Замалко да изпадна в религиозен екстаз, като научих, че на пазара вече са най-новите православни аксесоари и приложения за Айфон 6.

Представих си на Райските двери:

- Заповядайте. Само един въпрос - с какъв телефон разполага(х)те?
- Нокиа с фенерче. Ама... такова, в момента не я нося. Защо? – смотолевя душата ви.
- Съжаляваме, не сте за тука... Марш в ада, гнидо необорудвана!

Тогава се сетих, че нямам Айфон 6 и реших да не изпадам в религиозен екстаз.

Разбира се, че нямам нищо против хората с Айфон или Ферари – въобще не говоря за това... Просто се замислих колко много бизнеси, колко индустрии съществуват и колко милиарди се наливат, за да сме именно това, което сме. Че и да вървим надолу. Да ни побутват към хедонизъм, към себелюбие и егоцентризъм. Към гъделичкане на „аз”-а под сякакви форми, докато той лежи и мърка доволно като котарак с наднормено тегло.

Тези дни една много важна за мен малка госпожица ме осветли с възхищение как новият модел пий-й-п (реклама) е направен така, че да можеш да си водиш разговор с него. Казваш нещо и ти отговаря смислено. Завързвате диалог.

- Здрасти, как се казваш?
- Едикак си.
- Коя зодия си?
- Тая.
- Имаш ли деца?
- Не.
- Защо?
- Защото не искам.

Ето такъв разговор провела моята госпожичка. Стана ми ужасно тъжно не за нея - защото тя е просто едно дете, - а за този, който се е сетил да го изобрети. Не да звъннеш на някого по телефона, за да се чуете, а да си говориш с телефона. Да не можеш да купиш едно шише мастика и да отидеш у приятели, ако щете - не че това е най-здравословното за прекарване на вечерта... Колко трябва да сме го закъсали, за да говорим не по, а с телефона си.

За специалните камери, произведени за селфи, сега няма да казвам какво мисля, защото няма да ви хареса. Особено, ако сте манекенка. Подозирам, че и да не сте, пак няма да ви хареса.

Друга истина е, че не обичам хората да миришат на тор. Защо... Де да знам – щото съм префъцунен, щото живея в този град от съвсем млад, щото в средите ми никой не мирише на тор, щото така... Всъщност и на пръч не обичам, не само на тор. Но си мисля как  преди някакви си 100 години хората преобладаващо са миришели така. Външността им е миришела на тор, но какво са имали отвътре... Какви индустрии са били създадени, за да прахосват „бисерите” на душата им, образно казано. Абе как изобщо са я карали тия, луди ли са?!

Луди сме ние.

Живели са без сериали, без... каква беше онази тв оферта, дето, ако си платиш, може да гледаш атентата срещу Доган една седмица преди да се е случил. Без смартфон, който постепенно – щом веднъж се е научил да си приказва, вервайте - все някой ден ще му станеш излишен. Ще почне да си приказва сам. Е, как са живели, какво са имали?

Имали са общуване. С жената, с децата, с престарелия патриарх/матриарх на семейството. Всички край синията. После лягане в мир и тишина. После може би правене на нови деца, които може би няма да бъдат убити в зародиш заради кариерата или ипотеката, или колата на лизинг.

Не съм идиот да връщам развитието назад, мисля с какво са ни полезни развитите индустрии.

Да се замислим – за кои наши прекрасни черти е създадена порно индустрията например. Да ги стимулира и подстрекава?

А тя явно добре върви, щом и музикалната се опитва да се влее в нея, като гледаш Майли. 

И като сме на тема шоубизнес, гледах един католически падре на една венчавка. Младите чакат напрегнато, той помълча, помълча, да вдигне градуса у фенската маса, излезе, пък като изцепи едно парче... Ама така пя – с чувство!

Викам си – аз ли съвсем изтрещях?! Това не беше ли тайнство, което изправя пред Бога двама души, причастява ги и им позволява от днес да се слеят в една плът и да продължават с тайните неща като зачатието. Не – дядо поп днеска е на участие (както обичат да казват нашите певачки). Участие е, когато те е срам да кажеш „концерт”, щото то не е – най-често е ангажимент в кръчма или клубче.

 
Post by Hanspeter Matzen.

Много добър иначе! Явно това му е талантът. Викам си - добре, че не е от Олимпийски надежди - кой знае какво щеше да им направи... Накрая "публиката" ръкопляска. За момент дори се шашнах да не вземе да направи стейдж дайвинг - онова, дето звездата се мята в народа и той я понася на ръце, често захващайки несъвсем благочестиво чаркове от тялото...

Това не са ми сегашни притеснения. Например сещам се как едно време по панаирите имаше едни боксови круши. Радостта на селските бекове шкембелии, собственици на ей такива юмруци. Млатиш колкото имаш сила и си най-важният бек. Непонятно забавление – каква радост е да млатиш? 

Сигурно сте забелязали, че във Фейсбук вече има гейски емотиконки. Папката е кръстена „Прайд”, както е култовият берлински парад. Такива герои има и във филмчета като „Шрек”, и не само. Защо? Какво иска да каже този, който ги е заложил за детската аудитория, която се предполага, че е таргет и на емотиконките, и на филмите.

Всеки има изконното право да печели пари. За да си купи Айфон и да го брандира с красив кръст, който всъщност е мястото на зверски мъки за един Богочовек. Или да ги дари на бедните - негова си работа. А ние възползваме ли се от нашето изконно право - да преценяваме и пресяваме чрез филтъра на сърцето, съвестта и душата?