Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) установиха суап линия за осигуряване на ликвидност в евро на стойност 2 млрд. евро. 

Това съобщение днес изпрати до медиите ръководството на централната банка. Новината за сделката беше съобщена вчера от финансовия министър Владислав Горанов, който обаче каза, че засега само сме подали искането до ЕЦБ. Очевидно това се е случило по-рано и линията е вече факт. 

Линиите за валутен суап са споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез тях дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки.

В конкретния случай - България ще прехвърли във Франкфут стойността на 2 млрд. евро в левове. Това ще се случи обаче само ако линията бъде активирана. Това, че такава е установена, не означава, че ще се използва. 

Суаповата линия ще бъде в сила до 31.12.2020 г. или толкова дълго, колкото е необходимо.

Все още обаче не е ясно защо България има нужда от такъв механизъм. За нормалното функциониране на валутния борд в страната резервите в евро надхвърлят левовете със 156%. На практика България е презапасена с общата валута.

Все пак вероятно правителството е поискало суап линията, за да се подсигури, че ще има бърз достъп до евро, ако има нужда. 

Според някои експерти обаче суап линията през ЕЦБ би противоречала на Закона за БНБ, който забранява на централната банка да "налива" ликвидност на търговските банки. 

Преди малко пък дойде съобщение от пресцентъра на Министерския съвет, което информира, че премиерът Бойко Борисов е обсъдил сделката с директорката на ЕЦБ Кристин Лагард. 

"Това е голяма подкрепа за България и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен“, подчертал в разговора българският премиер. 

Двамата са обсъдили още и бъдещото кандидатстване на страната ни в чакалнята на еврозоната. Борисов изтъкнал, че "приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната ще бъде от изключителна полза за икономиката ни и добави, че общият банков контрол е гаранция за прозрачността на работата и на българските банки".

В правителственото прессъобщение обаче не се казва какво е отговорила самата Лагард. Малко по-рано финансовият министър Владислав Горанов обяви по БНТ, че сме почти готови и изпращането на молбата е въпрос на седмици. 

Избрахме банките за дълга

Междувременно правителството е избрало кои четири банки ще могат да ръководят продажбата на български облигации на световните пазари. Това са едни от най-големите играчи на пазара - Citi Bank, JP Morgan Chase, BNP Paribas и UniCredit, съобщи по-рано днес Ройтерс.

Разрешението е за емитиране на дълг от 2,17 млрд. евро, или малко над 4 млрд. лв. Припомняме, че таванът на възможния дълг, който властта може да поеме през 2020 г., беше увеличен на до 10 млрд. лв., но Горанов обясни, че първоначално ще се търсят около 4,5 млрд. лв. Другите до 10 - ако се наложи. 

Страната има опит с четирите банки, тъй като те бяха и последните, които емитираха голям български дълг през 2016 г. 

До момента България е емитирала вътрешен дълг от 1,2 млрд. лв. Още 200 млн. лв. през ДЦК ще се търгуват на 27 април.