Признаването от страна на държавния глава на САЩ Доналд Тръмп на израелския суверенитет над Голанските възвишения е важен сигнал за сирийците, иранците и палестинците, твърди авторът на германския национален всекидневник "Ди Велт" Клеменс Вергин. Колко още войни срещу Израел трябва да загубят арабските държави, преди да престанат да претендират за тази област? Но някои умни глави в Европа твърдят, че чрез признаването на анексията на Голанските възвишения САЩ правят опит да оправдаят присъединяването на Кримския полуостров към Русия. Тези хора авторът на статията определя като „глупаци“.

Доналд Тръмп отново премести координатите на американската политика за Близкия изток – той призна Голанските възвишения като част от Израел. В отговор избухна цяла буря от протести. Някои смятат, че американците без никакви реципрочни отстъпки са „изпуснали от ръце“ важен обект от преговорите. Други виждат грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за разрешаване на конфликта в Близкия изток. И някои умни глави в Европа, например бившият външен министър на Швеция Карл Билд, дори заявяват, че американците практически оправдават руското анексиране на Крим със своите стъпки, пише Вергин.

Във всеки случай това е голямо преувеличение и само тези, които ги мързи да мислят, може да твърдят подобно нещо. Изявлението на Билд е теза, която активно се насърчава от руските тролове в социалните мрежи. В същото време Крим и Голанските възвишения са диаметрално противоположни неща. Украйна предостави на Русия широк и дългосрочен достъп до стратегически важното пристанище на Черно море в Крим и все пак без никаква причина или провокация бе атакувана от руснаците. След това Русия проведе незаконен референдум, за да оправдае присъединяването на Крим. Фактът, че част от Голанските възвишения сега е в ръцете на Израел, е резултат от съвсем различни причини. Той е последица от няколко агресивни арабски войни срещу Израел, в които Голанските възвишения постоянно бяха използвани за нахлуване на израелска земя. Става въпрос за Шестдневната война от 1967 г., когато израелската армия зае Голанските възвишения. С това действие израелците предотвратиха мащабна атака на арабските армии. От гледна точка на международното право това беше напълно легитимна отбранителна дейност, насочена срещу агресията на другата страна, която трябваше да започне през следващите дни. В това се състои разликата: руското анексиране на Крим е резултат от завоевателната война на Русия. А завземането на Голанските възвишения от Израел е резултат от няколко арабски завоевателни войни.

И възниква справедлив въпрос: колко още войни с Израел трябва да разгърнат и да загубят арабските държави, преди да престанат да претендират, че тази територия е загубена по време на тези войни? Основополагащата Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН, която всички сега обичат да цитират, не отговаря на този въпрос. Това, което тя предвижда, е по-скоро паралелно действие. Там се говори за връщането на окупираните територии (в английската версия на резолюцията това е относително неясно понятие поради липсата на определителен член) в замяна на „справедлив и траен мир“, който включва „уважение и признаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всяка държава“ в тази област и правото на гражданите на всяка една страна да живеят в мир в рамките на сигурни и признати граници, без да бъдат заплашвани".

Резолюция 242 беше приета през 1967 г., а през 1973 г. арабските държави отново нападнаха Израел и почти бяха принудени да паднат на колене. След някои териториални загуби в началото на войната, включително и на север, израелците все още успяват да държат стратегически важните Голански възвишения. Едва след тази нова агресивна война израелците законно анексират част от Голаните. Това се случва през 1981 година. Т.е. израелската страна отговори на нарушението на арабите на Резолюция 242 със свои нарушения на документа. Този, който сега е възмутен от признаването от американците на тази реалност, трябва отново да се обърне към историята.

Да, Тръмп наистина значително измести американската позиция и по този начин постави под въпрос статуквото. Но защо винаги само иранци, сирийци и „Хизбула“ имат право да променят статуквото на сирийско-израелската граница? Сирия пусна смъртоносния враг на Израел на своята територия и позволи на Техеран да създаде военни позиции на пряка дистанция от израелската граница. „Хизбула“ също действа в сирийската част на Голанските възвишения. И това е много по-решителна мярка от чисто символичния акт, планиран от Тръмп. Иран продължава неуморно да потвърждава целта си за пълно унищожаване на еврейската държава и винаги се противопоставя на всякакви опити за мирно уреждане в региона, включително с палестинците. С помощта на Техеран Асад успя да превърне Сирия в един вид васална на Иран държава. Докато влиянието на Техеран продължава, е трудно да си представим, че Сирия ще постигне мирно споразумение с Израел. В сравнение с тези фактори в сирийско-израелските отношения признаването от САЩ на суверенитета на Израел над Голаните е само малка стъпка в историята.

Мир в замяна на територия? Ако след 20 или 30 години се стигне до нови мирни преговори между Израел и Сирия, то те със сигурност ще се провалят не поради признанието на САЩ на израелския суверенитет над Голаните. Най-трудно ще бъде да се постигне мнозинство в Кнесета, когато се гласува за отмяната на Закона за анексирането. Именно за тази перспектива много израелски премиери намекваха по време на тайните преговори със Сирия преди началото на гражданската война в страната. Ако в бъдеще и двете страни наистина се споразумеят за обмен на мир за териториите, тогава американците няма да оспорят тези решения, въпреки че сега признават израелския суверенитет над Голанските възвишения.

Всъщност признаването от страна на Тръмп на този суверенитет изпраща важен сигнал и за сирийците, и за палестинците: времето не играе за вас и светът няма да чака вечно да се избавите от вашия израелски комплекс. 

Статията препечатваме от "Фокус".