Тревожността, свързана с пандемията от коронавируса и задълбочаването на икономическата и социалната криза, растат по цял свят. Мнозинството от хората продължава да подкрепят правителствата си в борбата със заразата и дори е готово да жертва определени свои права.

В България намалява готовността за жертване на определени права, запазва се подкрепата за действията на властта, немалко е и недоверието, че опасността е преувеличена, расте тревогата за работните места. А 22 на сто се съгласяват, че демокрацията не е ефективна в тази криза.

Така изглеждат тенденциите след второто проучване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 17 страни по света, включително Германия, Индия, Италия, Русия, САЩ и т. н. Първата вълна беше през март. 

Расте страхът от заразата

През последните няколко седмици страхът от зараза с коронавирус расте сред обществата в почти всички изследвани държави. В САЩ, една от най-сериозно засегнатите глобално страни от COVID-19, опасенията от заразяване са нараснали с 25 процентни пункта спрямо предишното сравнително международно проучване. Повече хора имат притеснения сега и в Тайланд, Швейцария, Аржентина, Австрия и Япония.

От друга страна, оказва се, че населението в Италия постепенно се е адаптирало към ситуацията, тъй като сега делът на тези, които по-скоро се страхуват или много се страхуват от заразяване, е намалял с 9 пункта. Изглежда, че италианското общество е преминало и пиковите стойности на страх.

В Индия са най-доволни от властта, в Тайланд - на другия полюс

Хората в Индия (с 91% в различна степен са съгласни, че тяхното правителство се справя добре със ситуацията), Малайзия (от 77% одобряващи действията на правителството си преди седмици – на 91% сега), Австрия (86% сега), Пакистан (82% сега) и Филипините (от 70% преди на 80% сега) изглежда са силно удовлетворени от начина, по който техните правителства се справят с кризата. В други държави също се наблюдава значително повишаване на одобрението за наложените мерки – в Германия има 75% по-скоро съгласни и съвсем съгласни с твърдението, че тяхното правителство се справя със ситуацията добре срещу 47% преди няколко седмици.

В България делът на одобрението е 77% сега срещу 60% през март.

Най-високият дял на неудовлетворение по отношение на работата на властите във връзка с COVID-19 отново е регистриран в Тайланд  – 81% не са съгласни или дори никак не са съгласни, че правителството им се справя добре. Негативното отношение се е повишило с 5 пункта за няколко седмици. Второто място, що се отнася до неодобрение на правителствените мерки, остава за Япония – 69% не са съгласни, че властите се справят добре със ситуацията (повишение от 7 пункта).

Общественото мнение в САЩ пък е по-скоро разделено – 48% са доволни от правителствените мерки и 48% не са. Останалите не могат да преценят.

Преувеличена ли е заплахата

Почти две трети (от 59% преди седмици на 63% сега) от анкетираните не намират, или дори никак не намират заплахата от коронавирус за преувеличена. Една трета (намалява от 38% през март) обаче все още вярва в обратното. 4% не могат да преценят.

"С глобалното разпространение на вируса и съответните мерки, предприети от правителствата по света, хората вече повече и повече приемат заплахата за истинска", коментират от агенцията.

В САЩ убедеността, че заплахата е истинска, се е удвоила спрямо март – общо 72% в момента срещу 36% преди няколко седмици. Същото се отнася в една или друга степен и за Тайланд (70% не са съгласни, че опасността е преувеличена сега при 55% преди), Швейцария (69% сега, 41% през март), Република Корея (83% сега, 66% преди), Япония (79% сега, 54% преди), Индия (71% сега, 43% преди) и т.н.

Къде са най-готови да жертват права

Повишеното усещане за заплаха е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, ако това ще помогне за предотвратяване на разпространението на заразата. През март 75% от всички запитани изразиха своята готовност в различна степен да жертват някои от правата си, докато кризата с COVID-19 премине. Този дял сега се равнява на 80%.

Най-големите нива на готовност за отказ от човешки права са регистрирани в Пакистан (92% съгласни или твърдо съгласни), Индия (91%), Тайланд (91%), но също и в Австрия (86%), Германия (89%), Италия (85%) и Швейцария (86%).

"Все пак в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е понижил през последните седмици. В Италия и Австрия вероятно работи анонсът за преминаване на пиковите моменти на криза, а в България вероятно влияние започват да оказват и сравнително ниските на европейския фон отчетени параметри на заразата – което може би кара някои хора да се отпуснат след първоначална уплаха", коментират от "Галъп".

Какво следва след кризата?

