"Обличат сина ми в костюм на Путин и го изнасилват". Как да не повярваш?!

Ирина Бергсет, сгушена между хладилник и масичка в тясна, невзрачна кухня, говори без да спира. Журналист от малка интернет телевизия й налива чай. Мълчи. Жената до нея възпълна, руса, кима одобрително, намесва се само два пъти, за да допълни дългия час и 17 минути страшен разказ на Ирина.

„Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от държавното устройство на страната. На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам. Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги „пускат“ на съседите“, нарежда Ирина.

Разказът й е ужасен. За нечуван морален упадък на Норвегия, най-богатата страна на света, с най-задоволеното население. Потърсих и открих още много материали. Тя говореше и за други европейски държави и САЩ – за масово морално деградиране, за кръвосмешения, зоофилия, изнасилвания и др. 

Освен нея и други руснаци, пак обикновени хора, се включваха с разкази я за Франция, я за Германия, за да потвърдят думите на Ирина. Те също като нея – обикновени хора, разказваха страшни истории...

Ювенальная юстиция

Натрапчив в общия хор бе терминът „Ювенальная юстиция“, с който се квалифицираха нормите, които узаконяваха извращенията с деца на Запад, тяхното масово отнемане от социалните и даването им на извратеняци.

Тъмното съмнение се промъкна, почти го почувствах. Може би наистина е вярно, че богатият живот на Запада го води към неописуем морален упадък. Бях готов да повярвам. Бога ми бях повярвал. Та за какво й е на тая жена да лъже?! Няма как такива лъжи да бъдат измислени от човек! От едни обикновени хора.

Намерих информация в този дух дори на български език. Седяха в невзрачни блогове, сайтове, не бяха на страниците на лъскавите медии. Бяха като скрита тайна. Като неприятна истина завряна в ъгъла на общественото внимание, достояние само на онези, които имаме за смахнати.

И тогава попаднах на опровержение. „Ирина Бергсет - безумная лживая дама (нуждается в лечении)„. Един руснак, седнал на фотьойла си в хола, оборваше дума по дума казаното от Ирина. Свидетелстваше от Норвегия.

Всъщност сгушената в ъгъла до хладилника дама, е широко известна в Русия. Най-настойчивият й промоутър е самият „Правда“, бившият топ официоз на СССР, днес просто сайт, но все пак с дебели връзки в Кремъл. Омбудсманът на Русия Павел Астахов се беше заел с нейния случай. Россия 24, ТАСС, Риа Новости, разказваха за Ирина и нейната страшна история. Как Норвегия й отнела Миша и го присъдила на бившия й съпруг – педофил. Тя участва в телевизионни програми, шоута и все така говори без да спира, без да се замисли.

Позорът на Путин

Ирина играе основна роля в мащабната пропагандна кампания, която Кремъл води срещу Запада. Основен мотив на кампанията е чудовищният морален упадък на Запада. Неговият пик беше през 2013 г., стотици хиляди, дори милиони материали на руски говорят само това.

На твърденията дори Владимир Путин дава неколкократно рамо. На 19 септември 2013-а от трибуната на международната среща „Клуб Валдай“ президентът заявява: 

„Крайностите на политкоректността водят до това, че сериозно се говори за регистрация на партия, поставила си за цел пропагандата на педофилията“. 

Путин говори за Холандия. Дори месеци по-рано (9 април 2013 г.) говори за същото пред самия премиер на Холандия Марк Рюте, на брифинг след среща между двамата, подразнен от бележките на Рюте по отношение третирането на хомосексуалистите в Руската Федерация.

Норвежки джендъри, родни глупендъри

Руски журналисти проверят твърденията на Путин и установяват, че те са неверни. 

„От къде Путин взе тази нелепост за партията на педофилите“, пита Максим Саморуков от repoublic.ru - „На президента на страната не отива да се позори на международни срещи, разказвайки сериозно измислиците на маргинални блогъри“, продължава той. 

Холандската „Партия на любовта, разнообразието и свободата“ (ПЛРС) е основана през 2006 г., има трима членове, опитва се да се регистрира за избори, но успява да събере едва 100 от необходимите 500 подписа. Тя се бори децата от 12-годишна възраст да имат право да правят секс, да гласуват, да играят комар, да избират къде да живеят и др. Един от членовете й е разследван за педофилия и така тя става широко известна като „Педофилската партия“. Иначе партията се бори и за излизане на Холандия от НАТО, за повече екология и др. 

