.
Необикновени приключения в духа на „Беднякът-милионер“ преживява през 2013 г. произведение на работилия по време на социализма художник Петър Дочев. Неговите сюжети често са работнически, но стилът му е доста по-интересен от соцреализма. Наследниците му съхранявали картината „Работник с лопата“ в сервизно помещение между етажите на блок в столичния квартал „Младост“. Бездомник се натъкнал на картината, докато си търсел място за преспиване, отмъкнал я и се опитал да я пласира в няколко антикварни магазина, но не срещнал интерес. Успял да вземе за платното 20 лв., а новият му собственик се опитал да го предлага на битака, но и там не се намерили естети, които да го оценят. Докато служело за покривало на жигулата му, произведението привлякло вниманието на друг „търговец“ на безплатно изкуство, чийто намерения също се провалили и „Работник с лопата“ (оценен на 10 хиляди долара) се оказал основен елемент от импровизирана вратичка на барака за дърва. Тази история завършва с хепиенд – полицаите намират картината и я връщат на собствениците ѝ.
Последната кражба, станала между Коледа и края на 2018 г., е отново е от частен дом на наследник – взети са картини на Майстора и Димитър Киров. Заподозрените – и двамата с предишни присъди за кражби, са задържани, направили са самопризнания. Намирането на картините и крадците започва, след като купувачът на едно от платната го предава доброволно в полицията. Останалите творби са намерени у двама антиквари – Божидар Нейков и Атанас Йончев (Наско Дългия). Заподозрените за кражбата твърдят, че са действали по поръчка на Дългия. Той също е отдавна в този бизнес и също е лежал в затвора. Отрича, че е поръчал кражбата – твърди, че крадците сами са му предложили картините и искали за тях повече, но им платил 2900 лева, защото сделката му се видяла много апетитна.
След като колекционери не биха купили крадени картини, защо все пак купувачи се намират лесно?
„Защото продажбите на откраднатите произведения стават много бързо, още преди да се разбере, че са крадени. Буквално за дни картините си намират нов собственик. В случая с последната кражба картините на Майстора и Димитър Киров те веднага са пуснати в оборот и в рамките на 4 дни бяха стигнали до трети човек. Единия ден ги крадат, на другия отиват при първия купувач, още вечерта той ги носи на следващия. И ако първият знае, че са откраднати, а вторият само подозира, на третия му се представя такава версия, че той ги мисли за напълно редовни“, обяснява Ангел Папалезов.
В случая на третия купувач било казано, че картините са от колекцията на стар комунистически род, който ги разпродава. Някои от купувачите били добросъвестни търговци, които са отказали да купят подозрителните картини и са съдействали на полицията.
Тази последна кражба бързо получи публичност чрез медиите и беше разкрита в много кратък срок. Има ли връзка между публичността и бързата разкриваемост на кражбите на произведения на изкуството?
Според инспектор Папалезов, практиката сочи, че медийният интерес и публичността могат да окажат както благотворно, така и негативно влияние. Има случаи, в които в момента, когато сред търговците и крадците се разбере, че това са издирвани картини, те потъват и дори и някой да ги издаде, понякога са скрити толкова дълбоко, че не могат да бъдат открити. От друга страна, признава Папалезов, това помага за намаляване на общия брой на такива кражби.
Важното е да имаме снимки на картините
Регистърът на издирваните картини, създаден от МВР с европейско финансиране, ограничава възможността на крадците да пласират стоката и на практика прави безсмислен този вид кражби. През 2012-13 г., когато започва работата по систематизирането на този вид кражби в регистъра, годишно те са били по над 120-130, а в момента са намалели двойно. Или поне толкова са заявените. Но за разлика от престъпленията с археологически предмети, за които се разбира по-трудно и немалко от тях остават неразкрити, кражбите на съвременно изкуство се докладват почти винаги. Но полицията не работи само по заявления. Чрез контактите си с контингента има други начини да разбере кога се е случило престъпление.
Регистърът с издирваните картини на МВР може да бъде ползван от лица, които се занимават с този вид дейност – изкуствоведи, музейни работници, служители в Министерството на културата, арт търговци, колекционери, антиквари, реставратори… които имат електронен подпис. Те могат да кандидатстват за достъп в интернет портала на МВР и в рамките на няколко часа или дни ще получат разрешение да ползват сайта и да правят справки. Някои от откраднатите картини на Васил Стоилов от Нови Пазар бяха разкрити по този начин, след като се появиха на търгове в София.
Само че има и един друг проблем. Далеч не всички откраднати картини могат да бъдат включени в регистъра – защото собствениците им често не разполагат нито със снимка, нито дори с описание на картината, което прави издирването невъзможно. А там, където има списък, снимките най-често са черно-бели. Например за някои от картините от колекцията на Григор Василев собственичките са предоставили снимка от първата страница на стар календар.
