Дори на 15 юни задължителните мерки срещу COVID-19 да отпаднат, те ще останат препоръчителни, особено за хора, които проявяват грипоподобни симптоми. Това казва в интервю за БГНЕС главният държавен здравен инспектор и член на Националния оперативен щаб доц. д-р Ангел Кунчев:

„Дори задължителният характер на мерките да отпадне, има неща, които ще останат силно препоръчителни и част от тях са носенето на маска от хора, които кихат, кашлят, както и препоръката за физическото дистанциране, лична хигиена и дезинфекция. Факт е, че всяко пренебрегване на тези правила все още води до възникване на по-малки или по-големи огнища“.

Той дава за пример Северна Македония, където броят на новите случаи е паднал под 10, но от няколко дни се качил до 89-90 новозаразени. И е категоричен, че това се дължи на тесните контакти по време на религиозните празници.

„Грубото неспазване на правилата води до по-ефективно заразяване. За този сезон поне, надявам се и за тази година, епидемията от COVID-19 приключва, намаляват случаите у нас. Важно е да го правим внимателно, да го правим без крайности, така че да нямаме връщане назад дори и като отделни епидемични взривове“, казва доц. Кунчев.

Според него спазването на дистанция и високата лична хигиена ни предпазват не само от COVID-19, а и от почти всички останали заразни болести – покрай пандемията се наблюдавал сериозен спад на другите заразни заболявания. У нас мерките сработили, не защото са били уникални, а защото са приложени навреме и държавата е поела пълен ангажимент на всички нива.

Доц. Кунчев припомня, че водещите учени в целия свят са разделени по темата за втората вълна. Той бил умерен оптимист:

„И да има нова циркулация, и да има нови огнища те по-скоро ще бъдат в отчетливия есенно-зимен период, а не толкова рано (през септември – бел.ред.) и надали ще бъдат в толкова големи размери.“

Кризата е помогнала на здравната система у нас да се подготви за подобни ситуации, довела е до отварянето на нови лаборатории, а доста лечебни заведения вече разполагат с животоспасяващите респиратори, казва още доцентът.

На въпрос дали след 15 юни ще бъдат разрешени свижданията в старческите домове, доц. Кунчев заявява, че засега няма да бързат да отменят тази мярка.

„Продължаваме да считаме, че това е един от най-рисковите звена в системата, поради спецификата на този вирус. Имаме и лошия пример на много страни, които платиха много висока цена. На първо място мога да кажа Белгия, където беше мор по старческите домове. Дори в една Сърбия – първата поява в Ниш беше с масовото измиране на голям брой хора в старчески дом. Там ще бъдем много внимателни и ще се опитаме да пазим тези хора до последно. Ние затова предприехме и изследване на всички, което и сега продължава. На повечето места сред персонала не откриваме положителни. Сега започваме масово да изследваме и самите домуващи, но тяхната бройка е много голяма – става дума за над 16 000 в България. И през месец юни ще продължи тестването на хората, които са настанени в такива домове“, коментира д-р Кунчев.

Той не е оптимист, че скоро ще има ваксина. А дори такава да има, производството на голямо количество при голямото търсене щяло да затруднява достъпа до нея. Доцентът не изключва и да не може да се създаде ваксина, като дава пример с вируса на СПИН – в лабораторни условия и върху животни имало добри резултати, но върху хора, не сработила.

„Допълнително при COVID-19 установяваме доста неприятни факти по отношение на нивото на имунитет, които се получават след преболедуване. При много хора не продължава дълго тази защита, под 3 месеца дори, което не са добри факти за разработчиците на ваксината“, коментира той.

Доц. Ангел Кунчев коментира още, че няма как да се хвърли вината върху определена група от хора за разпространението на заразата в България – първата вълна от заразени била от хора с много висок икономически статус, прибрали се от ски ваканции в Европа. Последвало масово прибиране на наши сънародници от страни  с много заболели - Великобритания, Франция, Италия.

„Имаше внос и на такива случаи, само че те пак нямат етнически характер. Всеки, който работи там можеше да внесе вируса. Факт, че голяма част от тези хора се прибраха при близките си в някои от ромските махали не значи, че това е правилото и няма други. Имаше хора, които се прибраха във всички градове“, бе категоричен д-р Кунчев.

Третата вълна била вътре в страната – лечебни заведения във Видин, Пазарджик, Сливен и Ямбол, които допуснали масово заразяване. Плюс отделни домашни огнища, засегнали цели фамилии в Благоевградско, Пловдивско, Русенско.

„Всички възможни начини на разпространение бяха налице. Няма как да се твърди, че една група от населението е по-рискова или, че тя е виновна за възникване на случаи“, казва главният здравен инспектор.

Той е категоричен още, че вирус, който е заразил до момента 6,5 млн. души и е убил 360 000, не може да се нарече „като всички останали“.

В заключение доцентът казва, че трябва да се научим да живеем не само с тази зараза, но и с нови и дори по-страшни вируси, които винаги ще заплашват общественото здраве.