В Нова телевизия тече чистка. Известни журналисти, които са лица на тази телевизия, са освободени или са под натиск да напуснат.

Формално погледнато, това не е нито цензура, нито посегателство върху свободата на словото. Реално погледнато обаче, то е точно това.

Има ли право собственикът на частна медия да решава с кого да работи? Безспорно.

Неограничено ли е обаче това право? В развитите демокрации и пазарни икономики не е. В България очевидно е.

Медиите, независимо дали са държавни или частни, никога не принадлежат само на юридическите си собственици. Те са и на публиката си. Защото са обществено благо. Те осигуряват жизнено важна обществена “услуга”, отговаряща на правото на гражданите да бъдат информирани. Произволът на собствениците им е произвол спрямо публиката, не само спрямо журналистите.

Едно е да имаш пицария или автомивка и да ги закриеш или да им смениш персонала. Друго е да имаш, да речем, електроцентрала или болница. Поради зависимостта на обществото от втория вид дейности то обикновено в някаква степен ги регулира, т.е. ограничава правата на собственика. Обществата и държавите, включитечно и вътре в ЕС, се различават по това как регулират жизненоважните за обществото дейности. Медиите, независимо дали са частни или публични, са сред тях. Те са, образно казано, сетивата, нервната система на обществото. Обществото е невъзможно без общуването на макрониво, което медиите осигуряват.

Откакто има медии, теориите за тях се разделят на две групи. Първата ги разглежда като средства на елита да формира масата (Уолтър Липман в "Общественото мнение", цялата американска школа на бихейвиористите, Едуард Бернайс, бащата на теорията за пропагандата, Владимир Илич Ленин в програмната статия на нелегалната “Искра” - вестникът е “колективен агитатор, пропагандист и организатор”).

Втората разглежда медиите като среда (medium – лат.), в която при демокрацията протичат обществените дебати при общоприети правила (Джон Дюи, Маршал Маклуън, Джеймс Кери).

Когато на 18 април 1896 година поема издаването на “Ню Йорк таймс”, Адолф Саймън Окс формулира знаменитото кредо на вестника в скромно антрефиле, озаглавено “Бизнес съобщение” на 4-та страница:

"Моята искрена цел ще бъде… да давам новините безпристрастно, без страх и в ничия услуга." (without fear or favor)

Какво е накарало сина на германски имигранти от еврейски произход сам да се натовари с това трудно задължение, след като е взел назаем колосалната тогава сума от $75 000, за да купи губещото издание? Очевидно от самия му текст – дългът на журналиста, чието изпълнение поражда доверието на публиката – главния капитал на медиите.

Ако обществото наистина иска неговите медии да бъдат среда за свободни дебати, то намира начин да охранява независимостта на журналистите, да гарантира, че те ще работят “без страх и в ничия услуга”, неограничавани от политически или корпоративен интерес.

Ако обществото е безразлично към качеството на информацията и на обществените дебати, то не охранява свободата и сигурността на журналистите и приема, че те по дефиниция са наемници, които работят под непрекъснат страх и в нечия услуга и че особено в частните медии това е главното правило на играта.

Мисля, че България принадлежи към втория вид общества и случващото се в Нова тв е последната проява на това състояние на нещата.

Чистката там би била невъзможна, ако имахме законодателство, което да защитава журналистите, а чрез тях и публиката от политически или корпоративен произвол, от превръщането на средата в средство и от завладяването на общественото благо от частни интереси.

Чистката би била невъзможна и ако имаше достатъчно силни медийни синдикати, които да защитават правата и свободата на журналистите и оттам – правото на гражданите да бъдат информирани “без страх и в ничия услуга”.

Нищо от това в България не съществува. Медийното законодателство, доколкото го има у нас, е писано от политици и олигарси, включително в медийния сектор. Силните медийни синдикати бяха едно от нещата, което посткомунистическият политически и бизнес елит успешно предотврати.

Затова забравете, че Нова ще бъде част от средата. Тя минава в арсенала от средства и всички, които пречат на това, си отиват.

Текстът от блога на автора.