Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES – Център за миграционни изследания в НБУ,  доктор хонорис кауза на Университета Лил във Франция, главен редактор на международното списание ‘Southestern Europe’  (Brill), има множество публикации в двадесетина страни, сред последните е: “ Citizen’s activism and solidarity movements” (co-ed, Palgrave/Macmillan, 2019). Автор е на концепцията за прехода от пост-комунизъм към пост-демокрация.

Проф. Кръстева, имаше ли някаква промяна на стила и на философията на управлението през изминалата година? И в каква посока смятате, че ще се развива то през следващата година?

Два труса преживя ГЕРБ през годината – организационен и електорален: изгонването на ‘вечния втори’ и напукването на хегемонията на управляващите в местната власт. Публиката отдавна очакваше отстраняването на Цветан Цветанов и нямаше изненада, че то не предизвика сътресение. Той няма харизмата нито на лидер, нито на жертва, а ‘неговите’ са лоялни към властта и едни бяха отстранени, а други - приобщени. Пукнатини в самочувствието донесоха местните избори - малката разлика между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, нови районни кметове в София от „Демократична България“, отслабена първа позиция.

Бойко Борисов и ГЕРБ са преминали зенита си – имат власт, но нито вдъхновяват с визия и стратегия, нито удовлетворяват с политики, магистралите омръзнаха и на най-върлите фенове. Крепят се основно на клиентелизъм, домове за гости и тъщи, бизнес, захранван с еврофондове....Борисов знае, че пропукванията ще се множат и задълбочават, ръкостиска се с Тръмп, прегръща посланици и евролидери, защото няма друга стратегия как да спре този процес. А дали ще е смирен преди избори или наперен през останалото време, са незначителни детайли.

Няма успокоение и по линия на непрестанния сблъсък премиер-президент. Мачът засега е равен. На имиджово равнище печелят и двамата, изатова с еднакво усърдие и от двете страни подклаждат непрестанно огъня. Но Борисов вече не е единственият лидер, а и не може да забрави с каква лекота генералът летец, неопитен в политиката, влетя в държавното лидерство, устойчиво конкурирайки и изпреварвайки рейтингово най-опитния лидер. Дуелът продължава.

В обществено-политическото пространство се появиха две нови формации – на Слави Трифонов и на Мая Манолова. Ще имат ли трайно и значимо присъствие или са натоварени със свръхочаквания?

Огромно е желанието за политическа алтернатива – и статуквото все по-малко бива харесвано, и липсата на опозиция – парламентарна или извънпарламентарна- е нездравословна за демокрацията. Затова е и високият предварителен рейтинг на Трифонов и Манолова.

Могат ли нови алтернативи да бъдат реализирани от стари лица? Мая Манолова беше безспорно силен омбудсман и изпълни със съдържание институцията. Именно като омбудсман тя беше и единственият ляв играч с битки – къде медийни, къде реални – за трудещите се и уязвимите. Именно като неформален омбудсман възнамерява да продължи и занапред с безплатните юридически организации за гражданите. Засега прилича на лява версия на Меглена Кунева – ярко влизане в нова политическа роля, достойно представяне в дясна София и постепенен спад след звездния миг. Тя е боец, не изключвам и изненади.

Слави Трифонов силно разводни през годините опозиционния си капитал. Главно липсата на друга алтернатива налива интерес в неговия проект.

‘Спаси София’ доказа, че пробиви са възможни, при това с проста формула – регулярна критика отдолу, резонираща с недоволството на гражданите и фокусираща се върху разбираеми за всички теми – емблематичен площад, безотговорно изливане на публични средства в приближени фирми, неефикасно и непрозрачно управление. „Славейков“ и „Граф Игнатиев“ станаха ярки образи на управленските дефицити на ГЕРБ в столицата. ‘Спаси София’ е по-далновидна от ‘Няма такава държава’ – критиката, съчетана с мисия, привлича по-широк кръг граждании от радикалността на тоталното отрицание.

Година и половина не е малко политическо време, ако нов гражданско-политически субект започне не магически, а ежедневно и неуморно „да спасява" България.

- Какво, според Вас, ще бъде най-голямото предизвикателство пред България пред следващата година?

От пост-комунизъм към пост-демокрация – така бих резюмирала тридесетилетната ни трансформация. 2020 г. ще задълбочава пост-демокрацията. Тя не е контра-демокрация, нито анти-демокрация. Пост-демокрацията е състояние, при което демократичните институции продължават да съществуват, но елитите постепенно ги изпразват от съдържание и ги превръщат в ‘празни черупки’: Парламентът гласува закони, но те са лобистки, натовареният с отговорността да е стожер на правовата държава нарича ‘екстремисти’ всички, които имат наивността още да вярват  във върховенството на закона. Пост-демократичната партия все повече прилича на фирма, в която капиталите заместват активистите, а медиите – кампаниите.

Цялото интервю с проф. Анна Кръстева може да прочетете в следващия брой на списание "Клуб Z" през януари 2020 г.