Общественото мнение по въпроса все още не е ясно. 41% от запитаните очакват светът да се върне повече или по-малко към своето състояние преди кризата. 45% обаче мислят, че ще има съществени промени и почти изцяло нов свят след края на кризата с коронавируса. 14% не могат да дадат отговор.

Половината от населението в изследваните страни очаква след кризата световните сили да станат по-кооперативни в отношенията си. 28% са на обратното мнение и смятат, че отношенията ще са повече конфронтационни. Останалите 22% не са сигурни.

36 на сто от хората по света са изгубили част от доходите си

Кризата вече оказва и силно въздействие върху икономическия живот. В момента 36% твърдят, че са загубили сериозна част от доходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28% казват, че временно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15% в световен мащаб твърдят, че са загубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12% казват, че сега работят с намалено работно време.

 

Една трета от всички запитани обаче казват, че кризата не се отразила на живота им досега – що се отнася до работа и доход. Най-големите дялове на подобни отговори са отчетени в Австрия, Германия и Япония.

А каква е ролята на демокрацията в момента?

17% споделят, че демокрацията не е ефективна в настоящата криза. Най-високите дялове на одобрение за това провокативно твърдение са регистрирани в Пакистан (49%), Малайзия (43%) и Русия (32%). Все пак, дори и в тези държави повечето запитани не се съгласяват с подобно мнение. В държави като Австрия, Аржентина, Германия, Казахстан, Швейцария и Индия пък повече от 90% от респондентите не се съгласяват. 

Демократичните принципи показват знаци на издръжливост дори и в кризисни и трудни времена.

В България средни стойности на тревога, готовността да се жертват права намалява

В България мерките на правителството срещу заразата се приемат много добре дори и на фона на света, но расте тревогата за работните места. Заплахата от заразата се осъзнава видимо по-сериозно в сравнение с периода преди месец (макар тревогата като че ли да спира своя ръст – както беше регистрирано междувременно преди дни).

Българите остават сред онези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази заплаха. Готови сме нa ограничения на някои права, но като че ли сме преминали пика на тази готовност – на фона на света. Съхранена е надеждата за по-добър утрешен свят, но се готвим за сериозни промени в него.

69% от запитаните преди две седмици в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавируса. С това българите са близо до средните стойности на тревога по света. В предходната вълна на международно изследване – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки у нас – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. Преди месец обществото у нас явно още не е осъзнавало възможните размери на заплахата. Преди дни пък най-новата вълна на национално изследване показа, че тревогата е 68%, т. е. засега като че ли спира растежа си.

Действията на правителството срещу вируса у нас продължават да получават висока оценка – 77% позитивни оценки в международното изследване (и сходен резултат от 75%, отчетен в националното изследване преди броени дни). В навечерието на извънредното положение този резултат беше 60%. С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават „бонус“ доверие към правителството след началото на извънредните мерки – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.

55% у нас към началото на април сега смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена (само преди дни националното изследване затвърди тази оценка с почти идентичен резултат от 56%). Така България и в тази вълна на международно изследване остава сред обществата, които в немалка степен намират заплахата за преувеличена – наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и т.н. Все пак преди въвеждането на извънредното положение у нас делът на онези, които намираха заплахата за преувеличена, беше много по-висок от сега – 72%.

78% от пълнолетните българи заявяват в международното изследване, че са готови в една или друга степен дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата – при 83% точно преди въвеждането на извънредните мерки. А само преди дни вълната на национално изследване вече отчете 73%. По този показател явно ръст във времето у нас няма, даже напротив. Така България остава в средата на „класацията“ от страни по този показател, но е и сред малкото страни, в които желанието за ограничаване на права всъщност вече показва признаци на намаляване – противно на общата тенденция на ръст по света. Други подобни общества са Италия и Австрия. Може би животът при ограничено придвижване прави така, че малко повече хора у нас да стават критични срещу забрани или пък да се успокояват от успешното досега задържане на вируса на фона на Европа. 

57% у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество вместо конфронтация.

Задълбочава се обаче тревогата за работните места у нас. 22% казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14% декларират временно спиране на работа. При 8% работният ден е бил намален. Респондентите са давали повече от един отговор.

9% у нас казват, че дори са загубили работа – сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.

22% от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78% не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс.

"По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България изглежда по-скоро представителна за общото отношение по света", отчитат от "Галъп интернешънъл".

Методология:

В глобален мащаб са интервюирани 17036 пълнолетни души. Във всяка от държавите изследването е проведено сред представителна извадка от мъже и жени между 3 и 10 април 2020 г.

Онлайн метод за регистрация е използван в 9 държави (10440 респонденти), CATI в 5 държави (3778 респонденти) и три държави са избрали комбинирана методика –CATI/онлайн (2818 респонденти). Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 95% дялове.