Не съм човек, ако не пазарувам, и то в мол – така звучат нещата, ако продължим с цитатите*. И ето, че тази възможност съществува отново, в което принципно няма нищо лошо – редица хора ще могат да се върнат на работа, а клиентите им ще могат да се радват на недостъпното в продължение на месеци удоволствие да обикалят дюкяните.

Защо обаче беше необходима намесата на премиера, за да се случи това събитие? Дали заради настояванията на представителите на големите търговски обекти и на Българската ритейл асоциация, с които той се срещна след разисквания на темата, продължили цели две седмици? При това само дни след заявлението на здравния министър Ананиев, че „отварянето на моловете ще е една от последните мерки, които ще се отхлабят“? Или от чист популизъм, имайки предвид култовия статут, който придобиха моловете в България? Защо се превърнаха в храмове, в които се ходи на един вид поклонение и какво толкова ги различава от останалите търговски обекти?

В Германия например никакво подобно явление не се наблюдава – нито са възприемани като нещо по-специално, нито е допустимо да функционират при привилегировани условия, нито главата на изпълнителната власт в страната би им отделила от времето си. Но пък и никому ни би хрумнало да отиде да я моли за това – големите търговски центрове са магазини като всички други и се подчиняват на същите правила като тях. Бяха отворени без никакъв шум, постепенно и при съблюдаването на изискванията за маски и дистанция. А не като приоритет, извисяващ се над далеч по-важни за личностното развитие институции.

„Честито! Имайки предвид, че броят на заразените продължава да расте, всичко става твърде прибързано и безотговорно. За щастие няма нужда да ходя там“, заявява във Фейсбук гражданин, неразвълнуван прекомерно от отварянето на най-големия мол в Германия – CentrO в Оберхаузен (с площ 120 000 кв. м).

На другия полюс са възторзите на друга част от потребителите в социалната мрежа, които изпитват искрена радост от факта, че ще могат да отидат на маникюр или да вземат обувки на детето.

Т.е. става дума за делови визити, а не за презентация край ескалаторите на най-новите тоалети или прически. Същият този мол в Оберхаузен отправя специален призив към своите клиенти – да се задържат в него максимално кратко, за да дадат и на други възможността да го посетят. Допускам, че призивът среща отклик, но дали би намерил отклик и в София – сред тези, които могат да прекарат в мола часове, защото така е модерно и пазаруването не е непременно водещата цел? Но пък как точно ще изглежда презентацията с маска и на дистанция? Да, безспорно е удобно, че всичко е събрано под един покрив, но имам чувството, че това далеч не е основната причина за високия интерес.

Какво повече предлагат големите търговски центрове в сравнение с малките? И да не би да насърчават по какъвто и да било начин българското производство например, имайки предвид почти пълното отсъствие в моловете на магазини, предлагащи български стоки? Което не пречи на правителствената пресслужба да аргументира разпоредбата за възобновяването на дейността на големите търговски центрове с „приноса на бранша за българската икономика“.

Мотото „Нито ден без мол“ или поне веднъж на седмица със сигурност е валидно за мнозина, които положително са изпълнени с любов към премиера, щом им отваря отново възможността да живеят така, получавайки нужните им слънце и въздух. А че този „приоритет“ е изместил други, няма никакво значение - „Честито!“.

*Цитатите са по Георги Димитров и Йохан Волфганг фон Гьоте.