Представете си свят, в който днес ви има, а утре ви няма. Или поне ви няма там, където над 2 милиарда души споделят свои мисли, притеснения и мечти, а именно във Facebook. А там ви няма, защото най-голямата социална мрежа ви заличава по собствена преценка и без да ви се обяснява.

Това не е хипотетичен сценарий, а реален казус с българско участие. Преди седмица Мартин Карбовски съобщи, че Facebook е изтрил четири негови страници с над 450 000 последователи. По думите му последната публикация, споделена на тези страници преди изтриването им, е статия за Цветан Цветанов от англоезична медия. Той твърди, че тази публикация и друга, свързана с песен на британската рок група Supertramp, са били докладвани и Facebook е поискал те да бъдат изтрити. Няколко дни по-късно Facebook върна официалния профил на Карбовски с над 280 000 последователи.

Случаят е важен не защото в него е замесен журналист. Най-малкото Карбовски не е нито първият човек с изтрити страници във Facebook, нито пък ще бъде последният. Казусът заслужава вниманието ни, защото илюстрира колко плаващи са границите на свободата на словото в епохата на интернет и социалните мрежи.

Свободата на словото неслучайно е чувствителна тема от векове – просто тя прави възможен ефективния обмен на знания и гледни точки, които пък правят възможен колективния ни напредък. Основната разлика с миналото е, че днес дебатите за свободата на словото приемат нови измерения.

От една страна, дебатите вече са глобални, но това не премахва локалните нюанси. От друга страна, през XXI век параметрите на свободата на словото зависят от икономическите и политическите интереси на технологични корпорации, които могат да въздействат пряко на обществените дискусии чрез своите алгоритми. Тази безпрецедентна ситуация се усложнява допълнително от това, че дори тези компании да имат добри намерения, те няма как да предвидят всички последствия от своите действия.

Бизнес и политкоректност

Нека бъда максимално ясен от самото начало: аз използвам Facebook от близо десетилетие и смятам, че той и други социални мрежи предлагат уникални възможности за общуване и информиране по всяко време в практически всяка точка на земното кълбо. Знам колко ценни са тези платформи за занимаващите се с журналистика, образование, музика, литература, кино и други творчески професии. Те са от полза и за всеки, който работи на свободна практика или за чуждестранна компания или гради семеен бизнес.

Както с всяка друга технология, ползите от платформи като Facebook, Twitter и YouTube имат цена.

Подобно на много други компании днес Facebook генерира приходи основно от реклама. Този бизнес модел поставя платформата в особено положение: тя хем иска да свързва хората и да държи вниманието им колкото се може по-дълго, хем трябва да контролира обмена на информация, за да се придържа към определени закони и морални норми. Така съвсем естествено се появяват проблеми с опазването на личните данни на потребителите и такива, засягащи публикуването на определен тип съдържание.

В този контекст публичните лица са едновременно златна мина и потенциална опасност за Facebook.

Собствениците и акционерите на Facebook имат интерес тези хора да споделят статии, снимки и видеа, защото така карат хилядите си последователи да прекарват повече време там и правят платформата по-привлекателна за рекламодателите. В същото време Facebook се стреми да се представя като източник на позитивни, а не на негативни емоции. Когато някоя публична фигура сподели мнението си по чувствителна тема или използва език, който може да бъде счетен за агресивен или вулгарен, Facebook трябва да прецени дали да позволи свободното разпространение на публикацията, или да го спре в зародиш, като изтрие нея, а евентуално и цялата страница.

В повечето случаи Facebook обръща специално внимание на дадена публикация по сигнал на потребители. Опцията да докладваш език на омразата или подклаждане към насилие има редица позитиви, но може и да бъде експлоатирана от политически партии, компании или отделни хора с по-дълбоки джобове.

Като всеки бизнес Facebook действа с мисъл най-вече за своите клиенти и приходи. Както пише Борислав Кръстев, понеже никъде не предлагат безплатен обяд, всички ние, които използваме Facebook, сме не само или основно потребители на платформата, а нейният продукт. На този фон границите на свободата на словото се преначертават според бизнес нуждите и целите на компанията, а не според естеството на дадено мнение и начина на изразяването му.

Глобални платформи, локални нюанси

Отделните държави регулират свободата на словото със свои закони. Немалка част от тях се придържат и към международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека. Но как се регулира свободата на словото в глобална платформа, която е едновременно навсякъде и никъде?

Да оставим настрана юридическия аспект. Пак остават два големи въпроса.

Първо, как се регулира свободата на словото в платформа, която се използва от милиарди хора с различни култури, ценностни системи и политически и религиозни убеждения? И второ, кой всъщност регулира свободата на словото – екипът на платформата или разработени от него алгоритми? Тези два въпроса са ключови в дебатите за свободата на словото във време, в което сивото все по-често измества черното и бялото.

Алгоритмите вършат отлична работа, когато става въпрос за явления, които се поддават на математически изчисления или друга форма на обективен анализ. Поне засега те не могат да отсяват нюансите в емоциите, вплетени в писменото слово. Това ги прави безсилни пред метафората, иронията и други стилистични похвати, чиято употреба е свързана с историята, културата и политическата обстановка в страната, в която се намираме.

Резултатът: компания, чиито собственици и служители имат свои виждания и ценности, е в позицията да решава кога милиарди хора с различни от техните виждания и ценности имат правото да говорят и кога нямат това право.

Тъй като алгоритмите не вършат работа, Facebook трябва да намери начин подобни решения да се вземат само и единствено от човешки същества. Този подход е оптимален на хартия, но неприложим на практика, защото всички ние генерираме тонове съдържание не просто всеки ден, а всеки час.

Преди да вземе мерки, Facebook трябва да анализира нюансите на публикацията. За целта компанията се нуждае от преводачи, но този процес може да се проточи с дни или седмици. За да не губи време и за да се презастрахова, компанията просто сваля потенциално опасни публикации и страници. Така обаче може да премахне публикации и страници, които спазват добрия тон или предлагат по-различна гледна точка с помощта на метафори и други стилистични средства.

Имаше такъв

Дебатите за свободата на словото в социалните мрежи не засягат единствено журналистите, активистите за човешки права и политиците. През миналата седмица Facebook свали и официалната страница на българската версия на най-големия портал за безплатно образование в света – Khan Academy. Впоследствие страницата на Кан академия България беше възстановена, но екипът все още не знае каква е причината за временното изтриване.

Когато говорим за свободата на словото, принципите и обменът на идеи са по-важни от личните пристрастия. Също толкова важно е да говорим и да отстояваме правата си, а не да ги приемаме за даденост. Достатъчно е да си припомним есето „Имаше такъв“ на Георги Марков.

В него Марков разказва за любопитното и доста поучително преживяване на свой приятел. Дисидентът помолил приятеля си да види дали ще намери някоя от пиесите на чешкия писател и драматург Павел Кохоут в някоя антикварна книжарница в Прага.

Когато продавачът в една книжарница заявил, че няма такъв автор, приятелят на Марков отбелязал, че Кохоут бил популярен драматург. Тогава книжарят отговорил:

„Имаше такъв, но сега го няма и никога не го е имало!“

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".