Има такава пиеса от германския драматург Бартолд Брехт - "Страх и мизерия в Третия райх" от 1938 г. Тя разказва как постепенно фашизмът завзема всички области на живота, отравя и разрушава дори най-нормалните човешки отношения. При нас не можем да го наречем фашизъм. Тук верните думи са "корупция" и "наглост".

Въпреки всички доказателства за конфликт на интереси, въпреки нарушенията на закона и правилниците за раздаване на държавна субсидия, днешният служебен екип на Министерство на културата (МК) предпочете да не си взема беля на главата и остави проблемите в Националния филмов център (НФЦ) да се оправят от само себе си или от следващия екип на МК.

А министър Мартин Иванов имаше идеалния шанс да направи първата стъпка в посока на разбиването на схемата, наречена "НФЦ".

Да покаже, че така повече не може и не бива.

Да положи началото на края на традицията "Аз субсидия на тебе, ти субсидия на мене" в българското кино.

И да започне спазването на европейските закони, които именно в киното в момента са драстично пренебрегнати. А НФЦ е само една брънка от схемите в държавата, които си продължават, сякаш нищо не е било (последният случай е назначаването от ЦИК на същата избирателна комисия в полското градче Ленкница, където ДПС спечели 312 от 312 гласа по неведоми пътища).

Да се върнем на НФЦ. Ако в Клуб Z пишехме с мастило, щяхме да сме изписали няколко кофи (от големите) по този въпрос. Бяхме максимално обективни и представяхме доказателства. Ефект - нула. Но през последните дни отново се случиха и станаха видими няколко неща. Ще ги изброяваме и коментираме едновременно:

1. От оценъчните карти на третата извънредна сесия, при която Георги Чолаков издаде заповед да бъдат дадени 315 хиляди лева на собствената му "бивша" фирма, се вижда, че цялата художествена комисия е дала на проекта на "Геополи филм" най-високите оценки в графа "Признание на предишни поне две произведения на продуцента от зрителите, на международни фестивали и т. н." При положение, че Чолаков твърди с пяна на уста, че "Геополи филм" няма нищо общо с предишната "Геополи" и е съвсем нова фирма, кого по-точно са оценили от комисията - нали "новата" няма "предишни произведения"? 

2. Беше обявена втора редовна сесия, без да бъде променено нищо конкретно от предишната, която е блокирана заради съвсем резонното съдебно дело на 22-годишната продуцентка Росица Караджова. Това ни звучи като знак от и. д. директора Георги Чолаков: кучетата си лаят, керванът си върви. 

3. За да натърти на този факт, фирмата "Геополи филм" ОТНОВО кандидатства с проект. Това не е лошо да го знаят конкурентите ѝ. Ало, дами и господа! Да не ревете после, като съдружничката на Чолаков вземе субсидията вместо някой от вас?

4. От нарушителите на правилата в художествената комисия напусна само Евгений Михайлов, който преписа от критичката Геновева Димитрова. Самата Димитрова си е в комисията и колкото да твърди, че Михайлов е преписал без нейно знание, няма как да ѝ хванем вяра - 80 файла не се копират с надничане през рамото. В комисията остана и Юрий Дачев, който в нарушение на правилника не присъства на онова заседание на комисията. Нещо повече, той, "за наказание", сега е неин председател. Остана и Валентина Илкова, която не беше чела сценария на Росица Караджова, но пък го бе оценила. Остана и Юлия Кънчева, която обиди брутално Росица с "обувките ѝ за 10 лева от средностатистически хасковски магазин" и други подобни тъпотии. И отказва да се извини.

5. В новата сесия отново кандидатства Николай Волев, чийто проект спечели субсидия от предишната. Защо? Това досега не се бе случвало. Източници на Клуб Z обаче твърдят, че Волев е посъветван да го направи от Чолаков - ако парите от предишната сесия не бъдат отблокирани, тези може и да минат... Ако обаче Росица Караджова не обжалва отново. Което събитие, според нас, се задава на хоризонта.

6. Невена и Милена Андонови оттеглиха жалбата си от съда. Подчертаха дебело, че нямат нищо общо с Росица Караджова и отново подадоха същия си проект, отрязан от субсидия на предишната сесия. "Хлябът, с който се хранят кампаниите на мърляви интереси срещу парите за кино, е замесван и от собствени грехове. Т. е., проблемът стои, затова усилията за неговото премахване трябва да бъдат най-големите усилия оттук нататък." С тези думи Невена Андонова призна, че нищо не се е променило. Защо тогава оттегли жалбата си? Извинявайте, но подобен ход звучи така: уплаших ви, но после показах добра воля, сега внимавайте как няма да ми дадете субсидия!

