През юни, 2001 година, Константин Петров, имигрант от Естония, започва работа като електротехник в ресторанта "Прозорци над света". Заведението е на върха на северната кула на Световния Търговски център. Получава малък офис без мебелировка и първата му работа е да си направи малка етажерка, закрепяйки стоманена плоча към откритата арматура на сградата. Ляга върху нея и се снима, после праща фотоса на свой приятел с хвалба - "Няма да падне, освен ако цялата сграда не се срине", пише в последния си брой списание New Yorker.

Петров работел нощна смяна, което му харесвало по две причини - имал дневна работа и голяма любов към фотографията. Работата нощем му давала възможност необезпокоявано да снима вътрешността на кулите. През лятото на 2001 г. заснел хиляди дигитални снимки на маси, офиси, кухненски прибори, стълбища, асансьори. Много от снимките са под оранжевата светлина на изгряващото над Манхатън слънце, с цялата красота на големия град за фон.

Това лято документалистът Ерик Нелсън се опитвал да завърши филм, наречен "9/10: Последните часове" за Нешънъл Джиографик. Световният търговски център е едно от най-сниманите места на света дори преди атаките на 11-ти септември и е лесно да се намерят хиляди фотоси отвън. Но не и на интериора. Нелсън бил на косъм да се откаже от проекта, когато един от асистентите му открил колекцията на Петров в малък естонски сайт за споделяне на снимки, наречен "Фотки".

Нелсън бил в екстаз. Снимките на Петров се оказали истинско съкровище - не само заради рядкостта си, а и защото всъщност били много добри. В някакъв смисъл - банални. Ежедневни, прости обекти, но заснети майсторски, без присъствието на хора, заради работната смяна на Петров, сякаш обляни в предзнаменователен сумрак.

Тези снимки ви представяме тук:

Историята обаче продължава. Нелсън се опитал да издири Петров, но следата изчезвала някъде след 2002 г. В крайна сметка се свързал със създателя на "Фотки", естонецът Дмитри Дон. Дон, програмист по професия, имигрирал в Ню Йорк през 1995 г., и там създал "Фотки", за да споделя снимки с близките си в родината. Това било преди времето на Фейсбук, Инстаграм, Туитър. Никой тогава не обърнал внимание на идеята му - защо някой би споделял публично снимки в интернет? Има имейл за пращане, това стига. В крайна сметка парите му свършили, нямал перспективи и се прибрал в Талин.

Оказало се обаче, че Дон не просто може да даде информация за Петров - двамата били приятели от детинство, и Дон го убедил да имигрира в САЩ. Тогава били на 22 и на 25 години, и Петров, който като тийнейджър продавал кутии за хакване на тв сигнал от Финландия, започнал работа като електротехник. Скоро се сдобил с лиценз, студентска виза, а накрая и зелена карта - чрез брак.

Всички били много впечатлени, когато започнал работа в Световния търговски център. На 11 септември сутринта смяната на Петров свършила в 8 часа. За разлика от друг път, не останал да пие кафе с персонала. Когато първият самолет се ударил в сградата, той тъкмо излизал от паркинга. Видял само падащите парчета и се обадил на приятелите си в ресторанта като се прибрал. Чул ги за последен път.

Петров имал още едно хоби - моторите, което Нелсън забелязал в снимките му. Приятелят му Дон разказва, че година по-късно, докато задминавал с бясна скорост полицейска кола, Петров паднал и загинал на място. 

"Това е голям урок за всички нас" казва Дон. "Трябва да снимаме сега това, което имаме".

Публикуваме материала от списание New Yorker със съкращения.