По повод започналото скринингово изследване в Банско и резултатите, които показват, че 8% от първите тествани се прекарали или в момента боледуват от COVID-19, българският планински курорт беше сравнен с немското градче Гангелт. Но различията между двете огнища са много повече от приликите.

Окръг Хайнсберг, провинция Северен Рейн-Вестфалия, където се намира община Гангелт, е с население 40 000 души. До 10 април в него имаше 1573 позитивни (тествани, защото са с оплаквания) и 51 починали. Поради това започнаха да наричат Гангелт „германския Ухан“. SARS-CoV-2 започна да се разпространява в окръга след 15 февруари, когато в Гангелт (1500 души) бе проведен традиционен карнавал. 47-годишен мъж от участниците в шоуто стана първият пациент, приет в интензивно отделение с COVID-19 в Германия. Преди дни в Гангелт започна първото представително проучване в огнище на новия коронавирус, което обхваща 1000 души от 400 домакинства.

Целта на проучването е да се хвърли светлина върху въпросите колко смъртоносен е вирусът, колко души вече са заразени, колко от тях са се разболели и т.н. Тоест след анализ на резултатите да може да се прогнозира с много по-голяма точност как ще се развие епидемията в цялата страна. Но направените анализи повече объркаха обществото и медиците, отколкото внесоха някаква яснота за бъдещето.

Първите 500 теста

Преди 4 дни вирусологът проф. Хендрик Щреек, директор на института по вирусология в университета в Бон, ръководител на проучването, представи първите междинни резултати на базата на 500 тествани в Гангелт. Стана ясно, че 15% от тях са преболедували или в момента боледуват от COVID-19. Смята се, че за цяла Германия този процент е 5.

Починалите са 0,37% от заразените, т.е. на 300 заболели умира един. Това число е около пет пъти по-ниско от смятаната досега като средна стойност за Германия от американския университет „Джонс Хопкинс“, а именно 1,98%. Според различни коментари огромната разлика се дължи на това, че извадката включва много повече хора, които са SARS-CoV-2 позитивни, от средното за страната – включително хора без симптоми или такива, които са нямали представа, че са болни. Все още е рано за оптимистични прогнози, но тези числа показват, че новият коронавирус вероятно е много по-малко смъртоносен, отколкото се смяташе досега, коментира Der Spiegel.

Други резултати: 

При 2% от тестваните е открита активна инфекция (с PCR тест), което означава, че те са били болни в момента на изследването.

При 14% са открити антитела в кръвта срещу вируса, което показва, че те са го преболедували (в това число може да влизат и част от активно болните). Според първоначални оценки може да се смята, че те са имунизирани срещу вируса за следващите 6 до 18 месеца. Това число е важно, защото, ако 60% от населението е преболедувало, епидемията сама затихва и отшумява. В същото време това не може автоматично да се пренесе върху цяла Германия, тъй като броят на позитивните в огнището (затова е огнище) е много по-висок от този в останалата част на страната.

„Има един сигурен модел на разпространение, който наблюдаваме навсякъде: Там, където има пеене и танци, вирусът се разпространява по-бързо“, споделя проф. Щреек.

Според него наложените в страната ограничения все още са много важни и не трябва с лека ръка да бъдат отменени. Политиците пък смятат, че може да се мисли за гъвкаво отслабване на мерките в района, за който се предполагаше, че е в катастрофално положение.

Така че всеки е объркан, коментира „Гардиън“. Никой не знае дали тази извадка може да бъде представителна за цяла Германия. Между другото стана ясно, че цялото изследване е подкрепено от медийната група Storymachine, което е „изключително странно за научни изследвания, правени от един държавен университет“.

Критици на проучването и представените резултати споделят, че интерпретациите са тенденциозни и се търсят начини за отмяна на карантината. Те питат - каква е надеждността на направените тестове, по един човек от домакинство ли се тества или не, колко са фалшиво позитивните резултати и каква е чувствителността на тестовете спрямо новия вирус. Защото, ако те дават по-висок брой преболедували, автоматично процентът на починалите ще се окаже по-нисък и заблудата ще бъде доста неприятна. 

Същите въпроси могат да бъдат зададени и след приключване на скрининга в Банско. Във всеки случай анализът на резултатите ще бъде от съществено значение за тяхната прогностична стойност по отношение на развитието на епидемията в цялата страна. Това налага в тяхното обсъждане да се включат и специалисти по математическо моделиране.