Почина българският политик, математик и дипломат Благовест Сендов. Информацията потвърдиха за Клуб Z от отдел Връзки с обществеността на БАН.

Той е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет, специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва, а през 1964 г. защитава кандидатска дисертация.

Сендов е професор е по числени методи в СУ "Св Климент Охридски". Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.

Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г., член-кореспондент от 1974, академик (1981) и председател на БАН (1988 – 1991).

От БАН днес написаха:

"Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик – ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония.

Светла му памет!"

„Сендовска система“

Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.

Политическа кариера

Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.

Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.

Бил е посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 г. – 19 септември 2014 г.).

През май 2010-а в разгара на протестите на учените от Българската академия на науките срещу заявените от министъра на МОМН Сргей Игнатов намерения за разформироване на академията и преминаване на всички изследователски звена на пряко подчинение на министерствата, академик Благовест Сендов предлага на министър Игнатов и съгласува с него проект за нов Закон за БАН.