Една от големите разлики между демокрация и диктатура е, че в демокрацията те преследват за действия, а не за думи. Например, в Лондон ще те арестуват за тероризъм, ако те хванат да вкарваш бомба в Тауъра. В диктатурата, обаче, ще те окошарят за тероризъм, защото си написал: „Мисля да свалям правителството, хаха...”

За тази си реплика един българин вече лежи, без да е хванат с бомба, за тероризъм. А значи - живеем в диктатура. Арестуват за думи, а не за действия. 

По-усложнен начин да кажем същото би бил: „В режим на диктатура онова, което вършиш на обществената арена, ти привлича криминално обвинение от страна на полицията или прокуратурата”. При една диктатура всичко, което се случва на обществената арена, може да се окаже криминално: статия, поема, песен, рецитал, плакат, реч. В Москва, след десетилетие и половина диктатура, вече арестуват хора за стоене на улицата с празен лист в ръка.

В България също живеем в първите месеци на диктатура и това променя всичко.

Например, как да възприема твърдението на зам.-министър Деница Сачева за публикувания от МОН документ, по силата на който ДАНС ще добие непрестанен достъп до цялата информация за всички учащи се в България - че този документ бил имал „обществен, а не полицейски характер”? Да не би ДАНС да се е пререгистрирала като НПО? Не е, разбира се. Просто се е превърнала в Държавната сигурност на днешния режим.

По силата на този документ, днешната ДС ще следи - предполага се, от „обществена гледна точка” - кой учащ какви ги върши. И какво ще прави с информацията? Нещо обществено? Няма. Ще превръща (вижте по-горе) обществени изяви в криминални такива. Както се случва при диктатурата.

След като Сачева ми отвори очите - вече знам каква е крайната цел на усилието на ДАНС/ДС да знае всичко и по всяко време за всички учащи. Целта е формиране на доноснически апарат, с помощта на който всяка дейност на обществената арена да бъде превърната в криминално деяние. Всеки да може да бъде арестуван за думите си, не за действията си.

Тъй като това съм го живял в първите три десетилетия от живота си, помня как се правеше. Споделям за онези, които не помнят или са предпочели да забравят. 

Целта на тоталното следене е всеки учащ да може да бъде превърнат в доносник. Да донася какво говорят съучениците му, родителите, техните приятели. Как изглежда това ли? Хващат някого с цигара коноп. Влачат го в РПУ. Преди униформените да започнат да го бият обаче се появява спасител. Един такъв чистичък, учтив, облечен в цивилен костюм, говори на „вие”. И предлага сделката: няма да те тикнем за три години в зандана, ако започнеш да споделяш с нас какво чуваш и от кого...

Най-важната цел са, разбира се, даскалите. Прекалено образованите - а повечето даскали, особено университетските, са такива - са схващани като особено опасни от всички диктатури. Та гореописаната сценка най-вероятно все по-често ще завършва с предложение провинилият се студент да започне да докладва на ДАНС/ДС какви ги говори еди-кой си на лекции. Казва ли нещо срещу правителството? Подкопава ли, да ползвам речника на прокуратурата, вярата на народа в институциите на властта? Всява ли съмнение в морала на милиционерите, прокурорите, министрите? 

Така стоят нещата при диктатурите. А при демокрациите, ще питате? На една демокрация не би й хрумнало да дава на контраразузнаването си възможността за тотално следене на цялата си младеж. Такъв казус не би възникнал изобщо, камо ли някой зам.-министър да обяснява, че следенето било имало обществен, а не полицейски характер.

Трябваше да стъпим в XXI век, за да си признаят мои студенти от втората половина на 80-те години, че след всяка моя лекция са се събирали и са се наговаряли да поемат риска да не ме натопят за онова, което съм говорил. Било е смело решение, всеки път. Защото, при една разгърната диктатура, към каквато са ни подкарали, положението е следното: ако си чул някой да говори против властта пред група хора, и ако някой от тях го е натопил, ти също се оказваш в ареста - защото не си топил и ти, пардон, не си проявил „достатъчно бдителност”.

Онези студенти бяха смели хора. Да видим, в близките месеци, какви ще са студентите, намиращи се под постоянния взор на днешната Държавна сигурност.

Май все пак ще се наложи да свалям властта, хаха...