Липсата на снимки е и една причините разкриваемостта на този вид престъпления да не е особено висока – около 16-17%. Другата причина е крайно ограниченият брой специалисти, които работят по тях – звеното се състои от 4 оперативни работника плюс един началник. И те отговарят и за абсолютно всичко: от залавянето на иманяри до разкриването на увреждане на сгради с инвестиционни намерения.
В държавните музеи и галерии всяка картина има паспорт с всички данни за нея — но на хартия и с черно-бели снимки. Няма изцяло дигитализиран масив, въпреки че по силата на Закона за културното наследство и наредбата за поддържане на фондовете паспортът на всяка творба трябва да бъде и в дигитален вид. Има идея на Министерството на културата държавните музеи да кандидатстват за европейско финансиране за дигитализацията. Защото това е много работа – става дума за 30 милиона архивни единици. И всичко трябва да се снима и да се качи в регистъра с електронен паспорт.
„Най-добрата световна система, по която се равняват всички, е в Италия. Министерство на културата, доколкото знам, ще си партнира с Италия по създаването на двата си големи регистъра. Защото то трябва да поддържа регистри за движимото и за недвижимото културно наследство“, казва Папалезов.
Инспекторът отбелязва, че в Италия съществува една голяма дирекция – Регистри на културно наследство, която е разделена на две големи секции – движими и недвижими ценности. Имат 27 регионални звена. Във всяко от тях има екипи, които дигитализират и вкарват в сървърите информация от частните колекции, музеите и всички документи, свързани с опазването на недвижимото културно наследство. Всичко това е в базата данни на тяхното Министерство на културата. Това е единият регистър.
Другият регистър е при карабинерите, и той е за крадените произведения – и у нас вече има такъв. Има и трети регистър – за произведения на изкуството и археологически обекти, които влизат или излизат от страната. Тези три системи са свързани помежду си. Нещо като тръгне да влиза или излиза от Италия, автоматически се проверява дали съществува в останалите две бази данни. Ако е крадено, се засича много лесно – проверката става за минути и веднага се задържа на границата.
Амнистия на частните колекции
Главен инспектор Папалезов припомня, че нас през 2009-2010 г. държавата даде еднократна амнистия на очевидни нарушения, за да бъдат регистрирани частните колекции. И уточнява, че по същия начин и по същите причини е направена подобна амнистия и в Италия, но много по-отдавна – през 20-те и 30-те години на ХХ век, по времето на Мусолини:
„Там има огромни по обем частни колекции на благородници, търговци, наследници на папи и кардинали… Дадени са им били 4 или 6 години да си обявят колекциите пред тогавашното Министерство на културата и да ги регистрират. Оттогава насам всяка промяна в тези колекции – увеличение или намаляване, се отбелязва в регистрите. Италианците започват да правят дигитализацията на културното си наследство в началото на 80-те години, а в съвременния им цифров вариант със снимки и всичко – от 2001 г.“.
В дирекцията им Културно наследство, която поддържа регистрите, работят над 1700 души, а в звеното на карабинерите, което се занимава с този вид престъпления, са около 340 души – посочва началникът на четиримата служители в сектор „Културно-исторически ценности“ при ГДНП. Тяхното звено е разделено на три сектора: „Археологическо културно наследство“ – то се занимава с всички предмети и обекти, създадени до 1400 г. С артефактите, датиращи от 1400 г. до момента, се занимава така наречения сектор „Антиквариат“. И има един трети IT сектор, който се занимава само с база данни. Те са около 15 човека – въвеждат данни и правят справки в електронния регистър за издирвани културни ценности.
Кражбите на картини намаляват
Въпреки това кражбите на изкуство у нас намаляват. От пика на престъпността през втората половина на 90-те години докъм 2003-2004 г. са се случвали доста повече кражби на икони, отколкото на картини. През 1999 г. са откраднати 423 икони и 207 картини – в общо 204 кражби. През 2001 г. е имало 324 кражби, в които са отнети незаконно 258 картини и 766 икони. През 2012 г. кражбите са 138. През 2017-а тези посегателства са били 82, а през 2018 г. – 60.
Сред случаите на разкрити и върнати произведения, които инспектор Папалезов си спомня с особено удоволствие, са издирените картини на Никола Танев, откраднати от НХГ. Или патронната икона на Свети Козма и Дамян от Кукленския манастир. Тя 150 години е била обект на молитвите на монасите и вярващите, докато един ден е открадната. Полицаите я намират и връщат в манастира 15 години по-късно – благодарение на електронния регистър.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни