Накрая се случи това, което бе ясно, че ще стане от самото начало. Компромис след компромис се стигна до „тесния“ избор, в който се избира между кабинет на ГЕРБ, и кабинет на ГЕРБ с патерица. 

Как се стигна дотук? Абсолютно логично. Пред българската общественост се проведоха анонимни избори, в които партиите и коалициите не застанаха нито една срещу друга в открити дебати, нито една до друга в принципно съглашение. Всеки тичаше в своята добре отъпкана писта, като от време на време за разкош си купуваше гласове. На пазара зад тази луксозна стока се проявиха дори т. нар. автентични продавачи на морал вдясно, които се възползваха от няколко местни олигарси. Справка – в резултатите по секции на Реформаторския блок. За всички останали знаем от по-рано.

Иначе, общо взето се крещяха лозунги и заклинания, повечето от които бяха насочени срещу някого – или партия, или „модел“. Кой за каква политика е и какви прагматични решения дава, така и не се разбра. Тази анонимност свърши прекрасна работа, както на партиите с твърди ядра, така и на търговците на гласове. Останалите, макар и мнозинство, загубиха значение. 

Наивният унес, в който беше тласнато обществото, приключи на 5-и октомври и целият пропаганден модел се срина. Стана ясно, че т. нар. модел КОЙ? и масовото внушение, че ДПС е „партия – вампир“, която празнува постоянен политически Хелоуин, са илюзия. Политическата действителност доказва, че проблемите на страната не приключиха, когато „моделът“ бе отстранен, а партията – свалена от власт. Обратно, проблемите останаха, а чистият граждански устрем към промяна се оглежда объркано по ъглите на фейсбук пространството. Защото е безкрайно глупаво да се смята, че олигархията в България се състои и е създадена от един човек, който умишлено беше превърнат в плашило. Два пъти по-глупаво е да се смята, че през годините ДПС са се възползвали от властта, а БСП, СДС, НДСВ и ГЕРБ – не са… 

След събуждането на 5-и октомври, усърдни хора започнаха да броят депутати по телевизионните екрани и да спрятат коалиции за кабинет. През това време започна процес на консултации, който - по общо мнение – бе определен като „много цивилизован“ и като „стъпка напред в междупартийните отношения“. Какво разбрахме от тези консултации? Може би най-накрая чухме част от позициите на отделните партии по различни ключови политики. Нещо, което беше честно да знаем преди да сме гласували за тях. Не мислите ли? 

Но, все така постфактум, се убедихме в привързаността на АБВ към „Белене“, на Реформаторския блок – към Борисов, на Патриотичния фронт – към българския език, на ДПС – към евроатлантическите ценности и американския проект за 7-ми реактор в „Козлодуй“, на БСП – към „Южен поток“ и тихото им място на опозиция… Най-общо, първият кръг преговори може да се нарече: „Южен поток“. По политически деликатният и скъп проект на монополиста "Газпром", сякаш имаше общо комерсиално съгласие и мълчалив трепет пред имперските проекти на Кремъл. 

Вторият кръг разговори условно може да бъде озаглавен: „КТБ“. Тази разделителна линия отдалечи част от преговарящите на почтено разстояние. От едната страна останаха ощетените, които прекрасно работеха с банката и нейния модел на съществуване в българския икономически и политически живот, а от другата страна – тези, които предпочитат фалита й, за да си приберат вкусните парчета от остатъците на имуществото на банката. 

Остана мантрата, че един хубав кабинет би станал между ГЕРБ, Реформаторския блок и Фронтоваците. Никой не разбра как за седмица националистите се оказаха приемливи за партиите от ЕНП и кой реши, че са цивилизован партньор, сякаш говореха за малко по-палаво и родолюбиво дете? Унижението стана пълно след неочаквания отказ на Патриотите да седнат лично на трапезата на властта. Първо им се обиди Бойко Борисов, който ги заподозря в неискрена подкрепа, а после се хвърлиха по корем и Реформаторите да настояват за тройна коалиция, въпреки тъжния поглед на Корман Исмаилов. Накрая, както става в приказката за горския, дойде Джоузеф Дол и намести понятията на т.нар. десни партии. Ненадейно се оказа, че в програмата на Фронта пишело лоши и ксенофобски неща. Набързо от медиите бяха прибрани „силиконовите агитки“ на Борисов. Явно никой не бе прочел програмата на Патриотичния фронт, нищо, че с ГЕРБ смятаха да си подписват и да си подкрепят точно програмите. 

Какво остана на масата, освен озадачената публика? Тя търпеливо слушаше Борисов, че стабилността е най-важното нещо, но широк кабинет ляво-дясно няма да има, защото БСП се изложили с нисък резултат. Чисто десен не можело, защото Реформаторите се изложили със слаб резултат. И така стигнахме до „кабинет на споделената отговорност“ с Патриотите и Реформаторите. А след това до реалния и логичен „кабинет на малцинството“. Днес сме изправени пред него и пред негласната подкрепа на „демона“ ДПС. Сега ще трябва именно тези, които усърдно работеха за създаването на този образ на „единствената зла партия“ да консумират „благата“ от нейната парламентарна подкрепа. Иронично, нали? 

Да, няма да е приятно, но другият вариант е избори след избори. Кой ли е готов за тях? Ако пренебрегнем бодряшките изказвания, за такива имат сили само ГЕРБ и ДПС. Всички останали са в окаяно организационно, идейно и финансово положение. Реформи очевидно няма да се правят. Улицата очаква протеста. И понеже маските паднаха, никой няма да е склонен на нови митологеми и компромиси с истината. България е в мъки, но те са родилни. 

Арман Бабикян е експерт по политически маркетинг и пиар. Редакцията на Клуб Z е готова да публикува и други мнения по темата.