Със свое решение Пленумът на ВСС след съгласуване и от министъра на правосъдието закри днес 38 районни прокуратури, които не бяха засегнати от предишните подобни реформи. Така на практика във всички по-малки градове в дадена област се разкриват териториални отделения към районната прокуратура на областния център.  

С протокол от 8 юли т.г. от Прокурорската колегия на ВСС е взето решение за въпросните 38 звена, попадащи в района на окръжните.

То трябва да влезе в сила от Нова година. 

С протокол от 17 юли предложението е било изпратено на министър Данаил Кирилов за съгласуване и той, без изненади, е одобрил идеите на държавното обвинение.

Докладът бе изнесен днес от Светлана Бошнакова от Прокурорската колегия.

Така вече няма да има районни прокуратури, а териториални отделения в:

- област Благоевград - Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Разлог;

- област Бургас - Айтос и Карнобат;

- област Велико Търново - Горна Оряховица, Павликени и Свищов;

- област Враца - Бяла Слатина, Козлодуй, Мездра и Оряхово;

- област Габрово - Севлиево;

- област Добрич - Балчик, Генерал Тошево и Каварна;

- област Кърджали - Крумовград и Момчилград;

- област Кюстендил - Дупница;

- област Ловеч - Луковит, Тетевен и Троян;

- област Монтана - Берковица и Лом;

- област Пазарджик - Велинград, Панагюрище, Пещера;

- област Пловдив - Асеновград и Карлово;

- област Смолян - Девин и Златоград;

- област Стара Загора - Казанлък и Чирпан;

- област Хасково - Димитровград, Ивайловград, Свиленград и Харманли.

Днес бе напомнено, че от 1 януари 2019 г. бяха закрити първите 11 РП и превърнати в териториални отделения. (По повода дори имаше опити за протести на места, б.р.)

В 2019 г. бе взето решение и от 1 януари 2020 г. бяха закрити още 25 прокуратури.

Днес Атанаска Дишева единствена взе думата, за да попита за пореден път - какъв е ефектът от закритите досега районни прокуратури и превръщането им в отделения. Такива данни няма и в годишния доклад за дейността на прокуратурата, аргументира се тя.

Тя обърна внимание, че има присъединено и едно-единствено възражение от ръководителя на РП-Гоце Делчев и попита обсъждано ли е то.

Отговори й Калина Чапкънова - че отговорите са видими в годишия доклад в графата за натовареност на всички прокурори и че целта е да се изравни натовареността. Бошнакова пък каза, че в писмото на градския прокурор на Гоце Делчев става въпрос за "неразбиране на реформата". То било приложено само защото е постъпило към материалите и освен това му било отговорено от шефа - окръжния прокурор на Благоевград.

Дишева не се даде и предложи до края на годината да бъде изготвен нарочен анализ на резултата от тези териториални промени, още повече че те са на дневен ред още от 2017 г.

"Разкриваемостта е такава и такава - има подобрение/има влошаване... Внесените обвинителни актове са такива и такива - има подобрение/влошаване. Проблемите са такива и такива", обясни просто идеята си Дишева.

Контрира я Иван Гешев - че внесеното предложение не било от компетентността на Пленума на ВСС. И че всеки, който иска, може да се запознае с резултатите от годишния анализ за дейността на държавното обвинение. А предложението й било "напълно безсмислено".

В крайна сметка Съветът прегърна неговите виждания, а предложението на Дишева - да се иска отчет от прокуратурата за смисъла на реформите, събра едва два гласа - нейния и на Лозан Панов.

Предстои и преструктуриране на съдилищата по подобен тертип, а то ще е твърде интересно.