Кръвопролитните сражения между турската армия и сирийските сили в Северозападна Сирия може да сложат край на "медения месец" на Турция с Русия, подкрепяща Дамаск, при все че двете страни се очаква да избегнат развода, пише днес в анализ АФП.
Оцелял след опит за преврат през 2016 г. и отвърнал с многообразни репресии, критикувани от Запада, турският президент Реджеп Тайип Ердоган сближи страната си с Русия и установи тесни лични връзки с Владимир Путин.
Сирия, където Москва подкрепя режима на Башар ал Асад, а Анкара - някои бунтовнически групировки, се очерта като важна сфера, в която двете страни засилиха сътрудничеството помежду си въпреки разнопосочните интереси.
Тези отношения, наречени "стратегически" от Ердоган, обаче се влошават вече от седмици заради изострянето на ситуацията в Северозападна Сирия и разногласията между Анкара и Москва по въпроса за Либия, където те подкрепят противоположни лагери.
Напрежението съществено нарасна в понеделник, когато сирийската артилерия обстреля турски позиции в провинция Идлиб и уби осем души. Анкара незабавно реагира с удар срещу сили на режима, убивайки най-малко 13 войници.
Ердоган насочи основните си упреци към Дамаск, но прикани Русия да положи повече усилия, за да усмири режима, и предупреди в сряда, че Анкара ще даде отпор на всяка нова атака без предизвестие до Москва.

"Ескалацията в Идлиб ще е тест за издръжливост на отношенията между Ердоган и Путин. Вече не става дума просто за меден месец между двамата силни лидери", заяви пред АФП Емре Кая от мозъчния център "Едам" в Истанбул.

Ердоган се гневи главно срещу Дамаск, но "на терен, руският отпечатък е доста силен", добавя той и напомня, че сирийските части, водещи нападението в Идлиб, "са обучени и екипирани" от Москва.

"Реалполитик"

Проблемът с Идлиб наподобява неразрешимо уравнение - толкова несъвместими изглеждат интересите на Москва и на Анкара.
Сирийският режим наистина е решен да си върне този последен бунтовнически бастион, но Анкара е против всяка мащабна офанзива, която би могла да насочи към Турция нова мигрантска вълна.
В сряда Ердоган отпусна на режима срок до края на февруари, за да се изтегли от някои позиции в Идлиб, заплашвайки със сила при неподчинение. Така напомни колко са сложни връзките между Турция и Русия - наследнички на две империи, съперничели дълго време и превърнали в традиция взаимното недоверие.
През 2015 г. избухна тежка дипломатическа криза, когато турската авиация свали руски самолет над сирийската граница.
Анализатори обаче не очакват нова криза от този род - толкова са преплетени вече интересите в редица области - от енергетиката до отбраната, без да забравяме и търговията.

"Анкара и Москва са принудени да си сътрудничат и да поддържат добри отношения, защото двете страни са взаимнозависими в икономиката", обобщава Жана Жабур, експерт по турската външна политика от Института за политически изследвания в Париж.
"Двете страни ще съумеят да разграничат напреженията, свързани с отделни проблеми, от перспективите за сътрудничество в ключови сфери, по-специално енергетиката и отбраната", добавя анализаторката. Тя изтъква, че Анкара и Москва, "развивайки отношенията помежду си, се придържат към реалполитик и прагматизма".

Сближаване между Турция и САЩ?

Ердоган впрочем подчерта във вторник, че не вижда интерес "да започва мащабно противопоставяне с Русия", и постави акцент върху руско-турските "многобройни стратегически инициативи".
Турският президент отхвърли по-специално всяка възможност Анкара да преразгледа покупката на руски системи за ПВО С-400, която разгневи партньорите й от НАТО.
Въпреки отдалечаването си от Запада и сближаването с Русия Анкара отрича да се равнява по Москва. Твърди, че се стреми да води независима външна политика, която да клони към единия или другия лагер според нейните интереси.
След сблъсъците в Идлиб Вашингтон предостави изключителна подкрепа на Анкара - някои наблюдатели видяха тук протегната ръка към Турция.
Скорошната ескалация "е важен повод за сближаване между Турция и САЩ, дори и с други съюзници от НАТО", смята Емре Кая.

Но "има и разногласия между Анкара и Вашингтон, засягащи съдбата на региона - основна цел на Анкара е да избегне идването на нова бежанска вълна, а Вашингтон цели най-вече да бъдат ликвидирани терористичните формирования" в Идлиб, добавя той.