През май 2006-а 82% от запитаните холандци настояват правителството да забрани организацията. Това обаче в традиционните западно-европейски цивилизации е работа на съда. А в Холандия съдът решава, че ПЛРС има право на „свобода на словото, свобода на събранията“. Водещата фигура в партията е Мартин Утенбогард, касиер на една друга открита педофилска организация - „Асоциация Мартин“, която от своя страна е забранена през 2013 г. от съда, а обжалването пред Европейския съд по правата на човека потвърждава две години по-късно решението на холандските магистрати.

Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има

Всички тези събития се развиват на фона на яростна обществена реакция. Организации завеждат съдебни дела, медиите ги преследват и следят всяка тяхна стъпка. Педофилските активисти са нападани и обиждани на улицата от гневни холандци. Редовно трошат прозорците на домовете им, звънците, пишат обиди по стените.

Свободата на словото е свещен принцип в една законова демокрация. С малки изключения (като например проповядването на нацистката идеология) в Западна Европа, законът не те преследва, а те защитава. Това позволява на такива патологични случаи, като педофилските организации на Холандия (и не само там), да са публични години наред и с големи трудности да бъдат забранявани от съда или разбивани от полицията.

Тънкият момент

И тук е тънкият момент, който използва пропагандата на Москва. Путин и сие хиперболизират едни маргинални организации, които обществото на запад категорично отхвърля и слага етикета на тяхната патология върху цели народи на Западна Европа и Северна Америка. Защото в Русия не е позволено да се пропагандира педофилията. И също така свободата на словото не е свещен принцип, а враг номер едно на властта. Както е при всяка диктатура.

Но какво печели едно общество, ако му е забранено да говори по всички теми, дори за най-отвратителните? Всъщност губи. Губи и сигурност. Защото, ако извратеняците мълчат и се крият, това не означава, че ги няма. А говорейки те се разкриват, позволяват да бъдат идентифицирани, както за обществото, така и за медиите и за правораздавателните органи. А те работят. 

Пропагандата на Москва обаче постепенно преля и в България. От маргиналните блогове, материалите, странно, започнаха да се появяват в традиционни медии. 

Темата например за това как на Запад легализирали кръвосмешението е буквално копирана от руските източници с линковете. Само е преведена и леко допълнена тук-там. По моята преценка само тази тема облъчи стотици хиляди у нас. В същото време, кръвосмешението е легално в Русия. От 1922-а насам не се преследват каквито и да е сексуални контакти вътре в семейството. Само браковете са забранени. Такава е практиката и във Франция, и Испания и др.

Възможно ли е

Затова, когато чух, че през май 2018 г. от bTV правят голям материал за масовото отнемане на деца в Норвегия веднага се досетих, че в най-голямата българска телевизия, някой е бил поразен, като мен, от тъмните пипала на съмнението, но не си е направил труда да проучи. Всъщност оказа се по-лошо.

Стратегията за детето: Защо сме срещу нея?

Бе разказана историята на няколко български семейства с отнети деца в Норвегия и извадени твърдения, според които излиза, че 37% от децата в тази държава са принудително отнемани от държавата. Удивително е, че явно никой от екипа не е спрял за момент, за да помислили: възможно ли е такава огромна част от децата в Норвегия да бъдат отнемани от семействата им.

Наистина Норвегия е страна, в която отношението към децата се следи строго. Намесата на държавата е внушителна. И случаите на отнемане са много. В самата държава има широк дебат по темата. Много често засегнати са емигранти, тъй като не са запознати и не са свикнали с порядките в страната. Например да не удрят и да не тормозят своите деца и др. 

BBC прави няколко репортажа по темата, но журналистите от медията не твърдят, че става дума за масово отнемане на деца. Всъщност статистиката на самата служба „Барневерн“ показва, че 1% от децата в Норвегия са принудително отделени от биологичните им родители. Това е 37 пъти по-малко от твърденията на българския репортаж. 

Изглежда сякаш „Барневерн“ се занимава само с отнемането на деца. Всъщност службата се грижи за над 1100 детски градини, осигурява обучение и финансова помощ на родители, деца и много други услуги. В репортажите, позицията на социалните или напълно липсва или е твърде оскъдна.

Елементарно

Последният материал на телевизията по темата е на Мартин Карбовски. Маститият „журналист“ сяда в едно заведение с един човек и прави „големия материал“. Без да се обърне към (в случая) холандската закрила на детето, без да потърси информация от роднините на избягалата от бащата майка (по-късно починала), без да потърси решенията на холандския съд, където са изложени основанията за отнемане на детето от бащата Николай. Това е елементарна журналистика. 

