СТРАСБУРГ

ЕС планира да положи в новата многогодишна финансова рамка санкция срещу държавите членки, които нарушават върховенството на закона. Правителствата на провинилите се държави ще бъдат удряни по джоба - временно ще се замразяват еврофондовете им. 

Това съобщиха пред журналисти в Европарламента (ЕП) в Страсбург евродепутати от Европейската народна партия (ЕНП), Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) и "Зелените"/Европейски свободен алианс (ЕСА) по време на брифинг за Многогодишната финансова рамка.

Спрягани за "непослушни" държави като Унгария и Полша и преди са попадали под обстрел от Брюксел заради проблеми със съдебните системи.

Срещу тях тече процедура по член 7 от Договора на ЕС (в него са изброени принципите на съюза), която, ако бъде одобрена, ще ги остави без глас в Съвета на министрите (СМ).

Тя обаче трябва да бъде одобрена с пълно мнозинство от СМ (без конкретната нарушителка), което на практика няма как да се случи, тъй като Полша и Унгария взаимно си подават рамо. 

Новата идея за замразяване на еврофондовете се нуждае от квалифицирано мнозинство в СМ - 55 процента от държавите в ЕС, в които да влизат поне 65 процента от населението на съюза.

Според евродепутатите Ян Олбрихт (ЕНП), Маргарита Маркеш (Ес Ен Пи) и Расмус Андресен тази цел е не само достижима, но и желана от мнозинството в ЕП и СМ.

"Комисията казва, ако има заплаха за европейските пари, ситуацията трябва да бъде проверена. Ако се открие проблем, парите трябва да бъдат отнети и поставени в резерв. Те ще останат в резерва, докато проблемът не бъде решен", сподели Олбрихт.

Евродепутатът твърди, че ЕП подкрепя идеята, но с условието, че тази оценка трябва да бъде направена от "група от експерти". Той подчерта, че трябва да се създаде предпазен механизъм за крайните бенефициенти.

"Защото кой е отговорен за спазването на върховенството на закона? Градове, предприятия, университети - не. Кой носи отговорност - правителствата. Ако правителствата нарушават върховенството на закона, трябва да се гарантира сигурността на бенефициентите. Защото те не са виновни. Затова правителствата трябва да поемат отговорността да платят всичко на крайните бенефициенти. Това ще бъде много трудно, тъй като трябва да се случи чрез националния бюджет", обясни той.

Олбрихт, който е съдокладчик по многогодишната финансова рамка, посочва, че някои страни са склонни да рискуват да не се приеме седемгодишен бюджет, ако въпросът за върховенството на закона не бъде заложен в него. Според евродепутата от ЕНП дори Полша и Унгария не желаят да рискуват.  

"Някои от държавите членки съобщиха веднага - ако няма регулация за върховенството на закона, няма да подкрепим никакъв бюджет. За други държави като Полша и Унгария, днес те казаха - никога няма да се съгласим, защото не е ясно и т.н. Но мисля, че мнозинството от парламента подкрепя идеята", разясни той.

Евродепутатка от Ес Ен Пи и съдокладчик по многогодишната финансова рамка Маргарита Маркеш потвърди готовността на мнозинството от големите партии в ЕП да подкрепят санкцията.

"Ес Ен Пи, ЕНП и Грийнс - всички ние подкрепяме това. Според мен имаме мнозинство, но ние трябва да работим по този въпрос. Ясно е, че ЕС трябва да действа по въпроса за върховенството на закона." 

Тя посочи необходимостта да се спечели обратно доверието на гражданите на ЕС (особено от скандинавските държави), които често протестират срещу финансирането на държави, в които върховенството на закона не е на почит.

"Трябва да потвърдим на всички граждани на ЕС, че парите, които плащат, са много добре инвестирани."

Евродепутатът Расмус Андресен ("Зелени-Европейски свободен алианс") обяви, че въпросът за върховенството на закона ще бъде решен в последната вечер на преговорите.

"Също като други партии ние не можем да действаме без механизъм за върховенството на закона. Като гледам, това ще бъде най-големият конфликт в края на преговорите. ЕП и много държави членки имат ясна позиция, но няколко не са съгласни." 

Варшава и Будапеща посочват липсата на ясен механизъм за открояване на нарушителите. 

"Мисля, че по този въпрос ще има съгласие в последната вечер на преговорите. За нас това е доста важен инструмент за общите ценности и разбиране за това в какво общество трябва да живеем."

Според него Унгария е изправена на стената и трябва да направи компромис. Дори и да не го направи обаче, в края на краищата ще загуби симпатиите на хорското мнение.

"Колкото повече Орбан спори, толкова повече се убеждаваме, че това е нещо, от което се нуждаем."