И 7. Понеже няколко пъти моя милост беше обвинена, че защитава Росица Караджова, защото съм съсценарист на проекта ѝ (което а абсолютна неистина), сега ще си позволя наистина да ѝ стана съсценарист. Като ще опитам да разкажа заедно с нея епизод от приключението ѝ при подаването на проекта за новата сесия за игрално кино:

ЕПИЗОД N, ДЕН, ИНТЕРИОР

Начало. ОБЩ ПЛАН. Мрачна музика, приглушено осветление. Коридорите на НФЦ. Тънка пелена от цигарен дим се стеле из държавния билдинг и почти закрива табелките "Пушенето забранено".

Младо момиче с невинна външност и вродена глухота върви по коридора. Това е Росица Караджова. Токчетата на обувките ѝ (за 10 лева от средностатистически хасковски магазин, бележка на авторите) тракат по мозаечния под (ДЕТАЙЛ), положен по времето на Вълко Червенков. Придружава я преводачката ѝ Добромира (името може да звучи малко измислено и нарочно, при желание от худ. комисия ще го сменим, бел. авт.). Музиката продължава, все така зловеща и параноична.

Среден план. Росица и Добромира влизат в секретарска стая. Секретарката ги гледа хладно, (БЛИЗЪК ПЛАН) скулата ѝ потръпва. 

РОСИЦА: (с жестове, Добромира превежда) Дойдох да подам документите си за новата сесия.

СЕКРЕТАРКА: (гледа студено) Амиии...

РОСИЦА: Има ли проблем?

СЕКРЕТАРКА: Няма да приема проекта, защото има заведено дело! Адвокатът на НФЦ ме предупреди, че вие не можете да подавате проекти. 

РОСИЦА: Тогава моля да ми дадете писмен документ, с който ми отказвате приемането на проекта! Ще изчакаме отвън!

Обръща се. Двете с Добромира излизат. Секретарката ги изпровожда с уплашен поглед. Вратата хлопва. В коридора - напрегнато мълчание край диванчето за чакащи, а до диванчето - пълен с фасове пепелник. Мирише силно (това зрителят няма как да го подуши, но от КРУПЕН ПЛАН на фасовете ще получи представа, бел. авт). Внезапно, при един ауфтакт на музиката, нейде в дъното на коридора се появява зловеща сянка. Под слабото осветление виждаме брадат мъж с очила. Пуши цигара. Това е Чолаков (антагонистът в нашия филм, бел. авт.). Димът се вие към тавана. Чолаков тихо кашля и се прави, че не познава протагониста Росица, която вече е обвинил във вразки с ЦРУ и американски филмови компании.

ЧОЛАКОВ: Кхъ-кхъ...

Музиката спира. Вратата рязко се отваря и секретарката (вече усмихната) кани Росица с гостоприемен жест: Моля, заповядайте. Влизат.

СЕКРЕТАРКА: Всъщност се оказа, че можете да подадете проекта! Дайте ми папките си, аз ей сегичка...

Преводачката Добромира държи в ръка телефон. Секретарката се вцепенява:

СЕКРЕТАРКА: О, моля, изключете си телефона! (тя явно си мисли, че може да бъде записана тайно, бел. авт.)

Добромира прибира телефона си, секретарката приема документите (КРУПЕН ПЛАН на подпис и печат: бум!)

Ударът на печата прелива в захлопване на врата на държавно учреждение. Росица и Добромира крачат, ведро усмихнати. Всичко изглежда, че вървят към хепи енд. Но! (ЗВУК ЗАД КАДЪР: Кхъ-кхъ...)

... Двете не виждат кой ги изпраща с тежък поглед иззад завесите на петия етаж. (БЛИЗЪК ПЛАН) Чолаков дръпва от фаса си и (КРУПЕН ПЛАН) го смачква с отривист жест в пепелника на бюрото си... (Кхъ-кхъ...)

КРАЙ НА ЕПИЗОДА 

Но не и на филма, както вероятно се досещате. В държава без правила (или с правила, които се нарушават от най-високо до най-ниско ниво) хепиендът е невероятно понятие.