Борисов: Национална стратегия за детето 2019-2030 г. няма

Но именно на тази оскъдна информация Карбовски опира своите анти-западни проповеди. Цитирам: 

"Докато се възхищаваме пред западните демокрации, законност и визионерство, западът не ни смята за хора. В такива уж частни случаи прозира българското и държавното и човешко безсилие пред могъщия Запад пред който нито законите ни, нито човеците ни значат нещо". 

Карбовски буквално слага в устата на бащата твърдението, че в Холандия има целенасочена програма за отнемане на деца от Източноевропейски държави и даването им на холандски гей двойки.

Това не е журналистика, а лъжлива и манипулативна пропаганда, московска. Карбовски се явява като един от лидерите на тази кампания, освен от екрана на телевизията - и от страниците на Lentata.com и от своя фейсбук профил.

В кампанията, която цели да представи Запада като море от извращения, се включват не само множество медии, но и български политици. Така например миналата година Красимир Каракачанов изведнъж изригна срещу „скандалните опити за легализиране на педофилията от ООН“. 

Щеше да е смешно

Щеше да е смешно, ако същият не беше военен министър, вицепремиер, лидер на една от големите политически партии. Мигновено в негова защита се обявява друг агент на ДС - Александър Урумов, който се изявява като евангелски пастор, кандидат за евродепутат и борец срещу Стратегията за детето 2019-2030 и не на последно място – шеф на кабинета на военния министър. Изява Урумов намери в „Гласове“ на Явор Дачков.

Всъщност ООН никога не е имала намерение да легализира педофилията и това отклонение винаги е стояло и стои като патология в нейните документи. Твърдението е публикувано и на страниците на Bultimes, сайт който се прочу през 2016 г. с измислицата, че сме поканили турския президент Реджеп Ердоган на Шипка за 3 март, но не и Путин. Лъжата беше мигновено разпространена в България, Русия и дори предизвика мини дипломатически скандал.

Изборите минаха

Тази мощна кампания обаче даде резултат и то точно преди изборите. Истерията намери основи във факта, че Норвегия финансира Стратегията за детето. Хиляди родители се изплашиха, че с тази стратегия у нас ще бъдат приложени практиките за Норвегия, които са чували и срещали вече масово - отнемане на деца. Все пак bTV го каза! Колажът с данните на телевизията доби огромна популярност и във фейсбук. 

Успоредно с това в групата в социалната мрежа, в която се организираха протестите в срещу стратегията масово се разпространяват лъжите за повсеместната педофилия, кръвосмешение, извратеност на Запада, които съм посочил по горе. Стотици хиляди българи са видели манипулациите, фалшивите колажи, подвеждащи снимки, разпространявани често от тролове, подклаждащи към гняв, омраза и очевидното политическо решение в предстоящите европейски избори.

Църквата вижда в Националната стратегия за детето "изменчиви политически идеологии"

Изборите минаха и според мен кампанията на оклеветяване имаше успех, макар май и не такъв, какъвто им се искаше на кураторите.

Тежкият въпрос

Остава тежкият въпрос за състоянието на българските медии, разпространяващи фалшиви новини и руска пропаганда, подклаждащи омраза и откровени антизападни настроения в полза на определени политически партии и чужди сили. 111-то място на България по свобода на словото, на дъното в Европа, има пряко отношение към този проблем. 

Колко ли щеше да бъде трудно да се провери в Европейското бюро за борба с дезинформацията, руската дезинформация, за да се открият всички теми, по които пропагандата на Москва е всепоглъщащо активна у нас? Включително по темата за извратения Запад.

По нареждане на Борисов: спряха Стратегията за детето

Тази пропаганда е коварна. Може да прилъже всеки, който види обикновената Ирина Бергсет в нейната тясна кухничка, една обикновена жена, която... защо да лъже?! Всъщност маргинализирани са нейните изобличители. Онези честни руснаци, които нерядко във вреда на себе си, дори с опасност за живота си (над 100 журналисти убити за последните 19 години) се борят с умопомрачителните лъжи масово разпространявани от Москва, които държат в заблуждение милиони руснаци и... вече много българи.

Историята на Ирина, разбира се, стигна и в България. Присъства и в Групата срещу Стратегията. В самата Русия обаче, въпреки високата й трибуна, хиляди руснаци осъзнаха, че ги лъжат най-безцеремонно. Ключов се оказа клип на Бергсет от протест пред посолството на Норвегия в който тя заявява 

„Обличат сина ми в костюм на Путин и се нареждат да го изнасилват“. 

Тогава мнозина разбраха, че обикновената домакиня със страшните истории е просто една лъжкиня, промотирана от Кремъл.

*Иван Панчев е дългогодишен журналист, но се определя като "нов журналист". Казва, че е направил Dynamictv, "потресен от размера на заблудите".