Не е така известен като Путин, но е друг вид руски цар – на ресторантите, от които има десетки и всички до един са номер едно. Започва от Москва, но междувременно заведенията му – луксозни и други, приемат публика и в Лондон, Маями, Доха и Сардиния. Навремето отворил очите на московчани за изисканата храна и елегантното обслужване, след което Русия му отесняла и се насочил към други дестинации.

Признават му на първо място нюха – че безпогрешно надушва какво ще се търси. На второ място нивото, което поддържа твърдо, без да се самозабравя независимо от успехите. А това, че междувременно е милионер (със състояние от около 180 милиона долара) е „само“ следствие. И ако може да си позволи да купи бившата вила на Версаче, то не е защото не си е заработил парите, пък от профила му в Инстаграм (с към половин милион абонати) може лесно да се установи, че го радва точно това, което и мнозина други – доказаният успех в работата, красивата и на свой ред преуспяваща жена, синът и дъщерята.

Е – нивото на неговите радости логично е по-високо от това на повечето хора, но сегашният връх, на който заслужено се е установил, му го позволява, а и решително не е стигнал до него случайно. Имал е късмет, както признава, но е и работил здраво, за да го нарекат „император на ресторантите“. Наричат го и workaholic.

„Започнах бизнеса си във време, в което нямаше нито санитарно-епидемиологична инспекция, нито търговска. Дори нямаше нужда от лиценз. Законодателният вакуум беше такъв, че можеше да се прави всичко възможно“, спомня си Новиков.

Конкуренция нямало, защото в Москва ресторанти имало само към хотелите. И днешният „император“ лично подканвал клиентите от улицата, раздавайки им реклами.

„Ако се наложи, пак бих го направил – срамна работа няма“, посочва видният ресторантьор.

Първият му ресторант е към института, в който учил готварство – не плащал аренда, но пък осигурявал обед на студентите. Кръстил го „Сирена“ и предлагал морска кухня във времена, в които за Москва тя била истинска екзотика. После дошло представянето на френската кухня в „Клуб Т“, руската храна се поднасяла в „Бялото слънце на пустинята“ и „Кавказка пленница“ (където тези два известни съветски филма през цялото време вървяли на екран, а сервитьорките били облечени като героините от лентите), както и в „Царски лов“, приемал за обед Борис Елцин и Жак Ширак. Имената на ресторантите „Гранд-опера“, „Vogue Cafe“, „Галерия“ и „Cantinetta Antinori“ говорят сами за себе си.

Но не работи само за елита – имал е и верига за „пролетариата“, наречена „Елки-палки“ („Ала-бала“), от т. нар. демократичен вид. И изобщо се старае да бъде навсякъде – от екрана като водещ на кулинарни предавания, или пък освен ресторантьор да е и „оранжьор“: от няколко години поддържа оранжерия, в която се отглеждат продуктите за ресторантите. Има и ресторант, наречен „Сыроварня“ („Мандра“), в който се предлагат приготвени там млечни продукти.

А всичко тръгнало от това, че в "Макдоналдс" не го приели на работа, което го накарало да започне собствен бизнес – през 1992-ра. Имал стимул, както личи от изявленията му пред медиите: „Исках да се говори за мен, да се говори, че при мен е най-вкусно. Тогава бяхме постоянно ограничавани, затова искахме всичко, и то веднага“.

Аркадий Новиков осигурява именно това на сънародниците си и инвестициите му бързо започват да се възвръщат. Защото замогващите се руснаци са готови да платят всяка цена, за да получат модерни деликатеси.

А той се носи на гребена на вълната  - продава „Елки-палки“ преди кризата през 2008-а, което му позволява да си купи вилата на Версаче „Fontanelle“ в Ломбардия. С Путин са на „ти“, което положително подпомага откриването на по 2-3 нови ресторанта „Новиков“ годишно. Днес империята му включва към 80 заведения и всяко следващо се превръща в place to go. На паркингите пред тях е навалица от мазерати, бентли и майбах, а в менюто има чудеса от цял свят, които няма как да струват евтино. Но акцент в ресторантите му по правило са руските блюда, от които гледа да не се отклонява – като традиционалист.

Вероятно се дължи на произхода и на образованието му – родителите му са съвсем обикновени хора (инженер и възпитателка в детска градина), записва се в готварски техникум, в казармата отговаря за дресурата на кучетата. След това не го приели в пътно-строителния институт, но пък в кулинарния влязъл веднага. И веднага започнал да получава отлични оценки след ученическите тройки.

„Бях обикновен готвач, никой не вярваше, че от мен ще излезе нещо. Но пък сега в училището са сложили паметна плоча, че съм негов възпитаник“, разказва Новиков.

Това отдавна е минало – днес той е този, който организира реномирани готварски курсове, и е гражданин на света, който се грижи за комфорта на гражданите на света. Бди над всеки детайл и след откриването на поредния нов ресторант прекарва вечери наред в него, за да е сигурен, че всичко е точно.

„Постоянно търся нещо ново“, казва и добавя: „Понякога си мисля – стига толкова, но така и не мога да спра“.

Рецептата му звучи направо елементарно: първото са парите, второто е мястото, третото са хората. За лондонския си ресторант например разказва, че се е изплатил за три години на фона на доста големи инвестиции и на това, че западната преса не е посрещнала руснака с отворени обятия.

Има мечта дори и днес - да има един ресторант, в който да готви самият той и да има достатъчно пари, че да не мисли за тях, за да живее добре.

„А обичам да живея добре“, признава Новиков.