За първи път от 2015 г. изпълнението на бюджета през 2019 г. се приближава до прогнозата му, макар все още да има голямо разминаване между двете. През изминалата година бюджетът претърпя две актуализации – една, заради преизчисляване на партийните субсидии и още една, заради непредвидения капиталов разход в размер на около 2,2 млрд. лв. за придобиване на самолети F-16 Block 70. Крайният резултат е, че приходите са с около 190 млн. лв. повече от планираните, разходите – с около 820 млн. лв. по-високи, а бюджетният дефицит е 1150 млн. лв. при планиран дефицит преди актуализациите от 600 млн. лв. Откъде идват разликите?

Бюджетни приходи

От страната на приходите се наблюдава преизпълнение на данъчните със 734 млн. лв., и заедно с това неизпълнение на неданъчните с 323 млн. лв. и помощите с 220 млн. лв. Част от обяснението за по-високите данъчни приходи е по-доброто развитие на икономиката, като в номинално изражение БВП се очаква да е нараснал с около 2% повече в сравнение с прогнозата. Прогнозирането на приходите от помощи не е праволинейно, тъй като зависи от редица субективни фактори, като изпълнение на проектите, административни процедури и др. Неизпълнението на неданъчните приходи обаче е изненадващо, но на този етап липсва по-подробна информация за факторите, които са оказали влияние. В крайна сметка за поредна година общите приходи са по-високи от предвидените благодарение единствено на данъчните приходи, докато при останалите се наблюдава неизпълнение.

Това затвърждава тенденцията на лошо планиране, от една страна, което в голяма степен разчита на по-добър от планирания икономически растеж, а оттам – повече приходи в бюджета. От друга страна, за пореден път повдига въпроса за борбата със сивата икономика и повишената събираемост на приходи – в стратегическите документи на правителството продължава да липсва количествена оценка на ефекта от предприетите мерки в тази посока.

Бюджетни разходи

От страната на разходите също продължават добре известните проблеми, свързани с надценяването на капиталовите разходи, невъзможността за изпълнението им и безконтролното и непрозрачното им прехвърляне към финансиране на други инвестиционни проекти или текущи разходи в рамките на годината с решение на изпълнителната власт. Така например правителството предвижда капиталовите разходи през 2019 г. да са размер на 6,5 млрд. лв., а след актуализация за увеличението им с 2,2 млрд. лв., в края на годината се отчитат 7,5 млрд. лв. С други думи неизпълнението им през изминалата година е в размер на поне 1,3 млрд. лв. Към тях следва да се прибавят и предсрочно отпуснатите около 500 млн. лв. за доизграждане на АМ „Хемус“, които реално не са изхарчени през годината, а ще бъдат използвани за финансирането на строителството на магистралата през следващите години. По този начин излиза, че неизпълнението на планираната инвестиционна програма на правителството възлиза на над ¼.

По традиция част от тези средства се насочват към текущи разходи, като заплати. Така например бюджетът за 2019 г. предвижда увеличение на разходите за персонал (заплати, други възнаграждения и социални осигуровки) с 8% в сравнение с изпълнението им през 2018 г. до ниво от близо 9,5 млрд. лв. В края на годината обаче става ясно, че общите разходи за персонал през 2019 г. са над 10 млрд. лв., което е 14,3% увеличение в сравнение с 2018 г. и близо 6% (550 млн. лв.) повече в сравнение с прогнозата в бюджета за годината. Това е порочна практика от предходните години, която, изглежда, няма да бъде преустановена скоро.

Като цяло през последните години бюджетът се превърна в шапка на фокусник. Всяка година се отчита преизпълнение на приходите, в което се крие неизпълнение по някои пера, защото правителството не управлява добре собствеността си или планира приходи от концесията на летище София, което все още не се е случило. В същото време, разходите също са по-високи от планираните, но толкова, че изпълнението на бюджетното салдо да е по-добро. По този начин хем приходите са повече, според правителството – заради подобряване на събираемостта, хем разходите са повече – за всичко се намират пари, хем бюджетното салдо е по-добро от планираното. Големият въпрос остава – докога тези фокуси могат да продължат в условия на влошаваща се международна икономическа обстановка и натрупаните структурни проблеми в ЕС и България?

Институт за пазарна икономика