В деня, когато САЩ отбелязват 18 години от атентатите на 11 септември, оставката на съветника по националната сигурност в Белия дом Джон Болтън е по-широко коментирана от трагичното събитие.

"Наследството на Джон Болтън: хаос, неспособност за работа и липса на съдържателни резултати", извежда в заглавие в. "Вашингтон пост".

Изданието посочва, че напускането, за което президентът Тръмп твърди, че е уволнение, а Болтън - оттегляне по собствена воля, е логично и закъсняло.

Болтън от дълго време беше радетел за военни действия срещу противниците на САЩ, на което Тръмп не се поддава, и се противопоставяше на преговори със Северна Корея и Иран, към което президентът се стреми по естествен инстинкт. Болтън не промени тези свои възгледи, за да бъде в съгласие с президента, а напротив - бореше се с онези, които се съобразяваха с желанията на Тръмп - най-вече с държавния секретар Майк Помпео.

Без съмнение това беше един от редките случаи, когато Тръмп каза истината, като написа в туит, че категорично не е съгласен с много от предложенията на Болтън, което важи и за други членове на президентската администрация, припомня "Вашингтон пост".

Той беше третият съветник на президента по националната сигурност за 15 месеца и очевидно Тръмп го избра, защото му харесваше да го гледа по телевизията, макар лошата му слава на краен ястреб да беше отдавна известна. По изкривен начин, като се има предвид колко извън синхрон беше Болтън с приоритетите на Тръмп, той постигна доста, но главно в негативна посока. През миналата седмица помогна да бъде убеден Тръмп да торпилира, непосредствено преди да бъде подписано споразумението с афганистанските талибани, мъчително договорено от Държавния департамент в период от близо година.

По-рано тази година убеди президента да остави настрана възможно преходно споразумение със Северна Корея за ядрената й програма, което допринесе за провала на срещата на върха Тръмп - Ким в Ханой.

Вместо да се посвети на задълженията си, които са да наблюдава процеса по правене на политика, включващ Държавния департамент, Пентагона и разузнавателните служби, той ловко нападаше инициативи, предприети от други - като преговорите със Северна Корея и Афганистан, и преследваше любими свои каузи като безсмисления кръстоносен поход срещу Международния наказателен съд. Болтън настояваше за опит за преврат срещу венецуелския президент Николас Мадуро, който се провали, коментира "Вашингтон пост".

Ако Тръмп намери четвърти съветник по националната сигурност, той трябва да е много по-отстъпчив, заключава вестникът.

Без значение кой съветва президента по националната сигурност, хаосът ще властва, акцентира с редакционна статия за оставката в. "Ню Йорк таймс". От всички въпроси около отстраняването на Болтън най-неинтересният е кой ще го наследи - едва ли ще има голямо значение. Независимо от това кой съветваше Тръмп по въпросите на външната политика - генерали, корпоративни шефове, опитни професионалисти или аматьори, всички се оказаха безсилни пред страстта на президента към хаоса.

Самото назначаване на Болтън за съветник беше пример за хаоса, обгръщащ Тръмп, пише изданието. Президентът искаше да сложи край на враждебността в КНДР и Афганистан и беше предпазлив относно конфликта в Иран и Венецуела. И въпреки това избра защитник на войнствеността, който презира дипломацията, подкрепя едностранния подход в стил "да вървят по дяволите съюзниците" и обмисля възможността да бомбардира Северна Корея и Иран като най-добър начин за неутрализиране на идващата от тях ядрена заплаха.

"Ню Йорк таймс" отбелязва, че атмосферата около Болтън и Помпео, който успява да угоди на президента, е била отровна и двамата рядко си говорели освен на официални срещи, макар че са най-близки до президента фигури. Въпреки това оттеглянето на Болтън едва ли ще направи апарата на американската национална сигурност по-малко дисфункционален, тъй като много ключови позиции са вакантни, а съюзниците са объркани с кого да работят.

Очевидно на Тръмп му харесва нещата да стоят по този начин. Белият дом може и да е в смут, съюзниците може и да са неспокойни, а противниците може да търсят изгода, но като цяло допринасят за още повече драматичност, повече съспенс, повече телевизионно отразяване - и всичко това с Доналд Тръмп на централно място, обобщава вестникът.

Изданието "Хил" посочва, че принципите на Болтън са се сблъскали с прекалено много политики на президента, който управлява по прищявка и с туитове и се доверява на "инстинкта" си повече, отколкото на най-близките си съветници и привърженици.

Болтън сигурно е преглъщал трудно, гледайки как Тръмп ласкае господаря на Кремъл Владимир Путин, пише "Хил". Настояването на Болтън за отмяна на срещата в Кемп Дейвид с талибаните явно е била последната капка, преляла чашата и накарала Тръмп да го отстрани.

Онези, които вярват в международните споразумения и най-вече в НАТО, ще се надяват, че наследникът му ще отчете тяхната значимост. Но най-възторжени ще са в клуба на авторитарните лидери, прогнозира "Хил". Путин, Ким, Хаменей и подобни на тях сигурно вече гърмят шампанско при новината.

Германският "Алгемайне цайтунг", цитиран от ДПА, пише, че при всеки случай уволнението на Болтън е направило света малко по-сигурно място. Но човек трябва да е предпазлив, когато се опитва да тълкува действията на американския президент, прочул се с неочакваните обрати в десйтвията си.

Налице са все повече признаци, че Тръмп няма да се спре пред нищо, за да постигне сделка в края на краищата - нито една заплаха, нито едно стъпало по стълбата на ескалацията. И когато няма друг начин да направи крачка назад - отстъпва, но за сметка на унижението на някой друг, заключава германското издание, съобщава БТА.